Днес

Комисия ще анализира психически годни ли са полицаите

Комисия ще анализира психически годни ли са полицаите

© Георги Кожухаров

Нова наредба на МВР предвижда създаването на специална комисия от психолози, която да изследва психологически годни ли са полицаите. Комисията ще прави изследвания, ако преките ръководители забележат промени в поведението или при сигнал, че служителят страда от зависимости – алкохолни, наркотични или хазартни.

Проектът на наредбата е публикуван за обществено обсъждане като паралелно тече обществено обсъждане и на правилник, по който ще се изпълняват промените и който се отнася за Института по психология към МВР.

За да се установи дали един служител на МВР е психически годен, според предложението на вътрешния министър Христо Терзийски, комисията от трима психолози ще изследва различни индикатори, групирани в два основни вида – дезадаптивно и рисково поведение.

В наредбата „дезадаптивно поведение“ е описано като „всички прояви в поведението на държавен служител на МВР, които са предпоставка за трайно неефективно изпълнение на служебните задължения“.

Проявите на дезадаптивно поведение могат да включват злоупотреба с алкохол и психоактивни вещества, хазартна зависимост, хронични стресови състояния, породени от травматизъм или житейски кризи, склонност към импулсивно, непровокирано от ситуациите агресивно поведение и междуличностна конфликтност, устойчив маниен или депресивен фон на настроението, прекомерна сензитивност и тревожност, емоционална ранимост, фобии, наличие на странни мисли и идеи, противоречащи на реалността и водещи до лоша социална адаптация и превратно интерпретиране на действителните събития.

„Рисково поведение“ е обяснено като дезадаптивно поведение, което представлява заплаха за животаи сигурността на държавния служител или за живота и сигурността на други хора.

„Проявите на рисково поведение включват очевидно некореспондиращи с реалността мисли и поведение, неоснователна мнителност и подозрителност, изблици на неконтролируем гняв и агресивност, мисли за самоубийство“, пише с приложение към наредбата.

Предложените промени предвиждат полицаите и служителите в МВР да се изследват по предложение на прекия им началник. В срок от 3 дни след изследването експертите от комисията трябва да изготвят оценка, с която служителят се приема за психологически пригоден или непригоден за държавна служба и поста, който заема. Предвижда се да има и срок за възстановяване, след което да се направи повторно изследване.

Ако по време на изследването се установи риск от самоубийство или ако има опасност служителят да нарани други хора, както и при съмнения за психично заболяване, ще бъде изпращан при психиатър за преглед и лечение.

Според приложението в наредбата за психологически непригоден служител в МВР се смята този, „при когото е установено несъответствие на актуалния личностен профил с емпирично установените психологични критерии за успешна адаптация и ефективна реализация на длъжност в съответното направление на дейност, изразяващо се в прояви на някаква форма на дезадаптивно и/или рисково поведение“.

Изследванията ще се правят в Института по психология към МВР.

© Юлия Лазарова

Изследванията ще се правят в Института по психология към МВР.

Освен това комисията ще има право да предлага друга длъжност в МВР, за която служителят ще бъде психологически пригоден.

Индикаторите, за които трябва да следят ръководителите в МВР са следните:

Проблеми в професионалната адаптация

Системни оплаквания за лесна уморяемост и невъзможност да издържа на натоварвания в служебната дейност в обичайните работна среда и режим;
Трудности при изпълнение на функционалните задължения в обичайните работна среда и режим;
Настъпили промени в познавателната сфера, които влошават изпълнението на ежедневните задачи: затруднения в концентрацията на вниманието, забавено мислене, промени в паметовите възможности (често забравяне, неприсъщо до момента)

Проблеми в междуличностните отношения и работата в екип

Превратно тълкуване и изопачаване постъпките и решенията на другите, което системно затруднява служебната дейност;
Мнителност и подозрителност спрямо колеги или граждани, пречещи на изпълнението на служебните задачи;
Поява на склонност към самоизолиране, прекомерна предпазливост и недоверчивост, трудности при интегрирането в дейността на групата.
Създаване на конфликти, конфронтация с колеги или граждани;
Опити за физическа саморазправа;
Отправяне на заплахи за саморазправа.

Склонност към необмислени действия

Импулсивни, необмислени действия или решения, застрашаващи сериозно здравето или живота на граждани, колеги или на самия него;
Прекалена самонадеяност, склонност към поемане на необмислени рискове, които потенциално могат да застрашат здравето или живота на граждани, колеги или на самия него

Емоционални проблеми

Перманентно повишено и еуфорично настроение, независимо от обстоятелствата;
Избухливост и гневност, които са несъответни на ситуацията;
Непрекъснато мрачно настроение, потиснатост, отпадналост;
Честа и рязка смяна на настроенията;
Чести неоснователни страхове, които препятстват изпълнението на възложените задачи.

Поява на странни мисли, идеи и поведение

Настъпили странност и ексцентричност в поведението;
Споделяне на некореспондиращи с реалността мисли и идеи;
Ирационални твърдения (напр. вярване в собствени свръх-способности, ирационални страхове от преследване и т.н.)
Често повтарящи се безсмислени действия (напр. движение в кръг, тръгване и връщане на едно и също място и т.н.);
Рязка промяна на обичайните навици и предпочитания, будеща тревога, поради своя характер или нелогичност.

Системна злоупотреба с алкохол или съмнения за такава

Сигнали от познати или колеги за злоупотреба с алкохол;
Занемарен външен вид, влошена лична хигиена;
Бледност, нездрав външен вид, рязка промяна в теглото;
Треперене на ръцете;
Внезапни промени на настроението;
Загуба на интерес към предпочитани дейности (хоби, спорт и др.)

Хазартна зависимост

Получена информация за системни залагания на хазартни игри, водещи до пристрастяване и бързо натрупване на финансови задължения (дългове);
Чести взимания пари на заем от близки, колеги и забавяне и/или забравяне на връщането им;
Получена информация от банки и други финансови институции, че служител с кредити от тях, системно забавя погасяването им;
Загуба на интерес или отказ от обичайните преди това активности (работа, семейство, приятели) и фиксиране основно върху теми, свързани с хазарт.