Press "Enter" to skip to content
banner
АЛПРО ЕООД
Продажба, инсталация, монтаж и поддръжка на хардуер и софтуер
Изработка и поддръжка на сайтове и други дейности в областта на ИТ
тел: 0884174616
ел. адрес: alpro@abv.bg

Страхил Делийски, политолог: Интервюто на Борисов е признание за политическа капитулация

Страхил Делийски, политолог: Интервюто на Борисов е признание за политическа капитулация

© Юлия Лазарова

p:first-of-type::first-letter { float: none; font-size: 17px; line-height: 1.42em; padding: 0; } ]]> Интервюто на премиера Бойко Борисов пред германския вестник Frankfurter Algemeine Zeitung e на път да бъде затрупано от не по-малко драстични действия на властта, въпреки неговото лично потвърждение, че снимките с пачките и кюлчетата в чекмеджето на спалнята му са истински, а не монтирани. Интервюто е дефакто признание и разобличение на пробита национална сигурност и волно или неволно участие на самия премиер в този пробив, но държавните институции, на първо място прокуратурата и ДАНС, които в нормална държава би трябвало да разкрият истината – не реагират. Докато те мълчат, „Дневник“ се обръща към експерти като политолози, социални психолози, философи за обяснение на българския феномен, при който думи и понятия загубиха смисъла си.
Страхил Делийски е
доктор по политически науки, преподава политически комуникации и политическа антропология в СУ“ Св. Климент Охридски“.

Какъв е вашият прочит на интервюто на премиера Борисов пред германска медиа?

– Вероятно това интервю е продиктувано от разбирането на медийните консултанти около Борисов за необходимостта от комуникация на определени проблеми, които от известно време занимават общественото съзнание. Опит за налагане на интерпретации, които да снемат отговорността от министър-председателя. В същото време интервюто е публикувано в чуждестранна, германска медия, което говори, че то е предназначено не само за българската публика. Това от своя страна е индиректно признание, че Борисов има репутационен проблем отвъд нашата територия.

Забележете обаче рамката, чрез която е разказан проблемът със снимките, използването на шпионска символика и образност. Разказ, в който Борисов е жертва. Неговите врагове са лоши и искат да го дискредитират, защото той е от добрите. И нещо много важно – Борисов е от добрите, защото е направил и прави изключително и само „проевропейски“ и „проатлантически“ неща. Той очевидно много добре си дава сметка за източниците си на легитимност пред Европа.

Но европейските лидери в Брюксел харесват Борисов, или поне го бранят?

– Преди няколко години един колега от Балканите въведе понятието стабилокрация – това са специфични политически режими, характерни най- вече за Западните Балкани, в които т.нар. стабилност е изведена като крайна и висша цел на управлението. Качеството на демокрацията и качеството на живот са второстепенни в стабилократичната управленска парадигма.

Ключовата ценност на стабилокрацията е убедеността, че „промотирането“ и спазването на интересите на ЕС и Запада като цяло е достатъчно основание за политическа легитимност на режима. Отвъд това, те могат да правят каквото си поискат в интимните пространства на собствените си държави. По този начин обикновено зад стабилността и проевропейската поза надничат неформални, клиентелистки структури и контрол върху медиите. Това интервю е невъзможно без този стабилократичен консенсус.

Какво е обяснението на науката за този нов български феномен – загуба на смисъла на думи от българския език, например понятието разобличение или саморазобличение. Премиерът потвърждава, че в спалнята му влизат лица, оставят пачки в шкафчто му, снимат, излизат, връщат се – същите или други, пак снимат, включително и него докато спи, и всичко това вече не смущава ухото и разума на масовото обществено мнение, нямам предвид само липсата на реакция на държавните институции?

– Приели сме, че оценката за поведението на политиците, за събитията, в които те участват, е
функция на споделеното разбиране за наличието на определени граници и норми. Това се случва по силата на т.нар. табуизиране на дадени действия. Просто приемаме, че определи неща не бива да се правят. Българската публичност в последните години освободи политическата сфера от всякакви норми и граници. Всеки може да говори и да прави каквото си иска. Всичко е позволено.

Причините за това не са една или две. Като започнем от културния и познавателния багаж на водещите български политици, минем през специфичните отношения между медиите и властта и стигнем до дълбоката ценностна криза на едно драматично разделено, атомизирано, разпадащо се общество.

Политиците говорят и правят каквото си искат, защото са наясно, че са на своята позиция не благодарение на дълбочинна демократична връзка със своите избиратели, а по силата на интимизираните си отношения с тайни и явни корпоративни структури. Спомнете си само как по време на скандала с Валери Симеонов и майките от „Системата ни убива“, представители на различни асоциации на едрия капитал застанаха зад него.

Но това е един много дълъг и тежък разговор.

Как смятате – премиерът наистина ли харесва своя разказ пред германския журналист и затова го тиражира с охота, или защото знае, че обясненията му задоволяват масовото обществено мнение? Ако е второто, защо такова поведение на премиер, вкючително и езикът му от аудиозаписите, „върви“ пред народа?

– Вече отбелязах, че публиките на това интервю излизат извън националните ни граници. Но вие поставяте един много важен въпрос – какво „върви“ пред народа. Тук смятам, че Борисов има много сериозен проблем. И той е, че публичният му образ и поведението му са абсолютно неадекватни за т.нар младо поколение.
Просто Борисов и младите населяват различни културни, естетически и познавателни вселени. А тези „млади“ ще оформят огромния корпус на бъдещите гласоподаватели.

Не знам дали екипът около министър-председателя не си дава сметка за това, или си дава, но не го смята за проблем, защото властовият хоризонт на Борисов е достатъчно къс. При всички положения обаче, Борисов се опитва да черпи обществена подкрепа чрез силно поляризиращо говорене. Говорене, което се харесва най-вече на собствената му агитка.

Говорене, което произтича от разбирането, че тази агитка ще му бъде достатъчна, за да спечели изборите. И трябва да признаем, че тук той е прав. Което е и признание за една капитулирала политическа система. Система, която не може да роди убедителна политическа алтернатива, въпреки осезаемата потребност на мнозинството от такава.