Press "Enter" to skip to content
banner
АЛПРО ЕООД
Продажба, инсталация, монтаж и поддръжка на хардуер и софтуер
Изработка и поддръжка на сайтове и други дейности в областта на ИТ
тел: 0884174616
ел. адрес: alpro@abv.bg

За България с омраза или не съвсем – поглед към македонските медии

Един от най-известните примери за македонци, разпалвали омраза към България - журналистът Миленко Неделковски, станал известен с <a href="http://tatkovina.info/2020/03/16/%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%BA%D0%BE-%D0%BD%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%81%D0%BE-%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80-%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D0%BC%D1%80%D0%B0%D0%B7"> посегателствата</a> срещу паметници <a href="https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2016/09/23/2831892_vunshno_ministerstvo_osudi_provokaciia_sreshtu/1607290559096d1dbca958775651e4f1d4271ecbc3">през 2016 г.</a>, с обиди срещу българите и срещу македонците с български паспорти, но със стряскащи коментари за гърците, <a href="https://sdk.mk/index.php/makedonija/obvinenie-za-novinarot-milenko-nedelkovski-za-govor-na-omraza-i-ksenofobija/"> дори в миг на трагедия</a>.

© Скрийншот от видеото

Един от най-известните примери за македонци, разпалвали омраза към България – журналистът Миленко Неделковски, станал известен с посегателствата срещу паметници през 2016 г., с обиди срещу българите и срещу македонците с български паспорти, но със стряскащи коментари за гърците, дори в миг на трагедия.

Запалено българско знаме, обиди към българския външен министър, постоянни нападки от опозицията, осквернен паметник и над 10 хил. публикации на омраза за 3 месеца биха влезли в списъка на оскърбителните деяния срещу България, извършени от Северна Македония…

Това е, ако човек чете заглавията в медиите. И макар за всеки от инцидентите да имаше разумно обяснение (или реакция) от македонските власти, преброените от външното министерство в София 10 хил. случая на език на омраза повдигат въпроси.

„Дневник“ опита да разбере какво се крие зад представените от външното министерство данни, които често и безкритично биват изтъквани от София като проблем, създаван от Скопие за изпълнението на Договора за добросъседство, а и отпреди това.

Отговорите бяха потърсени в съществуващите изследвания по темата (повечето се оказаха стари), в разговор с автора на най-пълното от тях, в международни доклади, в контакт с институции и в самите медии. Проблемът бе открит на друго място – в социалните мрежи – но е трудно доказуемо, че той не съществува и в България, а и отстъпва на напрежението към другите етнически групи в самата Северна Македония.

Език на омразата или негативни публикации

Преди месец външният министър Екатерина Захариева обяви, че са открити поне 10 хил. негативни македонски публикации и ги приравни с език на омразата:


Екатерина Захариева,

министър на външните работи на България

„Дневник“ се обърна към Министерството на външните работи за уточнение какъв е изследваният период, колко са публикациите и как се съотнася броят им с предходни периоди, както и дали данните са от доклад, до който е възможен достъп. Само медии ли са обхванати или и социални мрежи? Какви определения за „негативни публикации“ и „език на омразата“ са използвани?

Полученият отговор показва следната картина: от 1 септември до 1 декември са отчетени „близо 14 700 негативни публикации“, събрани от дипломати, наблюдаващи и медиите, и социалните мрежи. „Със сигурност те не са изчерпателни… За целите на този мониторинг приемаме всякакви негативни квалификации, насочени към българската нация и българската държава“, пише още пресцентърът на МВнР.

Каква част от публикациите – за които в отговора не се споменава понятието „език на омразата“ – са в социалните мрежи и каква – в медиите? От македонска страна също няма официални данни. Няма и изчерпателни научни изследвания по въпроса. Последните са отпреди десет години, а най-пълното, защитено в Русенския университет „Ангел Кънчев“, изобщо не обхваща социалните мрежи, нито новинарските сайтове, които, пише по това време (2011 г.) авторът Ненад Живановски, са „без собствени редакции и професионално ангажирани журналисти“ и действат само като посредници на традиционните медии.

