Днес

"Гордост и предразсъдъци" на Джейн Остин (откъс)

Издателство "Сиела"

Издателство „Сиела“

p:first-of-type::first-letter { float: none; font-size: 17px; line-height: 1.42em; padding: 0; } ]]> В рубриката „Четиво“ Дневник публикува откъс от Гордост и предразсъдъци“ с автор Джейн Остин, предоставен от издателство Сиела„.

„Гордост и предразсъдъци“ от Джейн Остин – всеки заможен ерген се нуждае от съпруга.

Излезе ново издание с твърди корици на най-обичаната класика на Джейн Остин „Гордост и предразсъдъци“ с нов превод от Стоянка Сербезова-Леви.

По книжарниците излезе ново луксозно издание на „Гордост и предразсъдъци“, любима класика на поколения читатели от британската авторка Джейн Остин. Новият превод е дело на Стоянка Сербезова-Леви, чрез който нови читатели ще могат да се докоснат до познатата история на героинята Елизабет Бенет.

Всепризната истина е, че заможният ерген се нуждае от съпруга. Или поне е истина, добре позната на сестрите Бенет и особено на тяхната майка. Семейство от пет дъщери без нито един син в началото на XIX век може да бъде тежка съдба, когато това означава, че няма кой да наследи имота. Единствената възможност за сестрите да продължат да живеят като дами е да се омъжат добре.

Но имотът на мистър Бенет, макар и да осигурява покрив над главите на момичетата, не е достатъчен, за да примами подходящи кандидати за ръцете им. Когато в малкото градче, в което живеят, плъзва новината, че луксозното имение Недърфийлд има нов собственик – богат, неженен собственик – това е цялата информация, от която възрастната мисис Бенет има нужда. Ясно е като бял ден, че една от нейните дъщери трябва да стане следващата господарка на Недърфийлд. И тя е готова да ги поставя в какви ли не ситуации, за да постигне целта си.

Елизабет Бенет не е съгласна с майка си по много въпроси, особено що се отнася до социални и сватовнически умения, но е склонна да помага с каквото може, ако това ще подсигури щастието на сестрите ѝ. Може би с изключение на това да изтърпи най-добрия приятел на новия им съсед – мистър Дарси. Дарси е надменен, студен и горделив точно толкова, колкото тя е жизнерадостна, общителна и остроумна. Двамата се намразват от пръв поглед. А казват, че първите впечатления никога не грешат. Нали?

„Гордост и предразсъдъци“ („Сиела“) е калейдоскопичен портрет на Англия от началото на XIX век, разказан с неповторимото чувство за хумор на Джейн Остин. Тънката социална критика на епоха, в която дори любовта е право, което трябва да бъде защитено, печели заслужено място на романа в златния фонд на световната литература.

Романът е сред най-адаптираните за екран класически произведения, дал основа за повече от 20 интерпретации. Сред тях са минисериал с участието на Колин Фърт като мистър Дарси и филм с Кийра Найтли в ролята на Елизабет Бенет. „Гордост и предразсъдъци“ също така е основа за бестселъровия роман на Хелън Филдинг „Дневникът на Бриджит Джоунс“.

Купете

Из „Гордост и предразсъдъци“ Джейн Остин

Първа глава

Всепризната истина е, че заможният ерген се нуждае от съпруга.
Колкото и малко неща да са известни за чувствата и възгледите му, тази истина до такава степен изпълва умовете на съседите му, че веднага щом пристигне в техния край, той е смятан за законна собственост на някоя от дъщерите им.

– Скъпи господин Бенет – изрече госпожа Бенет, – чу ли, че най-накрая Недърфийлд е бил нает? – Господин Бенет ѝ отговори, че не е чул. – Той наистина е бил нает – продължи възбудено тя, – защото госпожа Лонг току-що е била там и ми каза за това. – Господин Бенет мълчеше. – И знаеш ли от кого?
– Щом искаш да ми кажеш, нямам нищо против да чуя.

Тази покана беше напълно достатъчна на съпругата му.

