Днес

След проверката за "Цумгейт": Или тотална промяна, или диктатура на абсолютната недосегаемост

Пресконференжия на ВСС след избора на Иван Гешев за главен прокурор Сотир Цацаров

© Георги Кожухаров

Пресконференжия на ВСС след избора на Иван Гешев за главен прокурор Сотир Цацаров

От оповестяването на документите на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС) за проверката на срещата на бившия главен прокурор Сотир Цацаров с издателя Сашо Дончев в офиса на бизнесмена Георги Гергов, популярна като „Цумгейт“, изводите са два:

– Проверка дефакто не е имало
– Такава проверка е невъзможна, когато се отнася до главния прокурор

Цацаров не се е отзовал на поканата да бъде питан, което означава, че Инспекторатът, въпреки увеличените му правомощия, чрез които докладваме на Брюксел колко много следим за недостатъците в съдебната власт, не може да накара главния прокурор да даде информация за срещата – това е документирано черно на бяло в решението на ИВСС за прекратяване на проверката. В него пише, че поради „…взаимно изключващите се позиции на Дончев и Цацаров“ (позиции?! – инспекторите позиции ли проверяват или факти?). Затова не може да се установи „дали поведението на главния прокурор е укоримо“. Не можело да се установи и кой е поискал срещата. Понеже не се явява и Гергов, та остава само информацията на Дончев, която е непроверима. Оригинално.

(Но не е и опровергана информацията на Дончев – до днес Цацаров не е обелил конкретна дума за съдържанието на разговора, не го е и отрекъл – знае ли човек, при установената вече практика на записи, снимки и клипове мълчанието за факти си е застраховка.)

Какво излиза: Инспекторатът не можел да установи дали е укорим главният прокурор заради „Цумгейт“, и потвърждава това свое „неможене“, забележете, дори

след като Цацаров демонстрира самото най-бляскаво укоримо поведение – отказва да съдейства за разкриване на истината

След всичко известно дотук заслужава внимание един абзац в правото на отговор на главния съдебен инспектор Теодора Точкова, който дава да се разбере защо проверка, свързана с главния прокурор, е невъзможна:

„Зад обвиненията срещу контролния орган (ИВСС), изнесени в публичното пространство, прозира по-скоро друго – отдавнашното желание на някои среди „да се смачка“ Инспектората и да се обезцени неговата дейност. Да се превърне в зависим орган…“

Това е тезата, която крепи статуквото, установено открай време в управлението на съдебната система чрез властта и влиянието на главните прокурори над уж решаващия Висш съдебен съвет. Статукво, бетонирано здраво особено през мандата на предишния и сегашния Главен. Всяка критика се приписва на „някои среди“.

Те трябва да се разбират като застрашяващи, дори когато задават прости въпроси. Тези „някои среди“ са неназовани, но се визират медии, организации, граждански сдружения, които си позволяват да говорят за недосегаемостта и произвола, за които с последната проверка по „Цумгейт“ всъщност самият Инспекторат доказа документирано, че са факти.

Ключът е във ВСС – или коренна промяна във формирането на политическата квота и избирането на главния прокурор, или същото безкрай

С проверката по „Цумгейт“ Инспекторатът показа, че всъщност е фиктивен орган, колкото и каквито правомощия да му бъдат гласувани. Тази фиктивност е заложена в пороците на ВСС. Съветът уж е решаващият орган, но той непрекъснато демонстрира почти единодушно послушание към главния прокурор, което от своя страна пък е предопределено от недосегаемостта и всевластието на Главния. Затова и през годините не бяха рядкост случаите, в които ВСС прехвърля на Инспектората за проверка трънлив казус, за да не разсърди главния прокурор, а там в ИВСС, си знаят работата.

Тази вече закостеняла система, при която Инспекторатът е орган на Висш съдебен съвет, но съветът е послушен инструмент на главния прокурор трябва бъде разградена. Това беше демонстирано и тази седмица с отказа на ВСС да обсъди проверката и да чуе изводите от нея.

Иначе скандалите съвсем ще спрат да впечатляват. Дали и как ще бъдат проверявани например разкрития за участия на спецпрокуратури в случаи като „Осемте джуджета“, дали са истински и чии са пачките евра и златните кюлчета от нощните шкафчета на премиера и как разни „Мати Хари“ шетат из премиерските спални в държавната резиденция – ще продължи да зависи от волята на един неотговорен човек. Но от волята на човека но този пост зависят и законодателните промени, засягащи съдебната и неговата власт. Воля, формирана от обвързаностите и ангажиментите на същия човек пред онези, които изначално са го посочили, а кадровиците от ВСС са официализирали избора.

Освен ако не бъде предвиден в Конституцията реален орган, структура, както и да го наречем, извън контрола на първия обвинител, с правомощия да му търси/поиска истинска отговорност.

Който може да види друго в официалното заключение на Инспектората по „Цумгейт“ – да го каже.