Днес

След 8 месеца очакване на държавна помощ: туроператорите вярват, че винаги ще има утре

След 8 месеца очакване на държавна помощ: туроператорите вярват, че винаги ще има утре

© Надежда Чипева, Капитал

Почти пълният ступор, в който изпадна държавата заради кризата с коронавируса, освен всичко друго доведе и до това отделни браншове и дори сегменти в тях да се настройват едни срещу други заради това, че някои от тях са получили трохи внимание и помощ от управляващите. Такъв е случаят с туризма, където с просто око се вижда бушуващото вече и над повърхността напрежение между хотелиери, ресторантьори, туроператори и др.

Последните, които на практика са без работа и приходи от март, сега се надяват най-сетне след дълго чакане на помощ по 2 линии – в разпределяне на обещаните в началото на август 10 млн. лв. грантове и на одобрените миналата седмица от парламента 4% от приходите им за 2019 г. – за възстановяване на хората, които не са приели ваучери и за ликвидна подкрепа. Всичко това, когато стане, ще е капка помощ в морето от техните проблеми.

Една малка крачка

В петък Министерството на туризма оповести списъка на туроператорите и туристическите агенции, които няма да получат подкрепа по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ (ОПИК) за общо 10 млн. лв. Помощта бе договорена на обичайното място – в кабинета на премиера Бойко Борисов, в началото на август след като дотогава браншът не бе получавал вниманието на управляващите.

За помощта кандидатстваха малко 840 фирми от сектора при над 3 хил. с лиценз за дейността, като по информация на хора от бранша причината за някои не е известна, но за много тя е, че бизнесът им не е съвсем на светло. От публикувания списък на министерството пък се вижда, че отказ да получат помощ са получили 83 от кандидатите като е посочена и причината за това. Най-честата е, че фирмите-кандидати имат и друга дейност, други не се предоставили всички искани документи. „В крайна сметка това е логично, защото целта бе да се помогне на фирмите, на които това е бизнесът“, коментират туроператори. Много от тях не вярват, че за останалите над 700 парите ще бъдат дадени преди Нова година заради темпото, с което се придвижват тези процедури.

Ресорното министерство обаче посочва в отговори на въпроси на „Дневник“, че мярката е обявена на 13 октомври със срок за кандидатстване 20 октомври. „В бърз порядък беше сформирана оценителна комисия от страна на Министерството на туризма и беше процедирана техническата възможност за извършване на оценката на административното съответствие и допустимостта на кандидатите в Информационна система за управление и наблюдение на средствата от ЕС в България 2020. В допълнение, на оценителите е даден изключително кратък срок за изпълнение на задачата по оценка, който имаме амбицията да бъде спазен и на практика до средата на следващата седмица (не се посочва дата, на отговорите до „Дневник“ са изпратени на 4 декември – бел. а. ) да има резултат по отношение на одобрените за финансиране предприятия“, посочват от министерството.

„Всеки подал проектно предложение и одобрен за финансиране ще получи ресурс на стойност до 10% от оборота му за 2019 г., но не повече от прага на de minimis от 200 хил. евро, или до 391 166 лв.“, уточняват от Министерството на туризма.

Отделно има фирми, които още в средата на май са кандидатствали за грантове по ОПИК между 3 и 10 хил. лв., преди да се задели тази сума от 10 млн. лв. за сектора, и едва преди месец са получили уведомление от Министерството на икономиката, че документите им са разгледани и не са отхвърлени. Други пък са били отхвърлени поради грешка на одитора, но до този момент никой не е получил информация, че ще бъде преразгледан независимо от обещанието на управляващите, че това ще се случи през октомври. Тези, които не са отхвърлени, но още не са сключили и договор не знаят кога ще разполагат с парите. Вчера, 10 декемвир, Министерството на туризма обяви, че между 15 и 17 предстои подписване на договорите, а получателите трябва да представят съответните документи за опускането на сумите до 29 януари.

