Press "Enter" to skip to content
banner
АЛПРО ЕООД
Продажба, инсталация, монтаж и поддръжка на хардуер и софтуер
Изработка и поддръжка на сайтове и други дейности в областта на ИТ
тел: 0884174616
ел. адрес: alpro@abv.bg

Едно позабравено разследване на Тръмп, което тепърва ще получава трибуна

Тръмп приема в Белия дом руския външен министър и руския посланик на 9 май 2017 г. От тази среща са изгонени всички западни журналисти. Снимките от нея дължим на руските медии и на ИТАР-ТАСС.

© Стопкадър от CBS Evening News

Тръмп приема в Белия дом руския външен министър и руския посланик на 9 май 2017 г. От тази среща са изгонени всички западни журналисти. Снимките от нея дължим на руските медии и на ИТАР-ТАСС.

p:first-of-type::first-letter { float: none; font-size: 17px; line-height: 1.42em; padding: 0; } ]]> „Дневник“ публикува всеки понеделник следизборната поредица за САЩ от оперната певица Александрина Пендачанска. Тя, освен с успехите си на сцената, е известна със силната си гражданска позиция и интерес към случващото се в България и по света. След множеството ѝ пътувания в САЩ, където живее през 2002 г., се заражда и по-сериозният ѝ интерес към американската политика.

Като цитира авторитетни и достоверни източници, г-жа Пендачанска дава контрапункт на надигащата се пропаганда от лагера на действащия президент. Отношенията на Доналд Тръмп с Русия са една от най-големите интриги по време на неговото управление и в първата част проследи руската връзка на Доналд Тръмп още преди падането на Желязната завеса. Втората част беше за част от щаба на президента, свързан с Москва. Третата част разказа за разследването на британския разузнавач Кристофър Стийл на връзките между Русия и американския президент. Четвъртата част припомни историята на семейството на Тръмп и младостта на бъдещия президент. Днес четете за разследването на прокуратурата относно възпрепятстването на правосъдието от президента, или „доклада Мълър“.

Една голяма новина отекна в световния информационен поток на 1 декември 2020 г. На тази дата един от най-верните съюзници на Тръмп – главният прокурор на САЩ Уилям Бар – съобщи, че няма данни за изборни измами, които биха могли да променят резултата от вота.

Новината беше голяма не само защото отхвърляше версията на Тръмп, че победата в президентските избори му е била „открадната“, а защото заключението идваше от човек, многократно засвидетелствал своята преданост към президента. Включително и в моментa, когато над Тръмп беше надвиснала най-голямата опасност – да бъде обвинен в това, че е станал президент благодарение на съюз с Русия.

Уилям Бар и причината звездата му да изгрее

Назначението на Уилям Бар през 2019 г. е извършено с една основна цел – да има кой да се справи с протичащото в този момент разследване за това дали Тръмп е възпрепятствал правосъдието и дали е имало руска намеса в изборите през 2016 г.

През лятото на 2018 г. Уилям Бар вече е написал докладна записка до прокуратурата, в която заклеймява това разследване и се представя като „разтревожен служител“. Ето тогава Тръмп трябва да е видял в лицето му точния човек. Няколко месеца по-късно Бар е вече назначен за главен прокурор.

Той сменя на този пост друго доверено лице на Тръмп – Джеф Сешън, който е ръководил съвета за национална сигурност в предизборния щаб на Тръмп и след президентските избори е станал главен прокурор на САЩ. Облаците се струпват над главата му, когато става ясно, че в разгара на предизборната кампания той се е срещал тайно с руския посланик.

Това откритие води дотам, че Сешън е принуден да се оттегли от участие и надзор върху всички разследвания, свързани с Русия. Тръмп никога не му прощава, че по този начин го е лишил от контрол над случващото се. Накрая подава и оставка.

Именно в този контекст постът на главния прокурор отива за Уилям Бар. Той се справя перфектно със задачата да овладее най-чаканото разследване в САЩ.

Когато на 22 март 2019 г. Уилям Бар получава готовото заключение от проверката, той прави точно това, което Тръмп очаква от него. Вместо да допусне пресконференция, на която разследващите прокурори да представят изводите си, Бар публично оповестява своята собствена интерпретация на доклада им. В неговата версия от четири страници, 448-те страници доклад получават далеч по-благоприятен за Тръмп прочит, отколкото изводите на самия доклад предполагат.

