Днес

Един французин на път в България: Земенският манастир и изкуство в Кюстендил

Един французин на път в България: Земенският манастир и изкуство в Кюстендил

p:first-of-type::first-letter { float: none; font-size: 17px; line-height: 1.42em; padding: 0; } ]]> България е страна с многовековна и интересна история. За да осъзнаем реално нейната наднационална стойност обаче, решихме да го направим през погледа на чужденец. Поканихме Пиер Анри – френски журналист, пътешественик, любител на историята и България – да обиколи със своята камера културни и исторически обекти в страната и да ни разкаже как изглеждат през неговите очи.

Маршрут 2 – Манастирът в град Земен и художествената галерия „Владимир Димитров-Майстора“ в Кюстендил

Да излезеш от София в делничен ден е особено приятно – хората се щурат насам-натам, бързат по служебните си или лични задачи, а аз, туристът, имам цялата свобода на света да напусна града и да си организирам малко пътешествие. Днес не ми се пътува надалеч и искам да разгледам в рамките на един ден по-малко известни в общите туристически справочници места, намиращи се близо до София. След бързо проучване онлайн си избирам две дестинации на запад от столицата – Земенския манастир, който в момента не е действащ и е паметник на културата, и художествената галерия „Владимир Димитров-Майстора“ в град Кюстендил. Общо взето, и двете ми цели са на около 70 – 80 км, така че пътуването с кола отнема не повече от час. Е, в моя случай часовете лесно стават два, защото гледките на есенната природа наоколо са зашеметяващи и за да им се насладя, жертвам скоростта.

От всичките ми посещения в България мога да кажа, че тук природата наистина е дала много, при това красотата й е факт и през четирите сезона. Все пак избирам първо да видя Земенския манастир, а оттам според личния ми GPS до Кюстендил са около 45 минути с кола. Чудесно!

Земенският манастир

Един французин на път в България: Земенският манастир и изкуство в Кюстендил

Чисто географски той се намира в подножието на Коньовската планина между Перник и Кюстендил. Пътят от Земен до самия манастир не е дълъг, има сравнително по-малко завои за обичайните места, където някога в България са строили подобни християнски духовни центрове, и предлага истински спиращи дъха природни гледки във всеки миг. Затова и любителите на ходенето също трябва да сложат тази дестинация в списъка си – колкото и с автомобил да печелиш време, разходката дотук ти дава възможност наистина да усетиш пътя нагоре като духовно изкачване или пречистване на съзнанието. Решавам, че това, с духовното израстване и чистото съзнание, ще го направя на забързани обороти и през окото на камерата ми.

Стигам пред портите на манастира лесно – има насочващи табели, а и когото и да попиташ от местните жители, с удоволствие показва пътя към храма. Най-странното е, че дори и да не говорите един и същ език, разбираш всяко изречено на местния диалект указание, толкова е артистично.

Основната забележителност на Земенския манастир е неговата църква, устояла на времето и останала духовен притегателен център за миряни и божи служители. Представлява неголяма квадратна сграда, строена през XI век и известна най-вече с великолепните си стенописи. Храмът е позициониран в центъра на двора, заобиколен от ниска каменна ограда, така че някои от най-добрите снимки стават именно от пътя над нея. Лицето на тази сякаш божествено светеща църква гледа към някогашните килии на монасите и входа към обширния двор. И така цели десет века!

Мястото тук е спокойно и предразполагащо към самовглъбение, много добре поддържано и уютно декорирано. Старите манастирски сгради са ремонтирани дискретно, като са спазени архитектурата и стилът на миналото. Дори през ноември е пълно с красиви цветя, а паркът е ненатрапчиво разделен на кътове – за деца, за малки празненства, за почивка. Днес манастирът е филиал на Националния исторически музей и в неговите зали се представят различни изложби. Докато аз съм там, има такава, посветена на овцевъдството.

Що се отнася до информация за историята на старата църква, станала през вековете моливен център на православните божи служители, има възможност да се снабдите с брошури на различни езици от рецепцията тук. Можете да разчитате и на беседа от екскурзовод. Кокетната църква е един от малкото останали запазени средновековни български паметници и това е причина фреските й да са защитени и класифицирани от ЮНЕСКО. Чудесно съхранените стенописи представят библейски сцени и са рисувани през XIV век. Само стенописът със света Анна, майката на Богородица, датира от XI век. Тук ще видите още и аскетските лица на свети Иван Рилски и свети Климент, както и изображение на ктитора Деян и съпругата му Доя заедно с техните деца. Най-силно се впечатлих обаче от един друг исторически факт – за направата на пода на църквата всеки от селяните в близкото село донесъл по един камък и така вградил по нещо свое в основите му. Намирам това за особено поетично и достойно за пример за нас, съвременните хора, и нашите нрави.

Когато аз се озовавам тук, ковид пандемията е затворила някогашното малко кафене в манастирската сграда. Приятели са ми разказвали, че именно тук са яли най-фантастичния крем карамел и са пили прекрасно турско кафе. Надявам се скоро това вълшебство за хранителните сетива отново да може да радва туристите.