По данни на самото министерство към 20 ноември над 400 млн. лв. вече са достигнали до българските фирми и граждани, но не е известно какво се включва в тази сума, а за част от мерките е явно, че изпълнението се бави значително, посочва „Капитал“. Част от документите на кандидатите бяха дадени на подизпълнители, но въпреки това забавянето не е наваксано.

4% – за кое по-първо

Междувременно парламентът реши да подкрепи сектора с помощ от 4% от оборота за миналата година, с което туроператорите да се разплатят с клиентите си, които са дали капаро за несъстояли се впоследствие пътувания заради коронакризата и които не са поискали да го заменят с ваучери.

Няма точни данни колко пари се дължат за такива пътувания, но в бранша се смята, че става дума за над 320 хил. клиенти, казва Павлина Иванова, председател на най-новото сдружение в сектора „Бъдеще за туризма“. По оценки от бранша около половината са клиентите, които не са поискали ваучери и си чакат парите, които ще станат дължими от март нататък.

„Тази помощ от 4% не е само за разплащане за платено капаро, но и за оборотни средства на фирмите“, уточнява Свидна Динева, член на Управителния съвет на Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти (АБТТА). В същото време каква част от сумата за каква цел ще отиде ще решат самите фирми доколкото в закона няма регламент за това, а засега не е известно дали в наредбата ще има подобни указания.

Изчисления на компания от бранша, чийто собственик пожела анонимност, показва, че спрямо оборота й фирмата би получила помощ от около 40 хил. лв., а дължи на клиенти около 180 хил. лв. В същото време самата фирма има да взима от чуждестранни контрагенти предплатени суми за хотели, самолетни билети и пр., но в общия случай в Европа е прието парите да се връщат след година и половина. Така че помощта е минимална особено за фирмите с големи обороти, които дори няма да получат 4%, а максимума от 200 хил. евро – това е таванът за държавна помощ.

При гласуването на текстовете в парламента не бе посочено тези 4% на каква абсолютна сума отговарят, но малко преди това Министерството на туризма обяви, че е договорило с Министерството на финансите 50 млн. лв., които да бъдат изплатени на бранша тъкмо на базата на оборотите им.

Според представители на бранша има и фирми, които е възможно да останат извън обхвата на тази помощ, базирана на оборота от предходната година или пък да получат нищожни суми на фона на реалните им обороти. Причината за това е избраният от тях метод за осчетоводяване – с цел улесняване на счетоводството и съответно по-ниски разходи за целта осчетоводяват само маржина си вместо всички приходи. Това е напълно законно и не води до ощетяване на бюджета, но оборотът им излиза доста по-нисък. В тази ситуация те ще са спестили разходи за счетоводство, но ще бъдат лишени от по-голяма подкрепа.

Един проблем се решава, десетки остават

Почти всеки път при редките все пак случаи на фалити на туроператори през последните години се заговаряше за формирането на гаранционен фонд. И ако тогава въпросът отшумяваше с новините около фалита, то от началото на март той е все по-актуален. Малко след обявяването на извънредното положение се разбра, че повечето застрахователи са обявили на фирмите, че прекратяват валидността на полиците им „Професионална отговорност на туроператора“, тъй като общите условия им позволяват това – там не е записано покритие в случай на пандемия. След това са им върнали част от платените премии. Други са поискали толкова високи премии, че туроператорите сами са се отказали. По информация от бранша, в момента само два застрахователя предлагат задължителната застраховка.

В допълнение проблемът се изостря от това, че тези застраховки покриват около една четвърт от реалните суми и масово са с покритие от 25 хил. лв., което отново опира до това как се отчита оборотът. Последното крие и големи въпросителни на базата на какво ще се формират застраховките за 2021 г. като се има предвид, че на практика през тази година фирмите са без дейност, а имат бъдещи вземания, които обаче нямат конкретна дата и съответно не могат да бъдат осчетоводени за 2020 г. Бъдещата дата се получава при подписване на договор за пътуване с даден клиент. Това поставя голяма въпросителна върху така наречения прогнозен оборот, с който ще трябва да се работи.