Но какво правят самите разследващи, докато изводите им се преиначават? Човекът, който е начело на разследващия екип, е Робърт Мълър. Той реагира остро в писмо до главния обвинител, като изразява „своята и на екипа си тревога, че главният прокурор неадекватно обрисува техните заключения“. Той казва и това: „Ако бяхме убедени, че президентът категорично не е извършил престъпление, щяхме да го кажем“.

Но какво от това? Към този момент Бар вече е определил наратива и е насочил възприятието на публиката в желаната от Тръмп посока.

Но как започва всичко

Скоро след встъпването си в длъжност през януари 2017 г. президентът Тръмп привиква тогавашния шеф на ФБР Джеймс Комей в Белия дом и му подсказва да прекрати едно разследване. То засяга съветника по национална сигурност генерал Майкъл Флин и неговите връзки с Русия.

Тогава още никой не знае, че с чадъра над Флин не само ще започне, но и ще завърши мандатът на Тръмп – през декември 2020 г. президентът го помилва, като с това го освободи от всякаква съдебна отговорност за в бъдеще.

Но да се върнем към началото на мандата през 2017 г.

След като става ясно, че разследването не само не е прекратено, а се разраства, на 9 май Тръмп уволнява Комей. Ден по-късно Тръмп приема в Белия дом руския външен министър и руския посланик, на които казва: „Точно уволних шефа на ФБР. Бях подложен на голям натиск заради Русия. Сега това се махна“.

От тази среща са изгонени всички западни журналисти. Снимките от нея дължим на руските медии и на ИТАР-ТАСС. Още седмица по-късно зам.-главният прокурор Роб Розенстийн създава специална група от 19 обвинители под ръководството на Робърт Мълър. Възложено им е да разследват възпрепятстване на правосъдието от страна на Тръмп, както и намесата на Русия и връзките ѝ с кампанията му за президентските избори.

Когато по-късно докладът е готов, в него е записано как е реагирал президентът, щом е научил за създаването на този екип: „О, Боже мой! Това е ужасно! Това е краят на моето президентство. Аз съм прецакан.“

Кой е Робърт Мълър и какво разследва

Робърт Мълър е републиканец, опитен юрист, който е уважаван както от републиканците, така и от демократите. Той е директор на ФБР от 2001 г. до 2013 г. в администрациите на Буш младши и Обама. Назначаването му за специален прокурор е приветствано от всички.

Неговото разследване продължи почти две години и приключи с обвинения срещу 7 американски граждани, 26 руски граждани, един холандец и 3 руски организации.

Обвиненията доведоха до присъди за някои от най-приближените лица до Тръмп, включително за шефа на предизборната му кампания Пол Манфорт, личния му адвокат Майкъл Коен, дългогодишния му приятел Роджър Стоун и други.

Основната фигура в тази история – самият Доналд Тръмп – е под закрила от съдебно дирене благодарение на позиция на министерството на правосъдието от 1973 г., препотвърдена през 2000 г. Според нея действащите президенти не могат да бъдат обвиняеми.

Какво съдържа докладът

Докладът на Мълър е документ, разделен на две части. Първата разглежда руската намеса в изборите, а втората – възпрепятстването на правосъдието и злоупотребата с власт.

Във въведението към Част първа четем това: „Руското правителство се е намесило в президентските избори [в САЩ] през 2016 г. по мащабен и систематичен начин“.

По нататък пише: „[Руската] Агенция за изследване на интернет“ (АИИ) е провела първите руски операции, идентифицирани от разследването ни – кампания в социалните мрежи, чиято цел е била да провокират политически и социален раздор в САЩ. АИИ е базирана в Петербург и е финансирана от руския олигарх Евгений Пригожин, който според много сведения е свързан с руския президент Владимир Путин“.

И още един цитат: „Фейсбук идентифицира 470 профила, контролирани от руската АИИ, които между януари 2015 и август 2017 са произвели общо 80 000 публикации. Според Фейсбук чрез тези профили публикациите са успели да достигнат до 126 млн. души. () В инстаграм [АИИ] са контролирали 170 профила, от които са произведени 120 000 публикации. Туитър е идентифицирал 3814 профила, контролирани от АИИ“.

Според доклада чрез троловете си АИИ се е включвала активно в най-различни поляризирани групи с цел да всее политически и социални размирици в САЩ, например в консервативните „Being Patriotic,“ „Stop All Immigrants,“ „Secured Borders,“ „Tea Party News“, в либералните „Black Matters“ „Blacktivist“,“Don’t Shoot Us“, „LGBT United“ и в религиозните като „United Muslims of America“.

