Днес

Посланикът на Германия: Единство, право и свобода са фундаментални ценности за всички в Европа

Кристоф Айххорн, посланик на Германия в София.

© Велко Ангелов

Кристоф Айххорн, посланик на Германия в София.

Дипломат с обхващаща десетилетия наред кариера и назначения в Москва, Вашингтон и Брюксел – това е само част от професионалния профил на Кристоф Айххорн, посланикът на Германия в София. Той пое поста миналото лято, но пандемията ограничи – както за всички – възможността за нормални контакти, дейност и срещи из България. „Дневник“ разговаря с него миналата седмица непосредствено преди срещата в Брюксел на лидерите на страните от ЕС.

Този Европейски съвет в края на германското председателство на Съвета на ЕС взе решения за механизма за върховенство на закона, обвързан с достъпа до стотици милиарди евро във фондовете на съюза, за драматично скъсяващите се срокове за сделка с Лондон за търговските отношения от 1 януари, за отношенията с Турция, САЩ и Русия…

Поговорихме и за юбилея от обединението на Германия, за свободата и младите европейци (за тази част можете да прочетете тук). Днес публикуваме останалата част от разговора – за първите му впечатления от България, за протестите пред посолството в София, за това какъв лидер на Европа е Германия и какво ще се случи, когато в края на следващата година Ангела Меркел вече няма да е канцлер.

Ваше превъзходителство, тъкмо започна мандатът Ви през лятото на 2019-та в София и настъпи 2020 г. – изключителна година не само заради пандемията, но и заради това, че под прозорците на посолството имаше протести. Проевропейски протести, но на необичайно място. Какво е да си посланик на Германия в такива времена?

– Първата ми година преди корона кризата започна с редица срещи с официални лица и институции, с гражданското общество, медиите И с много пътувания. Човек трябва да използва всяка възможност да опознае цяла България. Това означава не само големите градове като Пловдив или Варна.

Минавайки покрай отбивка на магистралата за град Съединение пътният надпис ми напомни, че ние, германците, празнуваме нашето Обединение, а България празнува своето Съединение. Трябваше да прочета повече за това българско събитие – кой, кога, къде, какво означава политически, емоционално, за вътрешната и външната политика Ето ви само един малък пример, колко е полезно да се види страната.

Посланикът на Германия: Единство, право и свобода са фундаментални ценности за всички в Европа

© facebook.com/DeutscheBotschaftSofia

Когато избухна пандемията, бях впечатлен от първата реакция в България, от огромната дисциплина на българите. И аз не седнах в кола и не напуснах квартала си 3 месеца, а от многото разходки около дома научих първите имена на всички котки в района. Бдителността отслабна през лятото – както се случи и в други държави – и сега разбрахме, че нищо не е приключило и дисциплината е изключително важна.

След това започнаха протестите в центъра и, да, имаше демонстрация пред посолството. Публикувахме кратко изявление, че това е нормална форма на изразяване на гражданското общество, стига да няма насилие. Така и беше, всичко мина мирно.


Кристоф Айххорн,

посланик на Германия

Протестът пред посолството на Германия в София, 12 август 2020 г.

© Associated Press

Протестът пред посолството на Германия в София, 12 август 2020 г.

Но също така разбирате посланието на протестиращите?

– Да, разбирам го. Първите три думи в химна на Федералната република са Einigkeit und Recht und Freiheit (Единство, право и свобода). Това са и фундаментални ценности, споделяни от всички в Европейския съюз, в който страните – членки са подписали основополагащите документи.

Стигнахме до европейското ниво, за което най-вече искаме да разговаряме с Вас, господин посланик. Да разясните позицията на Германия като страна и като ротационен председател на Съвета на ЕС. Като че ли имаше очакване Берлин да е лидер, а сега се оказа, че е основно посредник в преговори по множество проблеми – бюджета, плана за възстановяване, Брекзит, Турция, разширяването на Балканите

– Знаете, че такава е ролята на ротационния председател на ЕС – да бъде primus inter pares (пръв сред равни), независимо дали говорим за държава като Германия с население от 82 милиона души или за по-малки като Малта или Люксембург. Всички сме равнопоставени членове на ЕС и ролята на председателя е да води. Мога да ви дам редица примери за това. Начинът, по който водиш, е чрез посредничество, не като се правиш на началник. ЕС не функционира така, той не е конструиран по този начин – нито политически, нито юридически. Ако някой се опита да нарежда на останалите, ще се провали.

Ето ви много важен пример – през лятото, в началото на председателството, Германия изигра огромна роля за постигането на сделката за бюджета на ЕС и помощния план NextGenerationEU, които се надявам сега да са във финалната фаза на одобрение. Става дума за огромно средства, за чието одобряване е нужно усилието на голяма и фундаментално проевропейска държава, която да води останалите.