Тук в множество европейски страни са влезли в действие съществуващите гаранционни фондове, през които на клиентите с внесено капаро са върнати парите. През тези фондове са гарантирани и издадените ваучери. В България няма държавна структура, която да гарантира издадените вече ваучери. Гаранцията по тях е на базата на доверието между фирмата и клиента, обяснява Павлина Иванова. „Затова и за най-разумно се приема да се направи гаранционен фонд“, допълва тя. (Проектът е подготвен вече – затова повече четете тук)

Обяснява, че ако той действаше, нямаше да има проблеми с капарото на клиентите, заради което някои са получили счупени витрини на офисите си, понеже не са могли да върнат внесени авансово 150 лв., например. Допълва, че в ЕС с т. нар. Временна рамка от 23 март е заложено държавата да покрие сумите за нереализираните пътувания и самолетни билети, като това се случва, чрез Гаранционните фондове в страните, защото още в самото начало на кризата е станало ясно, че двата сектора – туризъм и транспорт, ще бъдат най-силно засегнати.

Идеята на бранша е през идната година да има и застраховки, и гаранционен фонд, за да може той да акумулира все пак някакви средства преди да се наложи от него да се черпят пари. В бранша изчисляват, че застрахователите получават годишно около 34 млн. лв. премии от „Професионална отговорност на туроператора“, а за последните 10 години са платили най-много 1 млн. лв. при фалита на няколко туроператора. С това илюстрират капацитета за запълване на такъв гаранционен фонд.

Заеми за всички

Премиерът и най-близкото му обкръжение непрекъснато рекламират държавната помощ под формата на грантове и гарантирани през Българската банка за развитие (ББР) заеми, но често от думите им е трудно да се открои какво е налично в момента, при какви условия и върши ли наистина работа.

„Никой не е луд да изтегли пари на такава висока лихва в момента“, обяснява тя и посочва до 3% като нещо приемливо. При положение, че за 8 месеца секторът не е получил и стотинка, а освен това трябва да гарантира част от този заем. „При неработещ бизнес откъде да се извадят десетки хиляди левове за гаранция“, пита риторично тя. През ноември е обсъден нов дизайн на тази схема за сектора, при който ББР гарантира по-висок процент от евентуалинте заеми и така може да се получи по-ниска лихва. От сектора напомнят, че това е важон, защото в началото на януари всички те ще се окажат с отрицателин баланси и няма да могат да кандидатстват за обичайните заеми, но благодарение на последното разширение на Временната рамка за отчетна година през 2021 ще се взима като базова 2019, а не 2020.


Павлина Иванова,

туроператор

Персоналът изчезва и няма да се върне

Докато се чака яснота не само по линия на държавната помощ, но и за това ще има ли край коронакризата в обозримо бъдеще, обученият с години персонал на туроператорите изчезва от системата. Очаквано фирмите са съкратили хората си, защото няма с каво да им плащат. Някои са отишли в бюрата по труда, други са се възползвали от дипломите си и езиците, които владеят.

„Обученият персонал масово е пуснат да се регистрира в бюрата по труда. Няма как да му помогне мярка, обявена от управляващите като 80/20, понеже 290 лв. не могат да формират 80% от заплатата на специалистите във фирмите, които нито взимат, нито се осигуряват на минималната работна заплата“, обяснява Иванова. Хората, знаещи по няколко езика, намират различни варианти за себе си – някои стават учители, понеже имат и такава квалификация, други отиват в колцентрове, където са добре платени и намират сигурност и перспектива. „Не очаквам да се върнат в тази несигурна ситуация“, казва Павлина Иванова.