Входна цена:
5 лева на човек, 1 лев за студенти, 3 за групи от 10 души. По заявка се прави и обиколка с екскурзовод срещу 5 лева за посещение на български език, 6 лева с превод и 10 лева за обиколка с екскурзовод на чужд език.

Художествената галерия „Владимир Димитров-Майстора“ в Кюстендил

Един французин на път в България: Земенският манастир и изкуство в Кюстендил

След спокойното място за усамотение и размисъл, каквото е Земенският манастир, тръгвам към Кюстендил. За града не знам почти нищо, но пък съм чувал от приятели българи, че именно тук в голяма галерия в центъра на града се съхраняват оригиналните картини на изключителния български художник Владимир Димитров-Майстора. Всъщност става дума за постоянна експозиция в галерия, която заслужено носи името на този самобитен и неповторим автор и е посветена основно на работата му. Галерията сама по себе си е нещо като арт център на града. Разположена е в малък парк, има паркинг точно до нея, а красива скулптура на Майстора я прави невъзможна за пропускане.

За да ви ориентирам малко за живота и творчеството на този (според скромните ми арт познания) артист от световна величина, ще спомена и някои факти от биографията му. Владимир Димитров-Майстора (наречен е Майстора именно заради таланта му) е роден през 1882 г. и умира на 78 години през 1960 г. Майката на моя близка приятелка българка ми разказа точно преди идването ми до Кюстендил, че има детски спомен от божествената му осанка, когато го е виждала да се разхожда из София. Струвало й се е, че вижда светец Трябва да призная, че съм особено щастлив, че успях за себе си да открия този художник. Постоянната изложба, посветена на Майстора, се намира в основната голяма бяла зала на сградата. Самата галерия е открита през 1972 г. за 90-годишнината на художника. Разположена е на 4200 кв.м и има седем изложбени зали.

Димитров е нарисувал много портрети, които някак напомнят на икони на православни светци, но всички те по един или друг начин изглеждат свързани с природата. Майстора е искал да усетим тази връзка на Човека с естеството. Цветовете му са ярки и будни и наблюдаващият картините усеща у Владимир Димитров някаква неповторима, естествена енергия. Авторът е известен и с картините си на войници от Първата световна война (бил е командирован на фронта именно с тази цел), но в тези платна няма да видите и грам триумфиращ национализъм. Просто желание да покаже и потърси човешкото, близкото – страданието, болката, умората, тъгата на обикновения войник. Ние като французи сме много далеч от подобно представяне на войната с платната на Давид, показващи завоевателя Бонапарт на бял кон! В тези толкова хуманни образи на редови войници от огромно значение остават отново светлината и цветовете, а техниката на Майстора в това отношение е неповторима. Без да съм арт експерт, смятам, че възхитителната работа на този българин трябва да стане известна по цял свят, а техниката му да бъде изучавана и представяна в най-престижните училища и галерии.
Не по-малко интересно ми беше да разбера и повече за характера на Владимир Димитров-Майстора. Роден в бедно семейство, той отказва миражите, обещаващи му слава и пари, и живее в почти пълна бедност, като непрекъснато дарява имуществото и малкото си спечелени пари. Носел старите си дрехи, не бил подвластен на суетата, хранел се само със зеленчуци. Този негов аскетизъм му спечелва възхищението и на съвременниците му, които още приживе го наричали светец. Точно както го е виждала и майката на моята приятелка някога по улиците на София, когато била дете Тези житейски подробности научавам от милата дама, уредничка на галерията, която разказва за художника с вдъхновяващо преклонение. Благодарение на нея успявам да видя и другите временни изложби в галерията и така да се запозная и с работата на още няколко великолепни български художници. Признавам, че съм изненадан и силно впечатлен.
На входа на самата галерия има две магазинчета, които предлагат не само сувенири, но и оригинални творби на художници. В парка отвън пък, когато времето го позволява, може да се видят студенти и ученици, които се упражняват в рисуване.

Един французин на път в България: Земенският манастир и изкуство в Кюстендил

Адрес и вход:
Галерия „Владимир Димитров“, улица „Патриарх Евтимий“ 20, Кюстендил 2500, България
Отворена от 10:00 до 18:00 през цялата седмица
Безплатно посещение в четвъртък
Входна цена:
Безплатно за деца до 7 години
2 лева за ученици между 7 и 18 години
4 лева за възрастни
Група от 10 души – 2 лева на човек
Група от над 10 души (студенти, пенсионери, деца) – 1 лев
Обиколка с екскурзовод – 6 лева

Какво още в района

В моя личен списък дестинациите набъбват непрекъснато. За следващо пътуване в този район съм си набелязал трите турски бани в Кюстендил – Чифте баня, Дервиш баня и Алай баня, седемте базилики на антична Пауталия и римските терми, крепостта Хисарлъка и особено средновековната църква „Свети Георги“, строена през Х век. Малък по размери и население град, а с толкова многопластова и интересна история в района. Недалеч пък са язовир „Пчелина“ и водопадът Полска скакавица, както и самият Земенски пролом. Ако пък трябва да препоръчам място за хапване, спирам се на лично изпитания „Калената пивница“ в близкото село Калище. Вкусна и насищаща българска храна с истински продукти и атмосфера, пресъздаваща старите български домове и чифлици.