Огромното предимство за България е, че е член на клуб от равнопоставени партньори. Българският глас на масата в Брюксел има значение и е част от компромис, с който целият клуб продължава напред.

Държава, която иска да е лидер на Европа, трябва да дава и личен пример. И тук опираме до казуса с Унгария и Полша – държави с известни проблеми, които продължават да блокират бюджета и антикризисния фонд.

– Ще ви припомня мотото на германското председателство: „Заедно за възстановяването на Европа“. Ключовата дума е „заедно“. Защото как ще се възстановят европейските икономики, общества, здравни системи, ако не работим заедно?

Посланикът на Германия: Единство, право и свобода са фундаментални ценности за всички в Европа

© facebook.com/DeutscheBotschaftSofia

Текат много интензивни дискусии за обвързването на достъпа до тези огромни суми със спазването на върховенството на закона – и в Брюксел, и между столиците. Нещата са много динамични и мога единствено да кажа, че заинтересованите от този помощен пакет, полагат усилия да се намери устойчиво решение за всеки. Пределно ясно е, че върховенството на закона е много важно за Европейския парламент и за всички нас.

Според едни Будапеща и Варшава държат останалите държави за заложници. Според други така функционира демокрацията. Къде между тези два полюса бихте поставили настоящата ситуация?

– Не трябва да забравяме, че не говорим за някаква абстрактна дискусия, а за мега криза, която трябва да преодолеем съвместно. А това означава, че хората, фирмите, всички имат нужда от помощ. И помощта, решена от Европейския съвет и одобрена от Европейския парламент, трябва бързо да достигне до тях. Всички искаме този резултат и каквато и позиция да заема конкретна държава, всички споделяме убеждението, че средствата трябва бързо да стигнат до гражданите и бизнеса.

Което да стане при условие, че се спазват стандартите за върховенство на закона.

– Да, през лятото всички лидери дадоха съгласието си по време на Европейския съвет.

Посланик Айххорн (вторият отляво) с Михаел Рот - държавен министър на Германия по европейските въпроси - при посещението му в София.

© facebook.com/DeutscheBotschaftSofia

Посланик Айххорн (вторият отляво) с Михаел Рот – държавен министър на Германия по европейските въпроси – при посещението му в София.

Друг проблем, с който трябва да се занимава германското председателство, са сложните отношения с Турция, основно заради събитията в Източното Средиземноморие. Каква е позицията на Германия?

– Турция е много важен съсед на Европейския съюз. В такива тесни междусъседски отношения обикновено има и добри, и определено трудни моменти. Добрите решения се постигат чрез спокойни дипломатически разговори, а не чрез надвикване с „дипломация на мегафоните“. Това е ключов момент в германската позиция.

Друг момент е солидарността в ЕС и тя се проявява, когато има заплахи или действия срещу страни – членки.

Готова ли е Германия да подкрепи санкции срещу Анкара? Възможно ли е изобщо това?

– Част от дискусиите в ЕС и с Турция е да се изясни, къде лежат фундаменталните ценности – за съюза, но и за международните отношения на съюза. Санкциите са един от елементите в тези дискусии, но трябва да изчакаме как ще се развие ситуацията.

Разширяването на ЕС стана гореща тема през последните седмици в България, включително защото то фактически бе замразено с решение на българското правителство. Драма ли е това за ЕС? Победа ли е, както пишат някои медии в България?

– Не бих използвал в дискусията определения като „победа“ или „загуба“. Бих използвал „победа“, само за да разберат всички – и страните – членки, и кандидатките – че може да победим единствено заедно. Това е ключов момент.

Нужна е също стратегическа визия. И всички държави от ЕС я изразиха чрез лидерите си, че процесът на разширяване е важен, особено със съседите от Западните Балкани.

В София се проведе среща на върха от Берлинския процес за Западните Балкани и за пръв път две държави бяха в председателството. За пръв път това бяха член и кандидат за членство в ЕС. Канцлерът Ангела Меркел участва виртуално, беше много щастлива и поздрави премиерите на България и Република Северна Македония за това председателство, за съвместните усилия за икономиките и младите хора. Най-важното за региона, каза тя тогава, е да се погаждате. Това бе израз на стратегическа визия колко важно е да се преодолеят съществуващите трудности.

Посланикът на Германия: Единство, право и свобода са фундаментални ценности за всички в Европа

© facebook.com/DeutscheBotschaftSofia

И тогава между двете страни застана историята, която може да бъде богатство, но и проклятие.

– Няма да ни стигнат бутилките с мавруд или мелнишко вино, за да обсъдим това, което казахте. Всяка страна в Европа има вековна история. Въпросът е дали намираме сили да не забравяме миналото, да почитаме дадените жертви, да помним изигралите важна роля, но и да не се превръщаме в пленници на същата история, да гледаме напред. Това е възможно единствено, ако го правим заедно.

