Днес

Борисов е "непредвидим", а Европа е в капан – ще има ли санкции срещу Турция

Борисов е "непредвидим", а Европа е в капан - ще има ли санкции срещу Турция

© Associated Press

Непредвидим“ е дума, която неведнъж е използвана за турския президент Реджеп Тайип Ердоган в Европа. Пред EurActiv обаче я употребяват източници на изданието за друг политик – премиера Бойко Борисов – заради предстоящия Европейски съвет днес и утре, а може би и в събота, на който редом с коронавируса, климата, отношенията със САЩ и проточилия се спор с Полша и Унгария за бюджета (а той е пред решение) ще бъде обсъдена и Турция, за да се отговори на въпроса: време ли е за санкции?

Турция, освен с активността си в подкрепа на Азербайджан в кризата в Нагорни Карабах и с обрата, който осигури във войната в Либия, предизвика напрежение от европейска гледна точка и с проучването за петрол и газ в спорни води, което пряко засяга интересите на две държави от ЕС – Гърция и Кипър. Трета страна от ЕС, Франция, стана основен техен защитник, след като интересите на Париж и Атина се сблъскаха по редица въпроси. За исканията на страните за санкции ЕС даде краен срок – декември – за да се намали конфронтацията. Германия опита да посредничи, но избра друг тон в последните дни.

Турция обаче също промени тона. Ден преди събитието на дискусия, организирана от German Marshall Fund, съветникът на турския президент Реджеп Тайип Ердоган Ибрахим Калън избра помирителен тон. „Искаме само всички да бъдат третирани като равни партньори“ независимо от размерите, армиите и други подобни фактори, каза Калън. Ако националният интерес се дефинира тясно, наранява другите. „Тесен“ е дневният ред на няколко членове на ЕС, на който ЕС не бива да се поддава за санкциите. От друга страна „разбирам солидарността и единството“ с членове като Кипър и Гърция, а и Турция „все още иска да е пълноправен член на ЕС“.

Така Калън върна дискусията към диалога, ден след като за него призова и работодателят му; дни по-рано обаче Ердоган говореше за „империализъм в Средиземно море“, пред който Анкара няма да склони глава, и изрази надежда, че Франция ще се „избави“ от президента си Еманюел Макрон. В интервала между тази и предходната обида срещу френския колега Ердоган успя да нажежи отново напрежението със Запада, да поведе бойкот на френски стоки (със спорни резултати), да направи спорна визита в Кипър и след удължаване на срока за работа на „Оруч реис“ да го върне в Анталия – 10 дни преди срещата – и да поиска преговори с Гърция, които, според Калън, са отказани, за да има основания за санкции.

Късно ли е за помирение? Умори ли се ЕС от промените в отношението на Турция и ще наложи ли ограничения? „Дневник“ попита турски наблюдатели и събра изразявани публично мнения на други какво очакват от срещата и как биха повлияли на кризата евентуални двустранни санкции.

„Игра на котка и мишка“

Също за EurActiv председателят на Европейския съвет Шарл Мишел заяви, че според него „играта на котка и мишка трябва да спре“, но не използва думата „санкции“, за да опише инструментте, с коио може да действа блокът.

Върховният външнополитически представител на ЕС Жозеп Борел, в коментарите си по темата през август и октомври, не бе изключвал икономически санкции – секторни или дори затваряне на европейски пристанища за турски кораби. Това би било силен удар по турската икономика, бореща се със срива на лирата и с последиците от коронавируса. Преди две седмици обаче, попитан от „Дневник“ за вероятността за европейски действия, той каза: „Не мога да предвидя, а и да можех, нямаше да кажа.“

Разделенията в Европа са видими. Австрия, Словения и Словакия подкрепят другите три засегнати държави, но Италия, Испания и Малта са против, а Германия е раздвоена. Една държава би стигнала за вето.

Може ли тази държава да е България, чийто премиер се възприема на запад като силно приятелски настроен към Ердоган? За цитираното и други издания отговорът е труден, такъв е и за Кадри Тащан от German Marshall Fund, когото „Дневник“ потърси преди събитието на Калън. „Не съм сигурен дали това приятелско отношение се дължи на връзката между двамата, лична, политическа, идеологическа като полско-унгарската или само от географски съображения и такива за сигурността,“ обясни Тащан по телефона с уговорката, че може би не познава премиера достатъчно добре, за да прецени. „Но да, от българския премиер мога поне да очаквам да е от лагера, който е срещу твърди санкции.“

Същата логика може да се приложи обаче за няколко други страни, сред които Унгария. където турският външен министър Мевлют Чавушоглу опита да отправи към ЕС призив за балансирана позиция тази седмица.

