Днес

За първи път на български излезе сборник с разкази от Силвия Плат

Селекцията е направена от съпруга ѝ Тед Хюз

© „Лист“

Селекцията е направена от съпруга ѝ Тед Хюз

За първи път на български излезе сборник с разкази от американската поетеса и писателка Силвия Плат. Издател е „Лист“ , а преводач – Надежда Радулова.

Сборникът е озаглавен „Джони Паник и Библията на сънищата“ и освен разкази са публикувани и откъси от дневниците й.

Подборът на произведенията е правен от поета Тед Хюз – съпруг на Силвия Плат. След смъртта ѝ той преглежда детайлно цялото ѝ творческо наследство.

Част от него са 70 разказа, повече от които непубликувани приживе. От тях той избира най-добрите 17 и през 1977 г. ги помества в селекция с откъси от дневниците ѝ и материали, писани от Плат за списания.

Купете
Купете

„По това време като редактор на изданието предположих, че тя или е изгубила, или е унищожила, смятайки ги за провалени, всички онези разкази, които си спомням, че бе написала. Точно когато сборникът излезе от печат, множество произведения на Силвия Плат излязоха на бял свят в Библиотеката „Лили“ към Университета на Индиана, дарени от мисис Аурелия Плат, майката на писателката, а сред тях бяха и ръкописите на над петдесет разказа, датиращи от първите ѝ опити в писането до шейсетте години на XX век, макар че преобладаваха много ранните текстове. Освен няколко разказа, копия от които тя бе запазила при себе си, всички останали не беше успяла да публикува приживе и съответно сама бе отхвърлила.“ – отбелязва Хюз през 1979 г., когато излиза второто издание с разказите на Силвия Плат.

То включва 13-те разказа от първото заедно с пет по-интересни журналистически текста и няколко откъса от дневника, както и девет разказа, подбрани от архива в Индиана. Тъкмо на него се основава и първото издание на „Джони Паник и Библията на сънищата“ в България. Заглавието на сборника идва от едноименния разказ, с който започва книгата.

Както отбелязва съпругът ѝ във въведението към сборника, самата Силвия Плат е отхвърлила част от поместените тук разкази, така че те са публикувани без нейната авторска преценка.

„Някои от тях демонстрират дори по-смело от най-силните ѝ разкази до каква степен чистото присъствие на предметите и събитията ангажират нейната фантазия и съзидателност. Художничката на графични натюрморти в нея е лоялна към вещите. Нищо не я зарежда повече от това да седи с часове пред някоя сложна композиция от предмети, които да изобразява един след друг“, допълва Тед Хюз във въведението към сборника.

Силвия Плат е родена на 27 октомври 1932 г. Страдала е от тежка депресия. Имала е сериозни проблеми с Тед Хюз, който я напуска. Правила е няколко опита за самоубийство. Намерена е мъртва на 11 февруари 1963 г., само две седмици след излизането на романа й „Стъкленият похлупак“, издаден на български. През 1982 г. е наградена посмъртно с „Пулицър“ за поезия.

През 2003 г. излезе биографичен филм за нея с Гуинет Полтроу в главната роля.

Из „Джони Паник и Библията на сънищата“ от Силвия Плат

„Всеки ден от девет до пет седя на бюрото си, което гледа към вратата на кабинета, и записвам на машина чужди сънища. Но не просто сънища. Според шефовете ми това не би било достатъчно практично. Записвам също и дневните оплаквания на хората: проблемите с мама, проблемите с татко, проблемите с бутилката, с кревата, с главоболието, което изневиделица те прасва и те просва насред прекрасния свят. Никой не се отбива в нашия кабинет, ако няма проблем. И то проблем, който не може да бъде диагностициран само с Васерман или Уекслър-Белвю.

Едно мишле може би доста рано схваща как целият свят се задвижва от гигантски крака. Е, от мястото, на което аз седя, ми се струва, че светът се задвижва от едно-единствено нещо. Паниката с кучешко лице, дяволско лице, вещерско лице, курвенско лице, паниката с главни букви без каквото и да било лице – все същият Джони Паник, буден или заспал.

На въпроса къде работя, отговарям, че съм асистентка на секретарката на един от дневните стационари към терапевтичното крило на Градската болница. Това звучи от такава първостепенна важност, че рядко някой си прави труда да ме попита какво точно правя там, а това, което предимно правя, е да печатам на машина медицински досиета. По изцяло моя инициатива обаче и под пълно прикритие аз служа на съвсем друго свое призвание, от което на докторите биха им се изправили косите. В усамотението на едностайния си апартамент аз определям себе си като секретарка единствено и само на Джони Паник.

Сън след сън се обучавам в това да се превърна в онова особено рядко същество, в действителност по-рядко срещано от който и да било член на Института по психоанализа – познавач на сънища. Не прекъсвач на сънища, не обяснител на сънища, не експлоататор на сънища в името на тъпоумните практически цели на здравето и щастието, а безкористен събирач на сънища заради самите тях. любител на сънищата заради Джони Паник, техния единствен Творец.

Няма сън, напечатан и прибран от мен в досие, който да не знам наизуст. Няма сън, който да не съм преписала у дома, в Библията на сънищата на Джони Паник.

Това е истинското ми призвание.