Преди 50 години, на 7-ми декември, канцлерът Вили Бранд отива във Варшава, прелитайки над Берлинската стена и бодливата тел. Там той полага венец на паметника в памет на милионите поляци, станали жертва на германците, и коленичи. Тогава жестът му се изтълкува по различни начини, но днес има много широк консенсус, че е постъпил правилно.

Канцлерът Вили Бранд във Варшава, 7 декември 1970 г.

© Associated Press

Канцлерът Вили Бранд във Варшава, 7 декември 1970 г.

Тази седмица го припомнихме във „Фейсбук“ страницата на посолството със следния текст:

Знак за историческа отговорност, мир, надежда за помирение, заздравяване на раните от миналото, поемане на бъдещите възможности за нашите деца. Решаващото в европейския дух днес е устремът напред.“

Като стана дума за устрема напред, да поговорим за 2021 г., за Германия и новия президент на САЩ?

– Работил съм във Вашингтон общо 9 години, включително за отношенията с американския Конгрес. Наблюдавал съм как работи сенаторът Джо Байдън и неговият екип, и в частност Антъни Блинкен, който ще е бъдещият министър на външните работи на САЩ. Провеждали сме много разговори и съм виждал как действа.

По мое мнение европейците можем да имаме доверие, че президентът и целият му екип много ясно разбират важността на трансатлантическите отношения, за всеки един от нас в Европа и за Америка. В практичен план е много важно двете страни да поддържат доверие в отношенията си – както на ниво държави от ЕС, така и на ниво европейски институции.

Изборите в САЩ имат непосредствени последици за широк спектър въпроси, които беше трудно да бъдат решени през последните 4 години – търговия, политика за сигурност, съвместен анализ на събитията в света и в частност на непрекъснато растящата роля на Китай Това трябва да се обсъжда в атмосфера на доверие и откритост и – да се надяваме – да има решение за общи действия.

Вицепрезидентът Джо Байдън при посещението си в Берлин през февруари 2013 г.

© Associated Press

Вицепрезидентът Джо Байдън при посещението си в Берлин през февруари 2013 г.

Това се случва в контекста на идеята за „европейски суверенитет“, засилила се през последните 4 години?

– ЕС осъзна колко е важно да сяда на масата за преговори с достатъчно тежест – политическа, икономическа и военна – за да те възприемат сериозно не само в атлантическите отношения, но и по света. Под „суверенитет“ в конкретния случай разбираме „възможност да действаш“. Пандемията разкри, че 90% от най-важните лекарства, тоест стратегически продукти от фундаментално значение, се произвеждат в Китай и Индия, а това не е устойчиво за Европа. Заговори се за производство в Европа като елемент от увеличената суверенност и възможност за действие.

Понякога дискусията за суверенитет се възприема погрешно като някакво отстъпление от глобалния свят, спускане на нови бариери или действия, без да се съобразяваш с останалите. Германия не разбира по този начин засиления европейски суверенитет. Защото светът е твърде обвързан, за да се мисли по различен начин. Ние имаме предвид съвсем практически способности за действие.

Посланикът на Германия: Единство, право и свобода са фундаментални ценности за всички в Европа

© Велко Ангелов

Споменатият от Вас прагматизъм трябва също така да има предвид, че не е 2016 г. САЩ са различни, Европа е различна, светът е различен.

– Да, светът непрекъснато се променя, Китай продължава да напредва, отношенията с Русия са за съжаление трудни Илюзия е да се смята, че новата американска администрация ще върне часовника назад към предишното статукво.

Много добре е, че се познаваме, че си имаме доверие и споделяме фундаментален подход в отношенията си и как да ги използваме, за да работим в този променил се свят. Но да се мечтае носталгично за състояние от преди 5 или 10 години, не съответства на реалността.

Посланикът на Германия: Единство, право и свобода са фундаментални ценности за всички в Европа

© Велко Ангелов

През 2021 г. канцлерът Ангела Меркел ще напусна поста си. Това може да е съвсем различна Германия и Европа? Как ще изглежда Германия през октомври следващата година?

– В този контекст думата „съвсем“ изобщо не ми идва наум. Защото, ако прегледате историята на Германия през последните 70 години и как тя изглежда и работи в Европа, в трансатлантическите отношения, с други ключови партньори, ще забележите една основна линия. И тя е дълбокото убеждение колко важна е Европа и европейската интеграция. Убеждение, че решения могат да бъдат намерени, ако работим заедно. Тази линия няма да се промени.

Второ, фундаменталната увереност в трансатлантическите отношения. Нищо няма да я промени.

Трети елемент е убеждението, че само ако работим в дух на партньорство с колкото може повече държави по света, ще намираме решения, ще направим света по-сигурен, демократичен, с по-добър живот за всекидневието на хората.

Това е линията на Ангела Меркел и на всички германски федерални канцлери преди нея. Тя ще продължи и след нея.