Press "Enter" to skip to content
banner
АЛПРО ЕООД
Продажба, инсталация, монтаж и поддръжка на хардуер и софтуер
Изработка и поддръжка на сайтове и други дейности в областта на ИТ
тел: 0884174616
ел. адрес: alpro@abv.bg

Ваксините срещу COVID-19: на какво разчитат и как работят, за да предпазят

Ваксините срещу COVID-19: на какво разчитат и как работят, за да предпазят

© Associated Press

Седем са ваксините срещу COVID-19, които са в напреднал етап от разработването и с които Европейската комисия има споразумения за доставки, в случай че бъдат одобрени от Европейската агенция по лекарствата (ЕМА). Засега Народното събрание е одобрило участието на България в предварителните договорки при четири от тях, а здравните власти твърдят, че не е проблем да бъдат добавени и останалите три на следващ етап.

Засега неизвестните около ваксините продължават да са повече от яснотите: коя от тях за коя възрастова група е подходяща; какви може да са страничните ефекти; какъв имунитет създават; подходящи ли са за хора с хронични заболявания и редица други. Отговори на тези въпроси се очакват от т. нар. характеристика на продукта, когато препаратите за имунизация са готови за пускане на пазара.

На този етап обаче е възможно вече да се обясни на какъв принцип са разработени ваксините срещу COVID-19. „Дневник“ се обърна към д-р Цветелина Великова (имунолог) и проф. Радостина Александрова (вирусолог в Българската академия на науките), за да обяснят на достъпен език принципа на действие на очакваните препарати, с чиито производители Европейската комисия има предварителни споразумения. Отговорите им са публикувани с минимална редакторска намеса.

РНК ваксините

Ваксината, разработена съвместно от „Пфайзер“ (Pfizer) и „БиоНТех“ (BioNTech), както и препаратите на „Модерна“ (Moderna) и на „КюрВак“ (Curevac) са т. нар. РНК ваксини. Цялото име на този вид имунизация е „иРНК, покрита с липиднинано частици“.

Една от главните функции на рибонуклеиновата киселина (РНК) е копирането на генетична информация от ДНК (дезоксирибонуклеиновата киселина) и превръщането ѝ в белтъци. При поставянето на ваксината в организма се въвежда информационна РНК (на английски messenger RNA – mRNA), която носи информация за синтез на конкретния белтък от вируса, срещу който трябва да бъде насочен имунният ни отговор. В случая, това е т. нар. шипче – структура от повърхността на SARS-CoV-2, чрез която той се свързва с клетката и навлиза в нея. В клетката, носената от тази РНК молекула информация, ще се преведе и ще се синтезира въпросният белтък, който ще бъде разпознат от имунната система и срещу него ще се изгради имунен отговор. Той ще остане като памет в организма, която при среща с реалния вирус бързо ще се „самосезира“ и ще реагира, за да предпази съответния човек.

Ваксините срещу COVID-19: на какво разчитат и как работят, за да предпазят

© Associated Press

РНК молекулите са изключително уязвими и лесно може да бъдат разрушени в организма. Затова се поставят в специални носители – в случая това са наночастичките (липозомите), които пазят РНК и осигуряват безпрепятственото ѝ достигане до крайния адрес в организма – клетките.

Уязвимостта на РНК молекулата е причина ваксините да се съхраняват при толкова ниска температура: -70°С в единия от случаите (ваксината на „Пфайзер“ и „БиоНТех“ – бел. авт.). Другата ваксина е допълнително стабилизирана, което позволява да се съхранява при -20°С (ваксината на „Модерна“ – бел. авт.).

Може ли РНК ваксината да причини генетични промени в човешкото тяло четете тук.

Векторно базирани ваксини

Ваксината, разработвана съвместно от „Астра Зенека“ (AstraZeneka) и Оксфордският университет, както и препаратът на „Янсен“ (Janssen) – фармацевтичното поделение на Johnson & Johnson, са т. нар. векторно базирани ваксини. Тези ваксини използват вируси (наречени вектори), които са променени така, че не могат да предизвикват заболяване. Най-често за вектори се използват аденовирусите, които причиняват леки респираторни заболявания, безопасни за човека, наричани общо „настинка“.

В тези вируси-вектори е вградена информация за производство на даден протеин на причинителя, срещу когото е ваксината. Пример за такава ваксина е тази срещу ебола и някои ваксини против грип.

Чрез векторите ваксините доставят информация за производство на шипчестия протеин на SARS-CoV-2 (вирусът, причинител на болестта COVID-19 – бел. авт.) в човешките клетки. Този протеин се произвежда и срещу него се образува имунен отговор. За борбата срещу коронавируса е избран подход без репликация на вируса – т.е. вирусът не се размножава в клетките, което означава, че ваксиналният антиген ще бъде създаван само при първото навлизане вируса-вектор в клетката.

Този вид ваксини имитират силно естествена инфекция с определени патогени, особено вируси. Това е и едно от големите им предимства: предизвикат силен клетъчен имунен отговор, както и производството на антитела.

Адювантна рекомбинантна ваксина

От този вид е ваксината, разработена от „Санофи“ (Sanofi) и GSK, както и ваксината на „Новавакс“ (Novavax). Рекомбинантните ваксини съдържат протеин, който е произведен чрез рекомбинантна технология. Пример за рекомбинантна ваксина е тази срещу хепатит Б.

Технологията включва производство на белтък – в случая шипчестия протеин, но извън човешкия организъм. Използват се клетъчни култури, на които се подава информация какво да произведат. След което този протеин се отделя, пречиства и заедно с адювант се използва във ваксината.

Адювантите са вещества, които усилват имунния отговор и така помагат на ваксините. Една от кандидат-ваксините (тази на „Новавакс“) съдържа адювант, за който се предполага, че ще направи възможно прилагането ѝ при HIV позитивни хора.

Комбинацията от антиген, който е белтък, заедно с адювант, е добре установен, ефективен и безопасен начин да се създаде силен имунен отговор срещу вируса SARS-CoV-2.

Какво е спешно одобрение и гарантира ли безопасност – тук
Какво да очакват хората, получаващи ваксината на „Пфайзер“/“БиоНТех“ – тук
За плана за ваксинирането срещу COVID-19 в България – тук
От Ухан до България – еволюцията на COVID-19 – тук