Изследователят, специалист по езика на омразата и политическата лингвистика и дългогодишен журналист, Живановски мисли за необходимостта от ново изследване, което да сравни промените за десетилетието, откакто излезе „Езикът на омразата“. На въпросите на „Дневник“ може да отговори само с наблюдения.

Според него не всяка негативна публикация е реч на омразата. „Езикът на омразата винаги се цели в индивид или група, които спадат към определена обществена съвкупност. Ако нападам човек и ползвам език на омразата, не го ценя като индивид, а го квалифицирам като член на определена обществена група – дали по етническа, религиозна или полова принадлежност.“ Ако се каже, че някой е глупав, посланието е негативно, но ако се каже, че е глупав, защото е македонец или българин, това е омраза, продължава той.

Понятието "реч (също "език" или "слово") на омразата" получава от различни речници и организации определения, които се свеждат до едно и също - публично изразена реч, насърчаваща омраза или насилие към дадена група, била тя расова, религиозна, полова или сексуална. Дали и колко подобни действия в медиите се наказват, в страната отдавна тече дебат. Професионални сдружения на журналистите и международни организации в страната предупреждават, че институциите често са безучастни пред случаите на омраза. Междуетническа омраза (но към албанците) и заплахи към журналист изпъкнаха около мача с Грузия, класирал Северна Македония на европейското първенство.

© Associated Press

Понятието „реч (също „език“ или „слово“) на омразата“ получава от различни речници и организации определения, които се свеждат до едно и също – публично изразена реч, насърчаваща омраза или насилие към дадена група, била тя расова, религиозна, полова или сексуална. Дали и колко подобни действия в медиите се наказват, в страната отдавна тече дебат. Професионални сдружения на журналистите и международни организации в страната предупреждават, че институциите често са безучастни пред случаите на омраза. Междуетническа омраза (но към албанците) и заплахи към журналист изпъкнаха около мача с Грузия, класирал Северна Македония на европейското първенство.

Има ли системен проблем с използването на някое от двете в македонските медии? Част от отговора се крие в доклада отпреди 10 години.

Като преди 10 години – с много негативизъм, но без системна омраза

В труда си, писан по време на управлението на известния с трудните отношения със съседите Никола Груевски, на базата на 652 анализирани от водещите медии Живановски регистрира „негативно отношение към България, което се появява спорадично или по-последователно и допринася за закрепването на негативния стереотип и формирането на неблагоприятни представи в съзнанието на гражданите“.

Въпреки „езиковата изразност с отрицателна конотативност и конфликтен заряд“ обаче „проявите на език на омразата към България са инцидентни“, се казва в заключенията. Омраза е открита само в седем текста, а част от тях са писани от родения в Габрово поет Стефан Влахов Мицов, станал известен като водещ защитник на македонизма.

Отрицателното отношение намира израз в различни средства, от фигури на речта и открити критики до дезинформация (например чрез обобщения) или пресилени изводи за демократичните дефицити на страната. Могат да се срещнат паралели с Втората световна война, ясно насаждане на притовопоставяне „ние срещу тях“; описването на България като неприятел; понякога напълно липсва контекст, а някои от клишетата изглеждат като взети от съседите (в един от текстовете, редом с коментарите за фашизъм се говори за „българска работа“, а след това се търси баланс с „македонецът вади пищова“).

Впрочем друго изследване от същото време (в прикачения файл) потвърждава думите на Живановски, но за медиите в България в същия период, макар да откроява сериозен проблем с отношението към България другаде, в мрежите и блоговете. Схващането, че по това време, в началото на миналото десетилетие, речта на омразата не преобладава, но се насаждат стереотипи и от двете страни, се споделя и в български изследвания.

Обвинението в език на омразата в медиите днес е „произволно“ и „продукт на политиканстване“, смята той. „Мисля, че това се форсира от българската страна, защото те искат да провокират нещо от българска страна, на което Македония да реагира, а те да го осъдят“, смята Живановски. Няколко пъти се разграничава от социалните мрежи, в които положението е различно.