– Госпожа Лонг ми каза, скъпи, че Недърфийлд е бил нает от един богат млад мъж от северната част на Англия. Пристигнал в понеделник с карета, теглена от четири коня, за да разгледа имението. Толкова много го харесал, че веднага се разбрал с господин Морис. Щял да се нанесе в него до Архангеловден. Част от прислугата му щяла да пристигне следващата седмица.

– Как се казва?
– Бингли.
– Женен ли е, или е ерген?
– О, разбира се, че е ерген, скъпи! Богат ерген с годишен доход от четири-пет хиляди лири. Това е чудесно за нашите момичета!
– В какъв смисъл?
– Скъпи господин Бенет – отвърна съпругата му, – как е възможно да си толкова досаден! Нима не се досещаш, че възнамерявам да го оженя за една от тях?
– С такива намерения ли е пристигнал?

– Намерения! Глупости. Чуваш ли се какво говориш! Но е напълно възможно да се влюби в някоя от тях. Затова трябва да го посетиш веднага след като се нанесе в къщата.

– Не виждам причина да го направя. Можеш да заведеш момичетата или да отидат сами, което вероятно ще бъде по-добре, защото си толкова красива, че господин Бингли може да хареса най-много теб.

– Ласкаеш ме, скъпи. Наистина бях красива, но вече не претендирам, че съм нещо изключително. Когато петте ѝ дъщери вече са пораснали, жената трябва да престане да мисли за собствената си красота.
– В подобни случаи на жената не ѝ остава почти никаква красота, за която да мисли.

– Скъпи, когато господин Бингли пристигне, наистина трябва да го посетиш.
– Не мога да ти обещая.

– Помисли за дъщерите си. Представи си само как би се уредила една от тях. Сър Уилям и лейди Лукас са решили, че ще отидат в Недърфийлд, за да се запознаят с него по същата причина, а те нямат навик да ходят на гости на съседите си, които са дошли наскоро в нашия край. Непременно трябва да отидеш, защото няма да бъде удобно да го посетим преди теб.

– Страдаш от прекалено много скрупули. Смея да твърдя, че господин Бингли ще се радва да се запознае с теб. Ще му изпратя по вас няколко реда, за да го уверя чистосърдечно, че съм съгласен да се ожени за която и да било от дъщерите ни, но ще похваля Лизи.

– В никакъв случай не бих го допуснала. Лизи с нищо не е по-добра от останалите ни дъщери и съм сигурна, че не притежава половината от красотата на Джейн и от добродушието на Лидия. Но ти винаги я поставяш на първо място.

– Момичетата не разполагат с нищо, което би могло да бъде препоръчано – отвърна господин Бенет. – Глупави си и са невежи като всички останали момичета, но Лизи е по-находчива от сестрите си.
– Господин Бенет, как може да обиждаш собствените си деца? Прави ти удоволствие да ме дразниш. Нямаш никаква милост към клетите ми нерви.

– Грешиш, скъпа. Изпитвам дълбоко уважение към нервите ти. Те са мои стари приятели. Най-малко от двайсет години те слушам със загриженост, докато ги споменаваш.
– Ох, ти не знаеш нищо за страданието ми!
– Надявам се обаче, че ще го преодолееш и че ще доживееш да видиш много млади мъже с годишен доход от четири хиляди лири, които пристигат в нашия край.

– Дори и да пристигнат двайсет такива мъже, това няма да ни е от полза, след като няма да ги посетиш.
– Можеш да бъдеш сигурна, скъпа, че когато станат двайсет, ще посетя всеки от тях.

Господин Бенет представляваше толкова странна смесица от остри реплики, саркастичен хумор, сдържаност и своенравие, че двайсет и три годишното ѝ съжителство с него не беше достатъчно на съпругата му, за да вникне в характера му.

Нейният характер обаче лесно можеше да бъде схванат. Тя беше капризна, с ограничени умствени възможности и с объркани представи за света. Когато беше недоволна, си мислеше, че е нервна. Целта на живота ѝ беше да омъжи дъщерите си, а утехата ѝ – гостуванията и клюките.