Политика

Нови 275 хиляди българи заплашени от водна криза



В Търговище, Шумен, Велики Преслав, Сливен и Антоново се нуждаят от допълнителни източници за пиене



Нови над 275 хил. българи са застрашени от воден режим. Това е населението на общините Търговище, Шумен, Велики Преслав, Сливен и Антоново.

След емоционалната реч на екоминистър Емил Димитров в парламента преди дни правителството се задейства да реши проблема с безводието по Черноморието и да намери алтернативни на язовир “Камчия” водоизточници.

“Тича”, “Асеновец” и “Ястребино” обаче също са с опасност от пресъхване и са с ниво на запълване под 50%.

“Тича” е най-големият от тях с общ обем 311,8 млн. кубика, но наличният е само 95,63 млн., което е едва 35,2%. Нивото му не спада с толкова бързи темпове, колкото на “Камчия”, но без приток водата в него ще стигне за цялата следваща година, е записано в графика на Министерството на околната среда и водите за декември.

По принцип

“Тича” е

проектиран за

земеделски цели,

но в момента се използва за основен водоизточник за Търговище, Шумен и Велики Преслав. МОСВ отделя вода и за напояване до 9 млн. кубика годишно. Целта е в края на 2021 г. да има вода за 2 години напред. На язовира са изградени и вецове, чиято работа обаче се разрешава при обем над 260 млн. куб. м.

От месеци министерството редуцира заявките на ВиК в Шумен и Търговище. Операторите са предупредени да използват наличните алтернативни водоизточници и да инвестират в допълнително пречистване на водите в язовира под санитарния минимум, а

фермерите –

да намерят

алтернативни

водоизточници

До момента обаче резултат няма.

“Ястребино” е с полезен обем от едва 15,3%. От него идва част от водата за пиене за Търговище. Основен източник е за Антоново и ще стигне за 35 г. напред. Според МОСВ обаче язовирът трябва да се ползва за напояване, тъй като в общината има 140 други водоизточника, но нито един няма разрешение за ползване. А за основно захранване на града следва да бъдат изградени един или два сондажа с общ месечен дебит поне 0,02 млн. куб. м.

За Сливен ситуацията е по-оптимистична, там са включени алтернативни източници и заявките за вода от яз. “Асеновец” се удовлетворяват. Водата му обаче непрекъснато намалява и може да се стигне до ограничения.

Хотелите в Кипър с миниинсталации за обезсоляване на морска вода

В Кувейт първи преди 70 години започват масово да пият от морето

Кувейт е първата държава в света, която въвежда още през 1951 г. широкомащабно индустриално обезсоляване на морска вода, за да задоволи битовите нужди на населението си. И днес страните от Залива са сред най-големите производители и потребители на този тип водоизточник, като

произвеждат

40% от

обезсолената

вода

в глобален план.

В света според различни данни функционират между 16 000 и 21 000 модерни завода за обезсоляване на морска вода и превръщането ѝ в прясна, които са разположени в над 120 държави. Дневно те произвеждат около 95 млн. куб м вода за битови нужди и по-рядко за пиене, тъй като вкусът не е от най-приятните. Заводите за обезсоляване използват 200 млн. киловатчаса електроенергия дневно, т.е процесът изисква много енергия.

ОАЕ и Саудитска Арабия са смятани за най-големия пазар на обезсолена морска вода. През 2022 г. в Абу Даби се очаква да заработи най-голямото предприятие в света, което използва технологията на обратната осмоза, и се очаква то да доставя по над 910 хил. куб. м прясна вода на ден. В момента Саудитска Арабия притежава три от десетте най-големи завода за обезсоляване, а в Дубай 98% от прясната вода идва от преработването на морската.

Израел в последните години също е сред големите консуматори на такъв тип вода, като тя задоволява 80% от нуждите на населението. От 2005 г. в страната се говори за истинска революция в обезсоляването, а целта е до 2025 г. да се произвеждат 1,1 млрд. куб. м годишно.

Преди 40 години в Испания е построен първият в Европа завод за обезсоляване, а и до наши дни страната остава най-големият на Стария континент потребител на технологии за преработка на вода от морето. В Западния свят тя е изпреварена единствено от САЩ.

Голям опит в употребата на обезсолена вода има и Кипър, където функционират 6 предприятия за преработка. Собственици на хотели, туристически комплекси, спа и голф центрове могат да

получават

лиценз за

собствени

малки

инсталации

за обезсоляване на морска вода, за да покриват нуждите на клиентите си. Разрешителните се издават бързо и лесно, но има точни указания как и къде могат да се разполагат такива инсталации.

Островната държава превърна в приоритет този начин на задоволяване на нуждите след апокалиптична суша през 2008 г., която принуди правителството да доставя вода с танкери от Гърция. Днес над 65% от необходимата на населението на Кипър прясна вода за миене, пране и почистване се осигурява чрез обезсоляване на морската и това гарантира дългосрочния воден баланс на страната.

