Press "Enter" to skip to content
banner
АЛПРО ЕООД
Продажба, инсталация, монтаж и поддръжка на хардуер и софтуер
Изработка и поддръжка на сайтове и други дейности в областта на ИТ
тел: 0884174616
ел. адрес: alpro@abv.bg

Пустиня с изглед към Атлантика създава напрежение в Африка

Пустиня с изглед към Атлантика създава напрежение в Африка

© Associated Press

Западна Сахара – бивша испанска колония, м по-голямата си част е под контрола на Мароко, но за нея претендират сепаратистите от Фронта Полисарио. Това е единствената територия на африканския континент с неопределен и до днес постколониален статут. Четири седмици след като Полисарио наруши близо 30-годишното примирие в отговор на мароканска военна операция, американският президент Доналд Тръмп в четвъртък заяви, че САЩ признават суверенитета на Мароко над Западна Сахара.

Мароко я смята за съставна част от своята територия, контролира 80 на сто от площта й и предлага на региона широка автономия в рамките на своя суверенитет. Полисарио настоява за референдум за самоопределение.

Пустиня с изглед към Атлантика

Западна Сахара представлява почти пустинен район от 266 000 кв. км, разположен на атлантическия бряг между Мароко, Мавритания и Алжир. Богат е на фосфати, а водите край дългата 1100 км брегова линия, са пълни с риба.

Още от 80-те е разделен с прокарана от север на юг и дълга 2700 км „защитна стена“. Така я наричат мароканските власти, които са я построили. Днес в Западна Сахара живеят над половин милион души.
Мароко уверява, че реализира важни инвестиционни програми за развитие на региона, но според Полисарио това развитие не носи нищо на местното население.

Според различни оценки между 100 хил. и 200 хил. бежанци са настанени в лагери край алжирския град Тиндуф, на 1800 км югозападно от столицата Алжир и недалеч от границата с Мароко.

Войната

През октомври 1975 г. Международният съд в Хага призна, че по време на колонизацията са съществували връзки между Западна Сахара, Мароко и Мавритания. Според съда обаче те не са достатъчни и той се произнася за самоопределение на хората от региона. През ноември „Зеленият поход“, организиран по призива на крал Хасан Втори, събира 350 000 мароканци, които минават границата под лозунга, че територията „принадлежи“ на страната им. Споразумение слага край на испанската колонизация на Сахара – Испания отстъпва на Мароко северната и централната част от региона. За Мавритания остава южната.

През 1976 г. Полисарио провъзгласява Сахарската арабска демократична република (САДР) – с подкрепата по-специално на Алжир, Куба и Южна Африка. През 1979 г. , след отказа на Мавритания от нейната част, Мароко поема контрола почти над цяла Западна Сахара. От 1980 нататък Мароко взема надмощие във войната благодарение на стратегията си да гради „защитни стени“ срещу набезите на Полисарио. След 16-годишна война през 1991 г. влиза в сила примирие; определя се буферна зона, контролирана от „сини каски“.

На 13 ноември т. г. Полисарио обявява края на примирието след военна операция на Мароко в буферната зона Гергерат с цел да отвори наново блокирано шосе, водещо към съседна Мавритания. Евентуалният референдум междувременно се отлага до безкрай заради разногласия между Рабат и Полисарио кой има право да гласува в него и за статута на територията.

ООН

Поради липсата на окончателно уреждане ООН все още смята Западна Сахара за „неавтономна територия“.
Организацията е разположила там мисия (МИНУРСО) с около 240 служители и седалище в Аюн, чиято цел е да организира референдум в Западна Сахара.

Откакто през май 2019 г. пратеникът на ООН Хорст Кьолер подаде оставка по здравословни причини, организацията още не е успяла да назначи негов приемник.

Дискусиите са в мъртва точка

След продължително прекъсване диалогът между Мароко, Полисарио, Алжир и Мавритания под егидата на ООН бе подновен на кръгла маса в Швейцария през декември 2018 г., после на втора през март 2019 г., но не се стигна до пробив.

Статутът на Западна Сахара е предмет на спор между двамата играчи тежка категория в Магреба – Мароко и Алжир. Дългата им сухопътна граница е затворена от 1994 г.

Дипломатически мисии

Поради липсата на напредък в преговорите Рабат предприе действия с цел да заздрави позициите си – отвори консулства и организира международни прояви в Западна Сахара, с което предизвика протести от страна на Полисарио. Най-малко 16 страни, почти всички от Африка, са открили от края на 2019 г. свои дипломатически представителства в градовете Аюн и Дахла. През ноември Йордания и Бахрейн съобщиха, че смятат да сторят същото. /БТА