Днес

Коронавирусът задълбочи религиозните разделения в Израел

Коронавирусът задълбочи религиозните разделения в Израел

© Associated Press

Когато заради коронавируса Израел въведе през септември втората си национална карантина, по-голямата част от страната бързо започна да се съобразява с мерките. Но в някои ултраортодоксални райони синагогите бяха препълнени, голям брой хора се събираха за погребения, а случаите на COVID-19 продължиха значително да се увеличават.

Пренебрегването на националните правила за безопасност в ултраортодоксалните райони засили масовото усещане, че тази общност поставя вярата над науката и не е особено загрижена за общото благо. Освен това то предизвика враждебна реакция, която може години наред да отеква в израелското общество. „Много израелци разбират, че има сериозно предизвикателство и не можем просто да чакаме да мине време и да се надяваме, че проблемът ще изчезне“, каза Йоханан Плеснер, президент на Израелския институт за демокрация, който изследва израелското общество и политика.

През годините ултраортодоксалното малцинство упражняваше прекалено голямо влияние върху израелското общество като цяло, използвайки положението си на балансьор в парламента, за да осигурява щедро финансиране и помощи за своите хора, и пораждайки недоволство сред обществото като цяло.
Събитията през 2020 г. доведоха отдавна тлеещото напрежение до точката на кипене. Медицински специалисти пресмятат, че на ултраортодоксалните евреи се пада около една трета от случаите на коронавирус в страната, въпреки че те са само 12 процента от населението.

Авраам Рубенщайн, кмет на ултраортодоксалния град Бней Брак, казва, че недоволството е неоснователно. Рубенщайн получи много похвали за това, че ръководеше един успешен опит за овладяване само за няколко седмици на едно от най-големите огнища на коронавируса в Израел. Той смята, че гневът към ултраортодоксалните е подхранван от невежество, враждебност и негативно медийно отразяване. „Има творец на вселената“, признава той. „Ние сме вярващи. Но когато излезеш на улицата в Бней Брак, първото нещо, което виждаш, са хора, носещи маски, и спазващи дистанция.“

Рубенщайн казва, че

закононарушителите са малка част от ултраортодоксалната общност

и че високите нива на заразяване се дължат на пренаселеността на града му. Ултраортодоксалните евреи живеят в някои от най-бедните израелски градове и квартали. Нещо обичайно е семейства от 8 или 10 човека да живеят натясно в малки апартаменти.

В началото на кризата с коронавируса Израел беше смятан за успешен пример. През пролетта страната бързо затвори своите граници и наложи карантинни ограничения, с които вирусът изглежда беше овладян. Но възобновяването на работата на икономиката беше лошо управлявано и вирусът бързо се върна. Съседните палестински територии на Западния бряг и ивицата Газа се борят с кризи. Палестинската власт на Западния бряг – с по-бедно население и много по-слабо модернизирана медицинска система заради продължаващата от години израелска окупация, нееднократно наложи карантинни мерки, които съсипаха и без това крехката икономика.

Управляваната от Хамас ивица Газа, задушавана от израелско-египетска блокада, не съобщи за нито един случай на вътрешно разпространение на коронавируса преди август. Но оттогава заразяванията рязко се увеличиха,

пораждайки страхове, че немощната здравна система на района

може да рухне. Към средата на декември Израел съобщи за 3749 случая на 100 хил. души. На Западния бряг имаше 2798 случая на 100 хил. души, а в Газа – 1327 случая според Световната здравна организация.

В Израел ултраортодоксалните не бяха единствените сериозно засегнати от пандемията. Сред израелското арабско малцинство също имаше несъразмерно високи нива на заразяване, което до голяма степен се дължеше на обичая да се правят големи сватби. Млади израелци – евреи и араби, се събираха по плажове и на партита. А много израелци от средната класа участват в масови демонстрации срещу Нетаняху в момент, когато икономиката страда, а безработицата рязко се увеличава.

Рубенщайн бе похвален за това, че през пролетта възложи на пенсиониран генерал от армията да се занимава с кризата. В неговия град има много програми за подпомагане на болните и техните семейства и ситуационен център, който внимателно следи заразяванията. Градът е набрал стотици доброволци, които са се възстановили от COVID-19 и се смята, че вече не са заразни, за да помагат на по-възрастните жители. Много хора участват в богослужения на открито, а синагогите в града са поставили пластмасови прегради, за да предпазват хората един от друг.

Рубенщайн казва, че израелците трябва да разберат ултраортодоксалните, които избягват компютрите и интернет и смятат религиозното обучение за жизненоважно като „въздуха и водата|“. Техните училища остават отворени, докато другите деца учат дистанционно. Той казва, че трябва да им се позволи да управляват живота си по свой начин, но това не означава, че хората искат да са болни или че не се гордеят, че са израелци. „Ние сме неразделна част от страната“, каза той. /БТА