Политика

И преди век кметът на Бургас е издавал заповеди за пестене на водата



Във връзка с намаления обем на язовир „Камчия“, преди седмици община Бургас обяви, че е предприела мерки за пестене на водата.
Това не е някакъв прецедент в историята на Бургас, а още с довеждането на водата в града, тогавашният кмет започва да издава заповеди за нейното пестене.

Съвременен Бургас, както на всички е известно, получава вода от язовирите „Ясна поляна“ и „Камчия“, които са държавна собственост, каквато е и самата водопреносна мрежа.



В миналото обаче общината сама организира водоснабдяването на града и със собствени средства изгражда мрежата от водопроводи. За покриване на направените разходи местната власт започва продажба на вода на гражданите, като въвежда и специална нова такса за това, наречена „водно право“.

Идеята чрез полагане на тръби да се доведе в Бургас питейна вода от някой водоизточник, е обсъждана от бургаските общински съветници за първи път през 1882 г., но е изоставена поради липса на средства. От 1887 г. обаче общинската управа започва последователни действия за постигането на тази цел. През следващите години са проведени много изследвания и изчисления, преговори и разговори с държавни и банкови институции, и са изработени няколко плана за довеждане на вода от различни водоизточници.

До разрешение на този въпрос се стига чак през декември 1904 г., когато Народното събрание приема специален Закон за разрешаване на Бургаската градска община да сключи заем от 1 млн. лева с БНБ за водоснабдяването на града. Още през февруари 1905 г. е проведен търг, спечелен от К. Димитров, който започва работа по каптиране на водите от Баш-бунарските извори, находящи се в землището на с. Брястовец.

През същата година са подготвени и необходимите книжа за провеждане на търг за прокарване на водопровода. Проектите, поемните условия и сметките са изпратени през юли в София за одобрение, а общата им стойност е 120 хил. лева. По-голямата част от необходимите материали са поръчани в Германия, а доставките на различните елементи – чугунени тръби, кранове за чешми, 300 скоростни водомера и др. са възложени за изпълнение на различни предприемачи.

След около година тръбите с питейна вода са доведени до града и на 26 октомври 1906 г. тя е пусната да тече на открито по улица „Царица Елеонора“ (днес „Славянска“). Поставянето на водопровода по главната улица „Александровска” временно прекъсва поради смъртта на предприемача П. П. Каназирски от Пловдив. Търгът за продължаване на работата му е спечелен от „Братя Анкови“, които довършват поставянето на тръбите, а окончателното приемане на водопровода по улица „Александровска” става през март 1909 г.

С пускането на водопроводната система в експлоатация градската управа се изправя пред нови проблеми, които са свързани с начина на използване на водата и с опазването на чешмите.

Още на 7 септември 1907 г. кметът Григор Дяков издава заповед те да не се отварят без нужда и да не се оставят води да текат по улиците. На 3 април 1908 г. е издадена нова заповед, в която се нарежда да не се оставят отворени чешми и да не се пере, да не се мият съдове около чешмите, да не се пълнят каци с маркучи, да не се отварят водоснабдителните и канализационни строителни кранове и хидранти, без знанието на инженера по водоснабдяването и да не се поливат зеленчуковите градини с чешмяна вода.

През октомври същата година са изградени специални улеи за изтичане на водата от градските чешми, а до края на годината кметът Атанас Славов редовно издава заповеди за правилно и икономично използване на водата.

Заповедите за пестене на вода продължават и през 1911 г. През януари общинската управа нарежда да се направят дървени сандъчета около чешмите и около кранчетата, и да се напълнят с говежди тор, за да не замръзват.

Въведен е работен режим дори за болницата – вечер от 8 часа до 5 часа сутринта се спира подаването на вода за там.

На 20 декември 1911 г. заради студеното време много от чешмите в града са оставени отворени, поради което в градския резервоар не е останала никаква вода, нито за в случай на пожар, нито за пиене и домашна употреба. Затова кметът нарежда „всички бургаски граждани да не оставят, както градските, така и частните си чешми да текат, а за да не замръзнат, да обвият тръбите с ръженица (едра ръжена плява – б. а.) или парцали и така да ги поставят в сандъчета”.

Предвидено е и наказание при неизпълнение – затваряне на чешмите за 3 месеца, глоби и наказателно преследване.

Строги мерки са взети относно използването на питейна вода за строежите и на 5 май 1912 г. новоизбраният кмет Кирчо Кирчев издава заповед „веднага и завинаги да се спре водата за новостроящите се сгради”. Той дори призовава „всички съзнателни граждани да следят всекиго, който прахосва водата и наруши тази ми заповед, своевременно да съобщават в техническото отделение при общинското управление”.

И в наши дни, повече от век по-късно, виждаме че в Бургас отново има случаи на престъпно оставяне на питейната вода да изтича от тръбите, както и на взимане на мерки за нейното пестене от страна на общинската управа.