Press "Enter" to skip to content
banner
АЛПРО ЕООД
Продажба, инсталация, монтаж и поддръжка на хардуер и софтуер
Изработка и поддръжка на сайтове и други дейности в областта на ИТ
тел: 0884174616
ел. адрес: alpro@abv.bg

Политика срещу история – защо се скараха Сърбия и Черна гора

Президентите на Черна гора и Сърбия, Мило Джуканович и Александър Вучич

© Associated Press

Президентите на Черна гора и Сърбия, Мило Джуканович и Александър Вучич

Монополът върху шумните исторически спорове на Балканите не е в ръцете на България и Северна Македония. За пореден път го доказаха Сърбия и Черна гора, след като думата „освобождение“ нагнети напрежението между двете съседни държави.

Белград и Подгорица обявиха взаимно изгонване на посланици, след като сръбският Владимир Божович заяви, че през 1918 г. страната е „освободена“, когато става част от Югославия. В действителност черногорската историография смята, че самостоятелната дотогава монархия, просъществувала като независима едва четири десетилетия след освобождението си от османска власт, на практика е била анексирана.

Часове по-късно сръбският премиер Ана Бърнабич се отметна от решението реципрочно да обяви черногорския посланик Тарзан Милошевич за персона нон грата. Това решение, взето след призив на президента Александър Вучич да се протегне „още веднъж“ ръка за приятелство, бе приветствано от еврокомисаря за разширяването Оливер Вархей, въпреки че Бърнабич създаде предпоставки за разпалване на напрежението, като защити позицията на сръбския пратеник в Подгорица. Вархей предложи и Черна гора да върне жеста в името на „добросъседските отношения“.

Защо в отделилата се мирно преди десетилетие и половина Черна гора, в която една трета от хората се определят като сърби, а започващото работа правителство се определя от експерти като „просръбско“, се стигна дотук?

Напрежението расте от години

Между Сърбия и Черна гора възниква напрежение в последните години, откакто президентът – тогава премиер – Мило Джуканович направи стратегически завой и се отдалечи от Русия, за да стане страната му част от НАТО и да ускори евроинтеграцията си.

Към Джуканович има критики, че „смяната на лагерите“ е с политическа цел, за да легитимира властта си, тъй като „прозападната“ ориентация ще помогне да отклони вниманието от вътрешните проблеми. В опита за преврат по време на изборите през 2016 г. обаче прокуратурата в Подгорица откри и сръбска следа (освен руската).

Малки жестове между Вучич и Джуканович – които споделяха много интереси през годините, дори такива, свързани с Китай и Персийския залив – издаваха пропукването в последните години. Така например за стогодишнината, откакто Черна гора изгуби самостоятелността и името си, парламентът в Подгорица отмени като „нищожно“ формалното решение на тогавашната Подгоричка скупщина за „анексията“ – формално обединение с Кралство Сърбия, довело до формирането на Кралството на сърби, хървати и словенци – с аргумента, че страната е била лишена от суверенитет. Джуканович също така не се присъедини към Вучич и проекта му за т.нар. мини-Шенген със Северна Македония и Албания въпреки очакванията до последния момент това да се случи.

По-късно, в края на миналата и началото на тази година, двете страни влязоха в спор, след като с нов закон Черна гора посегна на интересите на най-влиятелната в страната Сръбска православна църква. Борба за власт и грабеж бяха определенията в Белград и историческа справедливост за Подгорица, която обръща внимание, че собствената ѝ православна църква е „задушена“ след Първата световна война. Този спор раздели черногорците, които освен по симпатии към Запада или Русия се различават и в отношението си към Сърбия.

Напрежението, натрупало се покрай религиозния закон, намери израз и насред кризата с коронавируса, когато Черна гора затвори границата си за Сърбия, за да ограничи заразата – малката държава бе овладяла новите случаи до момента, когато хиляди нейни граждани отидоха на футболен мач в Белград. За кратко мерките, които двете страни предприеха една срещу друга, увредиха и транспортните им връзки. Същия месец, малко преди този епизод, от Сърбия се чуха предупреждения за възможна „братоубийствена война“.

Проруско правителство или не съвсем

Преди три години и половина, когато черногорският парламент гласува за членството на страната в НАТО, Демократичният фронт на Здравко Кривокапич бе сред партиите, горили знамена на алианса.

Сега Кривокапич ще е премиер. Новото правителство встъпва в длъжност до дни и седмици преди вота тази година, когато някои балкански лидери разчитаха Демократичната партия на социалистите (ДПС) да остане на власт, от тях и от експерти в региона и в други държави се чуваха предупреждения за геополитическата ориентация на Черна гора, ако Кривокапич дойде на власт.

В действителност ДПС претърпя поражение (което Джуканович задочно свърза и със Сърбия) и часове след това Кривокапич представи програмата си, в която геополитическите точки първоначално изненадаха критиците – ще се работи да бъде продължен курсът на евроатлантическа интеграция. В резултат анализатори допуснаха, че заявката за „прозападно“ правителство може да говори за по-прагматичен подход, който няма да подобри драматично отношенията със Сърбия.

Дали тази заявка ще се осъществи предстои времето да покаже. Кривокапич оглави коалиция, чийто състав ще бъде гласуван в парламента в сряда. Когато това стане, в Подгорица за пръв път в историята ѝ ще има правителство, което няма да е свързано с балканския политически ветеран Джуканович, макар самият той да остава президент.

Бъдещият премиер, който ще наследи Душко Маркович от партията на Джуканович, не спомена евроинтеграцията в списъка с приоритети, представен преди вота в парламента. Той обаче не включва и геополитически завой, а борба с корупцията, добросъседски отношения и намаляване на държавните разходи.

В следващите два дни обаче черногорското външно министерство – докато още го управлява екипът на Маркович – твърди, че няма да промени решението си. Топката ще остане в ръцете на новия кабинет, който още в началото на властта си ще трябва да даде заявка дали е „просръбски“ или не.