Каквито и разделения да се усещат, „търпението в ЕС достига границите си“, смята Синем Адар от Центъра за приложни изследвания на Турция към Германския институт за международни въпроси и сигурност. По думите ѝ се усеща „силна умора от Турция… дори при държави членки, които, исторически погледнато, са имали по-топли отношения с Турция.“


Синем Адар,

анализатор

Календар за санкции

Кадри Тащан от German Marshall Fund смята, че ще има санкции, но от думите му следва, че мерките утре биха могли да са само началото. „Мисля, че ще има някакви санкции. Не разбирам природата им, но от зам.-председателя на комисията и други разбрах, че утре или вдругиден ще започнат с нещо като „леки“ санкции,“ обясни той в телефонен разговор с „Дневник“.

Означава ли това въвеждане на календар за последващи мерки, ако няма промяна в поведението на Турция? Тащан отговори утвърдително, но добави, че подобен ход може да зависи и от предстоящата промяна в Белия дом: „Може да се наложат крайни срокове и конкретни санкции за след три месеца или за след шест месеца. Може би искат да почакат американската позиция и да видят какви позиции ще заеме администрацията на (Джо) Байдън.“

Възможна ли е тогава ЕС да заеме една позиция сега и друга – когато администрацията на Байдън дойде на власт? „Да, възможно е,“ продължава анализаторът. Според него засега са малко вероятни секторните санкции, каквито искат Франция и Гърция – не биха ги приели нито Германия, „нито може би Испания или дори Полша“.

Освен това не вярвам, че дори Франция би искала да унищожи турската икономика, която в момента е уязвима.“ Позицията да се промени след Байдън? „Да.“

Изтекли и през турски медии проектозаключения от Съвета – които предвиждат евентуални персонални санкции като начало, но и още стъпки през март, ако няма диалог с Анкара.

На тази снимка турският президент Реджеп Тайип Ердоган е със съветника си Ибрахим Калън.

© Associated Press

На тази снимка турският президент Реджеп Тайип Ердоган е със съветника си Ибрахим Калън.

„Най-големият шанс на Турция по тази тема дойде от факта, че кризата в Източното Средиземноморие е без значение за много страни в Европа,“ каза за „Дневник“ международният анализатор от „Хюриет дейли нюз“ Илкер Сезер. По думите му, макар това да е едно от най-сериозните външнополитически предизвикателства в ЕС, освен Гърция, Франция и Кипър „не е приоритет за много страни, с част от които Турция е изградила отлични отношения.“

„Решението за Турция ще зависи от процеса на вземане на решения на ЕС по други ключови теми,“ смята още Сезер. Припомня, че в последните месеци реакцията срещу Турция разногласията в ЕС се обсъжда редом с други теми като бюджетната криза, Беларус и Брекзит.

Действително, списъкът с проблеми пред евролидерите през октомври например, за малко над 24 астрономически часа от началото до края на срещата, бе дълъг бе дълъг ЛИНК, а преди това Кипър бе наложил вето на санкциите срещу Беларус заради липсата на консенсус за действия срещу Турция.

Големият въпрос – Германия

От лятото досега обаче има видима промяна. На среща на външните министри в понеделник германският първи дипломат Хайко Маас говореше за нужда да се оценят „последиците“ за Анкара от действията ѝ в Източното Средиземноморие. Обсъждането на „последици“ е чувствителна промяна от времето, когато Маас пътуваше до Анкара и Атина в търсене на взаимно приемливо решение и се опитваше да бъде медиатор между двете страни.

Позицията на Германия се смята за ключова в спора. Изчерпва ли се тогава търпението ѝ? Според Кадри Тащан, макар позицията на Берлин да се втвърдява, въпросът за нея е сложен, защото „директно влияе на вътрешната ѝ политика“. В известен смисъл решението зависи и от Турция – от това какво ще направи Ердоган. „Не разбираме какво иска Ердоган. Тъкмо преди съвета изтегля кораба и решаваме, че не иска санкции. Но ето, че миналата седмица отново атакува остро Макрон с остри коментари.“ Същевременно „започвам да мисля, че Анкара вижда Берлин като гарант срещу този тип санкции срещу Турция, но не съм сигурен, че търпението е безгранично,“ каза Тащан.

