Политика

Д-р Рада Прокопова: Пренебрегването на патологията извън COVID-19 ще бъде крах на здравеопазването в следващите месеци



Не ракът, а сърдечната недостатъчност е причина №1, водеща до смърт

Д-р Рада Прокопова е завършила Медицинския университет в София, има специалности „Вътрешни болести” и „Кардиология”, защитила е докторантура по кардиология.



– Д-р Прокопова, вече няколко месеца се борим с пандемия от коронавирус, но света познава и други пандемии, за които по-малко се говори. Една от тях е заболяемостта от сърдечна недостатъчност. Как се развива тя?

– Сърдечната недостатъчност е основна причина за смърт не само в България, а в световен мащаб. Много хора се страхуват от раковите заболявания, но те са на трето място като причина.

Сърдечната недостатъчност се обуславя от няколко фактора. Основният е много голямото разпространението на сърдечносъдовите заболявания, а те са причина за развитието ѝ. Да вземем едно съдово заболяване като артериалната хипертония. Много хора имат високо кръвно, но малко разбират, че ако не го контролират, рано или късно то ще доведе до сърдечна недостатъчност. Да не говорим за по-сложните кардиологични диагнози. Трябва да се отчита и застаряването на населението. С всяка година на удължаване на живота на населението все повече ще нараства броят на хората със сърдечна недостатъчност.

Сърдечната недостатъчност представлява недостиг на изтласкваната кръв от сърцето, което води до недостиг на кислород в различните органи и системи, или хипоксия. Сега с развитието на коронавирусната инфекция имаме сериозен проблем с болните, които имат предшестваща сърдечна недостатъчност, защото причините за недостига на кислород стават две. От една страна самата недостатъчост, а от друга – коронавирусната инфекция, която като белодробна инфекция пречи на кислородонасищането на кръвта. Така се получава хипоксия от две страни.

Коронавирусът сам по себе си не е от най-сериозните причинители на сърдечна недостатъчност, но се срещат и такива случаи, при които здрави хора развиват миокардит вследствие на инфекцията.

– Има ли такива случаи сред пациентите, които лекувате?

– Да, но са редки. През миналите 2 месеца, откакто и нашето отделение стана COVID, имаме 1-2 случая, за които подозираме такова развитие. Малко по-чести са случаите на перикардити, но не са тежки. Това е натрупване на течност в перикардната торбичка, в която е разположено сърцето. Там попринцип има около 50 мл течност, но когато имаме друго заболяване, обикновено инфекциозно като COVID-19, започва да се натрупва повече течност.

Тъй като при нас са съсредоточени пациенти с коронавирус и предшестващи кардиологични проблеми обаче, наблюдаваме сериозно влошаване в картината на тяхното основно кардиологично заболяване от самата инфекция и съответно изхода за пациентите не благоприятен.

– Как стои България на картата на света, когато говорим за сърдечната недостатъчност, имайки предвид, че сме със застаряващо население?

– Ние сме едни от първенците в сърдечната недостатъчност в света точно заради голямото разпространение на сърдечносъдовите заболявания. Но имаме и доста постижения в лечението ѝ. В България имаме всички възможности за терапия, каквито има във всяка голяма и богата страна. Българите не са лишени от навременна, професионална и много добра помощ, както от гледна точка на съвременна медикаментозна, така и на инструментална терапия.

– Смятате ли, че в ситуацията на COVID-19 има забавено търсене на лекарска помощ от тези пациенти?

– Това го наблюдавахме и при първото спиране на дейността на страната. В края на май имаше огромен прилив на пациенти при кардиолозите, много от които закъснели в търсенето на медицинска помощ. Имах пациенти с преживян инфаркт и вече изявена сърдечна недостатъчност, необърнали се към лекар. Да развиеш сърдечна недостатъчност в 21 век при всички възможности, които имаме, за да я предотврам, е много лошо. Независимо от епидемията, която насочва всички средства на лекари като потенциал и медицинска помощ, мисля, че да се пренебрегва останалата патология ще бъде крах на здравеопазването в следващите месеци, защото тези пациенти няма да изчезнат, ще се появят рано или късно при нас, при това в тежко състояние, когато едва ли ще можем много да помогнем.

Пациентите да не се страхват да ходят поне по амбулаторните кабинети на кардиолозите.

– Има ли как още да се подобри грижата за пациентите със сърдечна недостатъчност?

– Чрез създаване на т. нар дневен стационар в ДКЦ-ата, където има кардиолози, например. Там пациентите могат да получават нужна терапия, изискваща оставане под лекарско наблюдение за кратко време, за да може да не стигат до болница. Има страни, в които тази практика рязко е намалила хоспитализациите, които излизат скъпо на обществото и като терапия, и като изход за пациента.

Независим авторски материал, отразяваш личната гледна точка и опит на автора. Публикува се с подкрепата на АстраЗенека