„Раздразнението, провокирано от българска страна заради ветото, е причина да има всякакви коментари… (но) свободата на словото позволява да се публикуват и мнения, които някой път са негативни за България, обаче там можете да намерите и портал, където позициите са позитивни. Ако видите публикациите на (бившия външен министър) Денко Малески или (бившия премиер) Любчо Георгиевски, позициите им са много по-близки до България, отколкото до (Северна) Македония… Ако има на някакъв сайт имплицитно негативен коментар срещу България, има още пет други, където може да се публикуват [положителни] коментари за България.

Кои обаче преобладават?


Ненад Живановски,

журналист и изследовател

Поглед към македонските медии

Няма изследване, подобно на осъщественото от Живановски с контент анализ, за последните години. Има обаче доклади на международни организации, на Съвета на Европа, на базираната в Грац група BiEPAG и други. Където е откроен проблем с омразата, той е свързан с други етнически групи в Северна Македония. BIEPAG говори за омраза основно към журналисти, пренебрегвана от властите, и последните месеци потвърдиха това. Македонските медии страдат от сериозни проблеми и, както отбелязва тази група, медийните системи на Западните Балкани се нуждаят от преструктуриране. Смята го и Съветът на Европа. Но и в неговия доклад от 2017 г. отсъстват сведения за системен говор на омразата срещу българи в традиционни медии; междуетническото напрежение обхваща групите в самата страна.

В изследване на университета „Гоце Делчев“ в Щип, публикувано тази есен, Андон Майхошев, Ядранка Денкова и Шенай Османов са посочени единствено „вътрешноетнически“ примери – в. „Вечер“ отправя призив в заглавие „Молете се ромите да не правят цигански неща“, а в интервю в телевизия „Сител“ през 2016 г. Заев като лидер на опозицията е обвинен, че „лъже като турчин“. Липсва обаче количественият анализ, направен в „Език на омразата“.

Примери от публикации няколко медии в последната седмица вероятно ще откроят същинския проблем с България, но едва ли повечето ще покажат коренно различна ситуация от тази в българските медии за Северна Македония.

В телевизия „Сител“, някога известна като водещ проводник на омраза към България, тонът днес е различен. В студиата има и гости, които обрисуват България негативно (но това става и в българските телевизии за македонската политика). В интернет тази и други медии може да подхождат избирателно към чужди позиции за българо-македонския спор, опитвайки се да представят позициите им като подкрепящи по-скоро Скопие (например на авторитетния изследвател Раймонд Детрез, който обаче критикува и Скопие), цитират се активно външни неблагоприятни оценки за България на чужди медии (каквито обаче се препечатват и в самата България). Все пак преобладава отразяването без груби оценки, квалификации и дезинформация за България.

Сходна е ситуацията с „Канал 5“ за България, където има акцент върху събитията, свързани със спора със Северна Македония, и други по-важни въпроси – като кризата с коронавируса – и се отразяват активно тезите в защита на македонската позиция за историята (но това правят и много медии в България със собствените тези). Оценъчно са отразени българските искания в цитирания случай, но в много труди просто е представен ходът на събитията.

Телевизия „Телма“ и сайтът МКД представят много информация за българо-македонската криза и палитра от мнения – в Северна Македония и България – но в МКД има и критични коментари за българската политика и позициите за историята (каквито има и в България). Същото се вижда и на сайта Plusinfo, където е колонката на сочения за пробългарски настроен Малески. Това става и в NOVA, където често се отразяват и споменатите позиции на Георгиевски и Бучковски, но и на остри и добре познати в Северна Македония гласове като Петър Богойески и Биляна Секуловска, заедно с призиви за въздържание от антибългарски реакции, защото ветото е от правителството на Бойко Борисов, не от българите.


Интерес будят проблемите с България в „Република“, която попада в списъка със сайтове под контрола на унгарски инвеститори, близки до управляващата „Фидес“. В този и други подобни сайтове недвусмислено присъстват позициите на ВМРО-ДПМНЕ, трибуна за критика на властта чрез отношението към България. Критичните коментари вървят ръка за ръка с фашиви видеоклипове с горене на македонски знамена. Публикуват се безкритично и коментари от „Фейсбук“ с внушения срещу Договора за добросъседство.