„Последните изявления от Германия показват неефективността ѝ като посредник,“ смята Сезер. „Турция никога не е вярвала, че това ще проработи, защото Гърция е част от ЕС и не може да бъде съдена и оценявана по същите стандарти като Турция.“ В думите на Маас вижда само опит за сплашване на Анкара, както е ставало и преди изминали срещи на върха, предвид, че винаги е бил критичен към страната, още преди да стане правосъден министър.

Капанът на различните видове санкции

Какви инструменти действат срещу Турция в тази ситуация, когато от години вътрешнополитическите и геополитическите съображения и икономическите интереси на всяка цена – както ги виждат критиците на Анкара – стоят пред отношенията със Запада, а от Берлин и Брюксел или например Виена, изглежда сякаш страната не спира да се отдалечава от ЕС, за който кандидатства официално вече 21 години?

Силният удар би дал коз на Ердоган, слабият не би дал никакви желани резултати. Тази позиция споделя и Тащан.


Кадри Тащан,

анализатор

Символични и ограничени санкции без значими ефекти върху турската икономика биха довели до „силна реакция“ от Турция и напрежението би могло да се повиши, но за ограничен период, и след това да има нов опит за помирение, смята Илкер Сезер.

Ердоган на посещение в <a href="https://www.dnevnik.bg/sviat/2020/10/19/4128658_obedinenieto_na_kipur_se_otdalechi_s_nov_prezident_v/">отцепената съвсем доскоро</a> курортна зона Вароша, 15 ноември 2020 г. <br /><br />Калън опита да защити действията на турския президент. По думите му Анкара работи за обединенето на острова отново, но кипърските гърци не приемат кипърските турци като равни. "Това е проблемът - другите въпроси, дали Турция отива във Вароша или други, са странични в този проблем за отказа на кипърските гърци. Не ние бягаме от масата за преговори." Същевременно Анкара застана зад новия, желаещ решението му със създаването на две държави (вместо повторно обединение на острова) президент Ерсин Татар.<br />

© Associated Press

Ердоган на посещение в отцепената съвсем доскоро курортна зона Вароша, 15 ноември 2020 г.

Калън опита да защити действията на турския президент. По думите му Анкара работи за обединенето на острова отново, но кипърските гърци не приемат кипърските турци като равни. „Това е проблемът – другите въпроси, дали Турция отива във Вароша или други, са странични в този проблем за отказа на кипърските гърци. Не ние бягаме от масата за преговори.“ Същевременно Анкара застана зад новия, желаещ решението му със създаването на две държави (вместо повторно обединение на острова) президент Ерсин Татар.

Какво мисли Турция

Според Синан Улген, който оглавява базирания в Истанбул Център за икономически и външнополитически изследвания, нагласите към Анкара са се променили сред държавите в блока от срещата на върха през октомври насам. Проблемът е, че „истинският стълб на тази връзка, който е членството (в ЕС), е в застой и няма да бъде съживен в близкото бъдеще. Сега двете страни трябва да започнат да говорят по-зряло за задълбочаване на сътрудничеството за митническия съюз.“

Тъкмо Кипър стана основна спирачка пред преговорите на Турция с ЕС в средата на първото десетилетие на века. По това време Анкара все още говореше активно за членство в ЕС и нуждата от реформи по пътя към стратегическата си цел. Оттогава турската външна политика се промени. След периоди на конфронтация обаче е имало не една помирителна крачка към Европа през последното десетилетие.

Икономическата ситуация може да подтикне Турция към нова такава крачка, ако се съди от думите на Илкер Сезер:


Илкер Сезер,

„Хюриет дейли нюз“

Снощи Калън се вписа в тази прогноза. „Разочароващо е да се обмисля този език на санкции. Надявам се, че евролидерите ще избегнат този език срещу Турция. Санкциите няма да работят,“ каза той най-напред. „Искаме да обърнем нова страница с ЕС, да гледаме към членство в ЕС.“

Същевременно отправи още едно предупреждение към Европа. „Старите политически йерархии на глобалния ред свършиха. Евроцентризмът по начина, по който съществува, наранява и западните интереси.“