Днес

Не само българите имат проблем с омразата в македонските социални мрежи

Скрийншот от групата "Хайде да плюем по българи и бугараши".

Скрийншот от групата „Хайде да плюем по българи и бугараши“.

Учеха ни да мразим България,“ написа преди време Никола Тодоров, бивш здравен министър от ВМРО-ДПМНЕ. „Казваха ни да се пазим… само от България,“ заяви няколко седмици по-късно бившият македонски премиер, също от ВМРО-ДПМНЕ, Любчо Георгиевски.

Днес, над три години след като ВМРО-ДПМНЕ слезе от властта след десетилетие доминация на известния с враждебното към България (но не само) отношение Никола Груевски, напрежението към източния съсед в македонското публично пространство трудно може да се свърже само с една партия или само с един режим от миналото. България обвинява Северна Македония за нестихващ език на омразата и продължаваща антибългарска кампания.

Докато в медиите намирането на аргументи за разпалване на омраза би било по-трудно (има и такива примери, но не и системни), проблемът със социалните мрежи е много по-сериозен и още по-малко изследван. Там откриването на обезпокоителни случаи на омраза – запаленото българско знаме и оскърбителния коментар към министър Екатерина Захариева – може да стане с просто око, но далеч не се изчерпва с България, нито става само „в едната посока“ (омраза има и сред български потребители на „Фейсбук“ и „Туитър“), нито е постоянна величина – засилва се от политическото напрежение.

„Действие и реакция“

Защо се увеличават публикациите с видимо отрицателен заряд? Базираният в Лондон журналисти и изследовател Ненад Живановски обясни в първата част на тази статия – посветена на медиите – че в тях няма системно използване на език на омразата, макар това да не означава, че македонските медии не са изпълнени с негативизъм към България. Той обаче очерта и моментите, в които реч на омразата се появява, в изследването си „Езикът на омраза“ отпреди почти 10 години:

„На основата на това изследване дойдох до заключението, че Северна Македония няма систематичен език на омразата, а инцидентен – на принципа действие и реакция,“ каза за „Дневник“. Има предвид напрежението отпреди десетина години, когато опитът на македонска делегация да отдаде почит на Яне Сандански бе спрян на границата. „Това бе причина да започне да се пише негативно спрямо България и да се стигне до език на омразата.“ „действие и реакция“ обаче се отнася по-скоро до писането на граждани в интернет – в „сивата зона“ – отколкото в медиите, продължава.

Днес също има „действие и реакция“ и тя се усети именно извън полето на медиите (а и в крайна сметка социалните мрежи станаха много по-важни за изминалото десетелетие, отколкото по времето на книгата). До сегашното политическо напрежение бяха по-редки (действително, не и отсъстващи) случаите в последните години, когато се налагаше българските власти да сигнализират с тревога към македонските заради групи във „Фейсбук“.

Докато „Дойче веле“ не разказа, че на среща с временния македонски посланик (постоянно акредитиран Скопие няма от месеци) в София, макар да е оценена реакцията за скорошните инциденти с обидата срещу Захариева и паленето на българското знаме, вниманието на дипломата бива насочено към група срещу български граждани в Северна Македония (веротно получили български паспорт редом с македонския) и опит за разправа с тях. „Ајде да плукаме по бугари и бугараши“ („Хайде да плюем по българи и българофили“), в която в момента няма нищо, е създадена на 19 ноември 2020 г. – два дни след българското вето. Групата със стотици харесвания публикува „списък“ на хора, които трябва да бъдат нападани. „Дойче веле“ отчита, че сред реакциите в България има и слово на омраза към македонци (заедно и със случаи на критично отношение към правителството).

Дни след срещата и сред остра реакция на вътрешния министър и бивш служебен премиер Оливер Спасовски групата е в сегашния си вид – без съдържание. Властите предупредиха, че за слово на омразата към България ще има наказания. „Дневник“ обаче се обърна към вътрешното министерство с искане за още информация дали властите са действали при други подобни случаи в последните години и какви мерки може да приложи срещу словото на омразата. От миналия петък насам не последва отговор.

