Чудесата стават, когато сами си ги направим
По Коледа на всички ни се иска да вярваме в чудеса. Особено в края на година като 2020-а, изпълнена с драми и катаклизми – и глобални, и наши си, български. Година, в която за малко забравяхме за една криза, само защото идваше друга.
Астрономите казват, че на 21 декември, дни преди Коледа, ще се случи изключително рядко явление в Космоса – планетите гиганти Юпитер и Сатурн визуално почти ще се слеят, гледани от Земята. Така ще изглеждат като една много ярка и удължена двойна “звезда”. Този космически спектакъл не се е случвал от 800 години.
Астрономи отдавна градят хипотези, че подобно “подреждане” на планети преди малко повече от 2000 години е вдъхновило онзи библейски разказ за Витлеемската звезда, който е обрасъл с плътни пластове от културни влияния две хилядолетия. Та до сегашната популярна култура, която формира духа на коледните празници в наше време. А какво са празниците без коледна звезда.
Дали ще приемем, че красивото космическо явление е символ за светлина в края на една мрачна година – всеки сам решава.
Но вярата е едно, а здравата логика – друго. Здравата логика гласи, че чудеса стават само когато някой – дали отделен човек, или цяла нация – работи за тях. Бърза и вдъхновяваща промяна за добро – нали това е чудото – става, когато има критична маса от енергия за тази промяна, от споделени ценности. Трябва да положиш усилия, не само да разчиташ на намеса отвън.
Както се казваше в онзи виц – ако искаш да спечелиш от тотото, трябва за начало поне да си пуснеш фиша.