На фона на сегашната ситуация в САЩ придобиват още по-голямо значение думите на Мълър, произнесени още по време на изслушването му в Конгреса през 2019 г. и посветени на руската намеса: „Те го правят и в момента, докато седим тук, и са готови да го правят и в следващата кампания“.

Информационната война

Тези операции на Русия Мълър нарича „Информационна война“, а АИИ определя като истинска фабрика за тролове. Ето още цитати: „Кампанията еволюира от програма през 2014-2015 г., целяща да подкопае доверието в американската избирателна и политическа система, до фокусирана операция, която в началото на 2016 г. започва да подпомага кандидата Тръмп в ущърб на кандидата Клинтън“.

Като се позовават на достигнали до разследването вътрешни документи на АИИ, авторите на доклада пишат още: „От февруари 2016 г. във вътрешен документ на АИИ се споменава подкрепата за кампанията на Тръмп срещу Хилари Клинтън, в който се казва: „Основната идея е да се използва всеки повод да се критикуват Хилари и останалите, без Тръмп и Сандерс – тях ги подкрепяме“.

В тази „информационна война“ руснаците включват и военното разузнаване, известно като ГРУ. „През април 2016 г. ГРУ хаква компютърната мрежа на Демократическата партия. ГРУ открадват стотици хиляди документи. След като Демократическата партия оповестява през юни 2016 г., че руското правителство има роля в хакването на системата им, ГРУ започва да разпространява откраднатите материали чрез DCLeaks, Guccifer 2.0. и WikiLeaks.“ Става ясно също, че синът на Тръмп, Дон младши, е бил в директен контакт с WikiLeaks в обсъждане на хакнатите имейли.

Конспирация с руснаците или просто срещи

Докладът не потвърждава престъплението конспирация (между Тръмп и Русия) или поне не приема да има такова „според определението в закона“. Но от текста става ясно, че са осъществени над 140 контакта и срещи между приближени на Тръмп и различни руски представители.

„Контактите са съдържали бизнес връзки, предложения за асистиране, покани за среща между кандидата Тръмп и Путин, срещи между членове на кампанията и представители на руското правителство за подобряване на отношенията“, както по време на предизборната кампания, така и в транзитния период между двете администрации след изборите.

„Веднага след изборите на 8 ноември служители на руското правителство и известни руски бизнесмени започват да си пробиват път към новата администрация. Най-висшите нива на руското правителство са подкрепяли тези усилия. Руското посолство е осъществило контакт часове след края на изборите, за да поздрави новоизбрания президент и да организира разговор с президента Путин“. Забележителен контраст със сегашната ситуация, в която шест седмици след изборите единственият световен лидер, който все още не е поздравил новоизбрания президент Байдън, е президентът на Русия Владимир Путин.

Как се пречи на правосъдието

Втората част на доклада разглежда евентуалното възпрепятстване на правосъдието и злоупотреба с власт от страна на президента Тръмп.

В тази част са упоменати 10 епизода, в които е възпрепятствано правосъдието. Воден от рамките на позицията от 1973 г., според която действащи президенти не могат да бъдат изправяни пред съда, Мълър не повдига обвинения към Тръмп. Той пише: „Обичайното средство, чрез което индивидите отговарят на обвинения, е бързият и публичен процес, с цялата защита, която се изисква в едно наказателно дело. Човек, който смята, че е несправедливо обвинен, може да използва защитата, за да изчисти името си. И обратно – прокурорската преценка, че е извършено престъпление, без [това да е съчетано с] отправяне на обвинения в съда, не дава възможност на извършителя да се защити и да изчисти името си пред независим съд.“

Мълър добавя: „Ако след подробно изследване на фактите бяхме убедени, че президентът не е извършил възпрепятстване на правосъдието, щяхме да кажем това. Но като се основахме на фактите и правните стандарти, не можахме да стигнем до такова заключение. Доказателствата, които събрахме за действията и намеренията на президента, ни пречат да установим липса на криминално деяние. Съответно този доклад не заключава, че президентът е извършил престъпление, но също така не го и оправдава.“

С това докладът на Мълър подготвя почвата за евентуално обвинение от прокуратурата в онова бъдеще, в което Тръмп вече няма да е президент.

Той е и една от многото причини, които обясняват два феномена от последните седмици: нежеланието на президента да приеме загубата на изборите и да се оттегли, както и обсъждането с юридическия му екип на идеята да помилва пълнолетните си деца. И себе си.