Друга разлика между сегашния момент и този преди десетилетие, когато е писано изследването на Ненад Живановски: в началото на миналото изследването му включва анкета и контент анализ. В анкетата, която прави сред колегите, посочва, че за разпространител на негативно отношение и омраза по принцип е смятана властта – управляващата партия, правителството, президентът. Днес, десет гдини по-късно, признава промяната. „Когато ВМРО-ДПМНЕ и (Никола) Груевски бяха на власт, те насаждаха нетолерантност срещу България, но това правеха и срещу други – дали срещу ЛГБТ, дали срещу албанците… Искаха да се представят като спасители на обществото. Сега такава среда нямате – приятелски разположена е, нещо повече, дори покорно се отнася и това не съответства на историческата истина.“

Днес проблемът е в социалните мрежи (но и с албанците)

Проблемът с омразата в интернет, извън медиите, също съществуваше и преди 10 години – с антибългарските публикации в блогове (някои от които днес са недостъпни). Сред радикалните примери е блог с мото „Смърт за пробългарите, свобода за света“ или „Забранено за пробългари, сектанти и кучета“. Мръсни думи срещу българия, обидни епитети и познатите фрази като „кражба на история“ могат неизменно да се срещнат там. Във „Фейсбук“ българи биват наричани с понятия като „турко-монголи“, след като преди разпространението на социалната мрежа това става и във форуми.

Не само българите имат проблем с омразата в македонските социални мрежи

Въпреки изминалото време и продължаващия проблем малко организации се заминават активно с него, макар че ги има. В проекта „Говор на омраза“ на Македонския хелзинкски комитет, който следи проявите във „Фейсбук“ и „Туитър“, недвусмислено се вижда скок на употребата на език на омраза в средата на ноември, но това включва всички категории, както включва и обидни квалификации за българите. Поглед към омразата на етнически принцип показва, че албанците и българите („определяни в коментарите например като „шиптарите“ и „татарите“, като от последните „по-гадно няма“ и са „циганите на Балканите“) почти си „делят“ първото място, но повечето регистрирани случаи на омраза все пак са към македонските албанци. Нещо повече, има случай, в който се изразява желание Грузия да бие Северна Македония, защото, „ако победи, няма шиптар като (футболния играч) Елмас да играе на европейско“ (подобен случай имаше и извън интернет, когато репортер, етнически албанец, разказа, че излязъл да се радва на последвалата победа, но деца го изгонили със същата обидна квалификация).

Не само българите имат проблем с омразата в македонските социални мрежи

Заради участието на външния министър Буяр Османи в преговорите с България се появява и коментарът: „Буяр, ти като шиптар нямаш право да преговаряш за македонската идентичност“; отправено от профила „Бугарите се МАКЕДОНЦИ“, по-късно преименуван и продължил с нападки срещу България и Заев и възхлава на Християн Мицкоски и съжаление за Никола Груевски. По-рано има и коментар „за македонците преговараат шиптар и бугар“. Заради България на прицел се оказва в поне няколко случая в последните седмици и премиерът Зоран Заев, „предател„, „на бесилка“ и други стряскащи идеи.

Не само българите имат проблем с омразата в македонските социални мрежи

Пряко или косвено свързана с България критика обаче отстъпва на съдържанието на албанци и роми и до 1 ноември България се споменава по-рядко в предходните месеци. Впрочем и в първата половина на годината скандалите в Северна Македония, свързани с използването на език на омразата, също бяха по-скоро свързани с албанците.

Омраза срещу омраза

България може да е обезпокоена от македонското интернет пространство, но който се вторачи в него, трябва да е подготвен поне да има предвид българското.

В България езикът срещу Северна Македония също не е напълно лишен от слово на омразата. Оскърбителни, обобщаващи за всички македонци думи могат да се прочетат например тук – под коментар за „Фокус“ на известния журналист от „Сител“ Мариян Николовски (телевизия, която действително бе известна като пропагандатор на негативизма към България, а днес това се промени).

Частта от населението, която не е засегната от негативните квалификации или от обидите, отговарящи дори само на критериите „негативни публикации“ (немалко от над 800 коментара са такива), бива изключена поради принадлежността си към друга група – „шиптарите“ (макар и не колкото в Сърбия и Северна Македония, тази дума е с негативен оттенък и в България), т.е. негативно отношение се показва и към албанците, които са поне една четвърт от населението, заедно със стереотипното мислене за „албанизация“ на страната.

В отсъствието на цялостно изследване за езика на омразата в социалните мрежи стотиците коментари под една единствена публикация – повечето от 800 коментара нападат непопулярното в българския дебат мнение, че словото на омразата в Северна Македония е създадено от България. Както във „Фейсбук“ македонци гледат българските медии и коментари за Северна Македония и коментират с обичайните определения като „татари“, така и телевизия Канал 5 се оплака от системен тормоз от български потребители и обиди под свои публикации.

Кой е „по-прав“, кой кого обижда повече или по-малко, коя държава е ощетена в спора, може да е важно за политиците, за историците и за големи части от обществата. Независимо от отговора сблъсъкът в интернет на двата враждебни образа, българския и македонския, е факт.