Проблем за разширеното използване на обезсолена морска вода за бита е нейната все още сравнително по-висока цена – около два пъти. Нови изобретения обаче се внедряват непрекъснато в практиката, за да се постигне пестене на енергия и поевтиняване на процеса.

Кметът на Бургас: Питейна вода от морето излиза много скъпо

Пред Бургас на този етап не стои дилемата дали да ползва пречистена вода от морето за преодоляване на водната криза.

“Не е наша работа да внедряваме подобна технология, а на държавата, тъй като ние сме само ползватели. Но с ВиК сме проучвали световния опит. Ако приложим такава технология, себестойността на водата излиза многократно по-висока. Причината е, че инсталациите за преработка на морска вода харчат много електроенергия, която е скъпа. В бъдеще с фотоволтаици или други алтернативни източници добивът на питейна вода по този начин може би ще излезе по-евтино, но сега не е рентабилно”, каза кметът на Бургас Димитър Николов.

Освен това според него внедряването на подобна технология изисквало задействането на много процедури по отреждането на специална площадка, а самото изграждане на инсталацията ще отнеме 2 години.

Трудно ще изпием Черно море

Обезсоляването на морска вода – устойчиво решение за Бургас и курортите

Обезсоляването на морска вода е устойчиво решение за снабдяването с вода в крайморските населени места. Така е на много места по света – най-големият завод за обезсоляване на морска вода в Европа е в Барселона. Много е енергоефективен. Той представлява две подводни кули, високи по 25 метра, през които постъпва морска вода, която се филтрира няколко пъти, преди да стигне резервоар, разположен над Барселона. Там чрез мембранна технология за обратна осмоза водата се обезсолява, като същевременно се и обеззарязава и при този процес се получава вода, годна и за пиене, която протича директно във водопровода. Най-големият завод на европейска земя доставя 200 000 куб. м прясна вода дневно.

Решението да се използва морската вода за миене, а дори и за пиене идва през 2000 г., когато Каталуня е изправена пред много голяма водна криза, а мерките за пестене и водният режим се оказват недостатъчни за справянето с нея. Тогава в продължение на 3 месеца се налага да се доставя вода в танкери от Тарагона и Марсилия. Днес благодарение на методите на обезсоляване 10 млн. испанци имат комфорта да се мият и перат без ограничения. В завода в Барселона се използва и ултрафилтриране и дезинфекция за повторно използване на произведената вече вода.

Енергийният разход е за изпомпване на морската вода и за постигане на обратно осмотично налягане от над 25 атмосфери.

В български условия подобна инсталация би могло да се направи в района на север от Бургас, като се съчетае с ветрогенератори, които да осигуряват безплатна енергия за процеса. Най-разумно е да се използва съществуващ язовир в Стара планина, от който водата да достига гравитачно до Бургас, за да се икономисва ток за изпомпване. Технологията с обратна осмоза е сравнително лесна за поддръжка – веднъж на 7 години се извършва химическо почистване на мембраните. Лугата, която остава, се връща в морето, но теоретично би могла да се използва за производство на морска сол – традиционен поминък в Поморие и Бургас.

Такава технология България трябва да притежава, защото дори и днес да се реши водният проблем, не знаем какво ни очаква. Преди 40 години заради ускорено изпомпване на подпочвени води за напояване в Добруджа започнаха да се засоляват подземните води – нахлу морска вода и те станаха неизползваеми.

Разбира се, трябва да се оцени дали обезсолената морска вода би струвала много по-скъпо от добиваната по традиционния начин, като се сложат всички разходи за нови язовири и деривации. И дали скъпото няма да излезе по-евтино. Но това е наистина устойчиво решение за водния проблем в Източна България. Макар от дни в Западна България да вали обилно, не е така в Източна. Впрочем, когато България пада под османско иго през XIV век, ситуацията е много подобна на днешната – Източна България страда от суша заради т. нар. Карпатска валежна сянка, а и върлува епидемия от бубонна чума.

За седмица ще падне дъжд 2 пъти над нормата за декември

След валежното начало на декември през следващите 7-8 дни през страната ще преминат серия средиземноморски циклони, под чието влияние валежите ще бъдат често явление. Очакванията са в Южна и Източна България за 7-8 дни да паднат валежни суми, равняващи се на близо 2 пъти нормите за декември – от 50 до 100 л на кв. м. Това каза за “24 часа” климатологът от Софийския университет д-р Симеон Матев.

Заради топлото време ще вали дъжд, само по най-високите части на планините ще пада сняг. Между 15 и 20 декември времето ще е по-спокойно. Страната ни ще бъде под влиянието на антициклон, ще има условия за мъгли, но валежи не се очакват. Нова динамика на атмосферата над Балканския полуостров ще настъпи в началото на третото десетдневие, когато отново ще вали, но засега потенциалът е валежите да са слаби до умерени. В края на годината също ще вали, така че язовирите ще започнат да се пълнят, каза метеорологът. Било рано за прогноза за януари, но индикациите били, че валежите ще са близки до нормите, а в Южна и Източна България дори по-високи. Има потенциал язовирите да се понапълнят, особено ако водата в тях се използва рационално, уточни Симеон Матев.