Press "Enter" to skip to content
banner
АЛПРО ЕООД
Продажба, инсталация, монтаж и поддръжка на хардуер и софтуер
Изработка и поддръжка на сайтове и други дейности в областта на ИТ
тел: 0884174616
ел. адрес: alpro@abv.bg

Четенето ми позволява да пътувам и да мечтая свободно

Петя Лунд

© Личен архив Петя Лунд

Петя Лунд

p:first-of-type::first-letter { float: none; font-size: 17px; line-height: 1.42em; padding: 0; } ]]> В поредицата „Книжен плъх“ в рубриката „Книги“ гостува Петя Лунд – преводач и издател.Тя живее в Берлин и е собственик на издателство eta, което публикува съвременна българска литература на немски. Първите две книги, излезли в него, са стихосбирки, двуезични издания: „Пар Авион“ на Емануил Видински (превод Петя Лунд, художник Капка Кънева) и „Ние според мансардата“ на Иван Ланджев (превод Хенрике Шмит и Мартин Савов). Сред авторите на eta Verlag са Георги Господинов, Ангел Игов, Георги Тенев, Петя Кукудева, Йордан Д. Радичков и др.

Защо четете?

– Защото четенето ми позволява да пътувам, да се запознавам с най-различни хора, места и култури, както и да фантазирам и мечтая напълно свободно. Учи ме на емпатия и възторг към таланта на автори и/или преводачи. Магията и силата на езика за мен са извор на вдъхновение.

Какво четете?

– Тъй като професионално се занимавам с книгоиздаване, през последните години чета основно работните версии на моите издания по няколко пъти. Четивата за удоволствие са също основно художествена литература. Фен съм на късите разкази, а напоследък и на комикси и graphic novel.

Как избирате четива?

– Тук е много трудно да кажа точно как. Има много издания, които избирам интуитивно в книжарница, просто защото ме грабва анотацията, оформлението или нещо друго в определено издание. Често обаче и следвам препоръки на приятели или хора от книгоиздателския бранш.

Какво за четене има върху нощното ви шкафче?

Купете
Купете

– В момента „Чумата“ на Албер Камю, с която се боря от лятото, но не успявам да прочета до края и „Плодът на познанието“ на Лив Стрьомквист.

Коя е последната книга, която ви впечатли?

– Вероятно на български книгата би се казвала „Трябваше да си тръгнеш“ на Даниел Келман. Много малко и тънко книжле, което буквално спира дъха и не ти дава покой. Сцени от тази книга се прескачат в главата ми редовно.

Какъв е вашият ритуал, свързан с четенето – кога, къде, колко?

– Нямам конкретен ритуал. Книгите ми са без ред и логика навсякъде. Чета паралелно по няколко книги и в зависимост от момента и настроението на различни места и по различно време на денонощието.

Електронна книга, аудио или на хартия?

– За мен хартиеното издание е абсолютно задължително. Ако се случи да слушам аудио книга, която ми хареса, винаги си я купувам и в хартиен вид. Имам дълбока потребност от присъствието на хартиени издания. Дават ми чувство за сигурност и уют.

Четете ли на друг език, освен на български? Има ли разлика в преживяването? Ако имате избор, какво предпочитате, оригинала или превода?

– Чета на български, немски и английски, но все още ми е най-лесно на български. Ако не мога да отделя достатъчно време за текст на друг език, търся превод на български, за да спестявам време. Иначе четенето в оригинал винаги е най-пълноценно. Комуникацията с автора – най-директна.

Какво търсите в книгите – емоция, знание, развлечение, интелектуално предизвикателство?

– Ако книгата е добра, всички изброени компоненти са налични и удоволствието е най-голямо.

Коя е най-добрата книга, която сте получавали като подарък или препоръка?

– Една от най-интересните книги, които съм получавала като подарък, е издание с фотографии на Източен Берлин преди падането на Берлинската стена. Промяната в града е невероятна, когато сравняваме с днес. Тези снимки разказват без никакъв коментар и емоция тогавашното битие на хората. Харесвам да я разглеждам и да си представям различни истории с хората на тях.

Любимият ви литературен герой?

– Бепо – метачът на улици в „Момо“, който има най-невероятното спокойствие на света и всеки ден изпълнява безукорно задълженията си, независимо, че около него целият свят се разпада.

Как съхранявате книгите си?

– В безпорядък и суматоха. Голяма част са класически подредени в книжни лавици, но някои хоризонтално, други вертикално. Имам безброй купчини с книги за четене, препрочитане, подаряване, подарени, изпратени ми и какви ли още не критерии.

Коя е последната книга, която ви разсмя?

– Има една много забавна книга за родители на деца в пубертета от германския автор Ян Вайлер, която на немски се казва Das Pubertier. Като майка на тийнейджър се забавлявах много при четенето.

Коя ви разплака?

– Дебютната книга на Наталия Делева „Невидими“ е една от книгите, които са ме разплаквали многократно.

Кой бихте искали да напише историята на вашия живот?

– Никога не съм се замисляла над подобен въпрос. Не мисля, че животът ми е толкова интригуващ, че да си заслужава някой да пише за него. Ако все пак някой се вълнува от моята лична история, то би било чудесно да е човек с чувство за хумор.

Как ще се казва вашата автобиография?

– На този въпрос бих могла да отговоря в по-късен етап от живота си. Още съм достатъчно млада, за да смятам, че има да се случва още доста в живота ми и не искам да му слагам заглавие предварително.

Една книга, която не успяхте да дочетете до края?

– „Сеч. Една възбуда“ на Томас Бернхард е една от книгите, които не успях да дочета до края. Вероятно се намерихме в неподходящ момент.

Кое класическо литературно произведение никога не сте чели (и ви е неудобно от това)?

– За съжаление не е само една, „Вълшебната планина“ на Томас Ман и „Одисей“ на Джеймс Джойс са първите две, които чакат ред от доста време.

Коя книга няма да спрете да препрочитате?

– „Момо“. Tова е една от най-любимите ми книги, която съм чела многократно и на български, и на немски.

Как се променя вкусът ви във времето?

– Мисля, че с времето все повечe предпочитам кратки форми на разказ и все повече интерес към визуалното интерпретиране на текст.

Кое е най-интересното нещо, което научихте от книга напоследък?

– В книгата на Лив Стрьомквист „Плодът на познанието“ има толкова много интересни и важни факти, които тя по лек и забавен начин предоставя на читателите си. Най-фрапиращото за мен беше, че дори и аз като жена на 37 години и майка на две деца, не бях запозната с факти за биологията на женското тяло. Горещо препоръчвам!