Press "Enter" to skip to content
banner
АЛПРО ЕООД
Продажба, инсталация, монтаж и поддръжка на хардуер и софтуер
Изработка и поддръжка на сайтове и други дейности в областта на ИТ
тел: 0884174616
ел. адрес: alpro@abv.bg

Прилагателното "македонски" спъна историческата комисия

Снимката е архивна

© Анелия Николова

Снимката е архивна

Нулева“ среща, в която българската страна говори за отстъпление от поети ангажименти и „релативизиране“ на историята от македонска, а колегите от другата страна на границата говорят за опит да се наложи една единствена визия за миналото. Така обрисуваха експертите от Съвместната българо-македонска експертна комисия за исторически и образователни въпроси, които дадоха брифинг в след виртуалната си среща днес.

„Дистанционната работа на комисията… създаде проблем в работата за образованието. Единайсетата среща е нулева. Няма и една направена стъпчица в нашата работа,“ каза председателят от българска страна проф. Ангел Димитров. Той обясни проблема с няколко пречки. „Колегите отказаха да подписват протоколите с искането да фигурира прилагателното „македонски“ навсякъде,“ каза Димитров. По думите му това противоречи на правилата и на ангажимента на Северна Македония към Организацията на обединените нации, а наличието на две срещи с протоколи създава проблем с работата. „Нещата изглеждат несигурни и показват нежелание да се работи интензивно и с резултат.“

Според Димитров, освен заради опита за дискредитиране на българската позиция, има и проблем с твърденията, че комисията е отхвърлила три периода – ранното и късно Средновековие и ранното начало на османския период на Балканите, а това е далеч от истината. „Нашите бележки бяха с 14 точки, ние сме едва на четвъртата, за цар Самуил. Тя бе изцяло безрезултатна и се вижда отстъпление от съвместен текст, подготвен от двете правителства. „Движим се толкова бавно с едно костенурско темпо. Животът на един договор съвсем не се брои с дълголетието на костенурките и много ми се иска, ако работим пълноценно, да не работим по този начин, защото той няма място в Договора за добросъседство“.

Досега бе известен проблем на българските власти с понятието „македонски“ по отношение на езика. Тъй като България не признава съществуването на македонски език, тя иска това понятие да не фигурира в преговорната рамка за членство в ЕС. Освен това договор с „Фронтекс“ не бе подписан от България заради използването на същия израз.

Срещу понятието „македонски“, свързано с атрибути на държавността, е и Гърция – това е указано в Преспанския договор, но не е известно да се отнася за исторически въпроси.

„Говорим на различни езици“

„Срещата премина в академична атмосфера, плод на многослойна дискусия, която за съжаление не донесе никакви резултати. Мога да се съглася, че няма резултати, но понякога, като няма резултати от определена среща, и това показва нещо. Голяма част от срещата бе в частта с бележките (от предишните срещи) и тук голям проблем е употребата на прилагателното „македонски“.

Георгиев обяснява проблема с Преспанския договор и различното му тълкуване. „За съжаление трябва да кажа, че това беше внесено в работата на комисията“ и се говори за договора с Гърция, съгласно който Скопие се съгласи да смени името от Република Македония на Република Северна Македония. „За съжаление трябва да кажа, че това беше внесено в работата на комисията след шестата среща и нашата страна не беше информирана за това, но нашите български колеги започнаха да практикуват.“

Българската страна отхвърля твърденията за връзка с Преспанския договор, а говори за формула за употребата на „македонски“, залегнала в редица споразумения. Тя цитира документ на македонското външно министерство, който изрично указва да не се използва за атрибути на държавността прилагателното „македонски“, но той не обхваща въпроси от историята и културата (които не са засегнати и в цитирания от македонската Преспански договор). Попитан за прилагателното, той каза, че според насоките на македонското МВнР официалните органи и публични институции, както и частни субекти, не може да се назовават с „македонски“, е правилно да се използва „на/от Северна Македония“.

След това Димитров не представи конкретика къде в протоколите прилагателното „македонски“ е проблем в отговор на уточняващ въпрос на „Дневник“, но Георгиев продължи с фокуса върху договора с Гърция. „Не се съгласяваме в кой контекст може и в кой не може да се употребява съгласно Преспанския договор. Ако става дума за македонска културна традиция, македонски език, македонски народ… Трябва да кажа, че имаме неразбирателство.“

По думите на Георгиев няма консултация с колегите от българска страна за надминаване на този проблем. Остава проблемът с прилагателното „македонски“, ще се говори на по-високо ниво. „Говорим на различни езици,“ каза по-рано Георгиев, имайки предвид спорове за представянето на Самуиловата държава в учебниците по история. По думите му се избягва използването на различни перспективи в учебниците и опит да се наложи „само едно виждане за тази държава“ и то да е единственото, което ще получат учениците.

„Релативизираме всичко и нежеланието да се върви напред е крайно непродуктивно,“ каза Димитров, критикувайки македонската страна.

Какво всъщност е направено

Димитров определи като „странен“ и „информационен“ опита на „Дневник“ да разбере означава ли спорът за протоколите, че нито една препоръка за учебниците не е изпратена на властите в двете страни като продукт на работата на комисията, както и какви точно са стъпките, които превръщат работата на комисията в реална промяна за образователната система и възможност за общо честване на исторически личности, каквато всъщност е целта ѝ.

Въпреки спора за протоколите от срещите Георгиев повтори вече заявеното пред „Дневник“ тази седмица, че са изпратени забележките за пети и шести глас за българските учебници и за шести клас за македонските, спорът е за учебници за седми клас.

Какво обаче трябва да се направи след получаването им от правителствата? Георгиев каза в разговора с „Дневник“ тази седмица, че те трябва да бъдат утвърдени на междуправителствено заседание, но институциите в София и Скопие не потвърдиха това, нито дали такова заседание не се провежда само заради коронавирусната пандемия.