Такива имаше и в близките до ВМРО-ДПМНЕ издания след одобряването на парламента от Договора за добросъседство – „Дневник“ направи проверка през 2018 г. (макар по ирония на съдбата гласовете, предупреждаващи, че София „иска промяна на историята“ и може да блокира македонската евроинтеграция, да бяха прави). От друга страна подобни коментари са в сърцевината на описаната съвсем наскоро от Кралския колеж в Лондон, по искане на комисията за външна политика в Европарламента, открило дезинформационна кампания „смесваща антибългарски, антигръцки и антиалбански чувства със страхове, че младите македонци ще са пушечно месо във войните на НАТО“. „Необикновен“ е броят на кампаниите по международни въпроси в Северна Македония.

Очаквано остри са колонките с мнения. В други се долавя отрицателно отношение, има квалификации за български политици като „шовинисти“ и се говори за плановете им да „българизират“ Северна Македония – унищожителен тон, който често и без особена мярка се използва и за Заев и кабинета му. Някои от тях, адресирани до „българския народ“, са на ръба на омразата, тъй като внушават отговорност на цяло население за конкретни политики и гняв към него. Този език обаче по-скоро напомня за стила на 10-годишното управление на ВМРО-ДПМНЕ, която виждаше врагове и битки навсякъде – и в страната, и навън.

В последните седмици в някои сайтове трудно се сдържа гневът срещу България и отношението в последните месеци е силно негативно. Off.net, от групата на MKD, например с връщане към тезата за тюркските корени на българите (с подвеждащото заглавие „Българите си намериха корените и се радваме за това“) или чрез цитиране на откъс от филм на Майкъл Пейлин със силен ромски акцент. В този текст авторът бърза да уточни, че днешна България не е „фашистичка“, но се връща към болезнения и в София въпрос за съдбата на македонските евреи във Втората световна война. В следваща се стига и до твърдения за опит за реабилитация на фашизма. Има язвителен коментари, при това само чрез заглавие, за думите на Заев, че Югославия е разделила България и Македония: стара статия за посещението на легедарните Queen в Белград е препечатана в оригинал:

За България с омраза или не съвсем - поглед към македонските медии

Ролята на Студената война във взаимното отношение се коментира отдавна. „Въпреки че вече почти едно десетилетие България е членка на НАТО и ЕС, представата за страната от времето на комунизма е все още жива в съзнанието на част от македонците, включително сред представителите на журналистическата общност, и оказва влияние върху изграждането на негативен стереотип за българите“, пише Ненад Живановски през 2011 г. В началото на следващото десетилетие, попитан от „Дневник“ дали това се е променило, той отговори:

„Мисля, че с новите поколения, които идват в Северна Македония, нямат такова чувство на превъзходство спрямо България, не помнят времето, когато Македония е била по-отворена, по-либерална от България. Сега обаче имам чувството, че колкото повече чувството за превъзходство в младите македонци намалява, толкова повече чувството за малоценност при старата генерация, от която са Борисов и Каракачанов, се задълбочава,“


Ненад Живановски,

журналист и изследовател

От „най-лесно е да покажем среден пръст“ до „на Заев му идва акълът“

Бързият поглед днес потвърждава, че България изглежда неблагоприятно, описана от македонските журналисти. „Език на омразата“ обаче звучи пресилено или най-малкото няма убедителни доказателства, че се използван системно – не са намерени в изследвания, не са видими и с просто око. От друга страна, реакцията на властите, когато се употреби, невинаги отговаря на желаната от България. Попитан по ТВ 21 (в деня на ветото на София на 17 ноември) идва ли му да покаже среден пръст на България, Заев не постави под въпрос думите на водещия, а колегите му в София държат именно правителството отговорно, че не овладява подобни ситуации.

Друг е въпросът дали коментарът на вицепремиера Красимир Каракачанов, че „на българина акълът винаги му идва на другия ден, така и с колегата Заев“, не е също толкова враждебен. От България Северна Македония чува, включително в медиите, нападки като „кражба на историята“ и коментари за вредните отстъпки и лошия двустранен договор. И за подобряване на възприятията от двете страни на границата ще е необходимо още много време.

Каква е ролята на политиците в негативното отношение към България и защо проблемът е много по-сериозен в социалните мрежи, четете по-късно тази седмица в „Дневник“.