Днес

Един французин – на път в България: Антична куполна гробница до Поморие

Един французин - на път в България: Антична куполна гробница до Поморие

България е страна с многовековна и интересна история. За да осъзнаем реално нейната наднационална стойност обаче, решихме да го направим през погледа на чужденец. Поканихме Пиер Анри – френски журналист, пътешественик, любител на историята и България – да обиколи със своята камера културни и исторически обекти в страната и да ни разкаже как изглеждат през неговите очи.

Признавам си, че в детските и юношеските ми години (аз съм един мъж на петдесет, все пак) не знаех почти нищо за България. Да, бях жертва на пропагандата около желязната завеса и дори първоначално смятах, че България е част от съветските републики. По-късно, когато вече сериозно се интересувах от история и география, разбрах много повече за тази балканска страна, но въпреки това я свързвах повече с историята и традициите на Изтока, отколкото с тези на Европа. Ето защо за мен днес е особено важно да се запозная отблизо с истинското минало по тези земи и да преоткрия България за себе си. Точно това мое любопитство ме доведе и до тракийската гробница край град Поморие. Бях си направил маршрут, според който да видя в два последователни дни както нея, така и тракийската гробница в село Александрово, недалеч от Хасково, за която съм чел и чувал прекрасни неща.

Само че новите мерки за ограничаването на коронавируса в България ме хванаха на път към Поморие, а на следващия ден всички музеи в страната затваряха, включително и този в село Александрово. Свикнал съм да приемам подобни предизвикателства от добрата им страна, така че в този случай решението ми е ясно – ще си направя отделно пътуване до Александрово веднага щом това стане възможно. А сега просто ще се насладя на поморийската гробница, като обърна внимание на всеки детайл в това наистина впечатляващо съоръжение от древността.

Пътят

До Поморие пътувам от Варна по основния път, свързващ морската столица с другия важен и много красив български град – Бургас. Минавал съм го и друг път, но все в зелени сезони. Сега зимата се е пръснала по горите и хълмовете наоколо, а автомобили почти няма, така че истински се наслаждавам на шофирането, дори и на изкачването и завоите около село Баня, Обзор, та чак до курорта Слънчев бряг. Минавам през поредица от кръгови движения и кръстовища, покрай зазимен аквапарк и изведнъж вдясно се появява табела с изписано името на моята цел днес: „Тракийска куполна гробница“. Пътят до нея е кратък и минава през широко отворена метална порта, където, както ще разбера по-късно, е имало опитни полета за развиване на различни растителни култури. Карам може би стотина метра и пред мен се появява малък утъпкан паркинг. Вдясно от него е и гробницата, която отстрани изглежда просто като хълм. До входа й води пътека, в чието начало се продават билети и информационни брошури. Паркирам, обяснявам на кучетата, че имам малко работа и си взимам камерата. В момента тук съм само аз, така че мога да направя хубави снимки отвън.

Тракийската куполна гробница

Човекът на гишето се оказва изключително внимателен към посетителите и отделя време, за да ми разкаже подробности за гробницата. От него разбирам, че това е най-голямото открито до момента подмогилно съоръжение в България. Под елипсовидна могила с диаметри 53 на 63 метра е скрит всъщност цялостен култов комплекс, за чието предназначение съществуват много догадки. Преди входната врата (днес там е монтирана съвременна метална порта) има нещо като открит двор с две ниши. Следва дълъг входен коридор (наричан „дромос“), в началото на който някога е стояла двукрила врата с резе. Според следите върху пода тя се е отваряла често, което дава основание на историците да смятат, че тук са се извършвали различни ритуали и мястото по-скоро е функционирало като култов храм, посветен на герой, отколкото като погребална могила.

Един французин - на път в България: Антична куполна гробница до Поморие

В края на коридора има цилиндрична камера с куха колона по средата. Майсторството на зидарията тук е смайващо. Таванът представлява свод, започващ от колоната и опиращ се във външните стени на могилата. Самата основна колона излиза като комин над повърхността на могилата. Вътре в нея оригинално е имало стълба, водеща също към отвора горе. В стените на основната камера пък има разположени пет ниши, където се предполага, че са били поставяни погребални урни и ритуални предмети. И точно тук идва най-интересният исторически парадокс – знае се, че строителството на тракийски гробници е спряло през III в. пр. н.е., след като Македонската империя се е разпаднала. А поморийската куполна гробница е строена много по-късно – чак през II-IV в. сл. н.е. В същото време строежът и самият план на сградата са по-близки до римското строителство от този период. Освен това тук не е намерена специална погребална камера, каквато е практиката в останалите тракийски гробници. Вероятно някога е имало и артефакти, които биха могли да ни дадат повече информация, но според моя гид гробницата е била ограбена преди повече от сто години, така че днес можем да съдим за предназначението й само по конструкцията й. Тя е с пластове плоски тухли и варовикови блокове, както се е строяло най-рано от края на II век от н.е.

Един французин - на път в България: Антична куполна гробница до Поморие

Интересно ми е да разбера, че някога този храм е бил богато изрисуван отвътре. Днес на едно място могат да се видят останки от тези стенописи, като се знае, че боята за тях е била направена на медена основа. Значи населението тук е познавало добре свойствата на меда и го е използвал адекватно не само в бита си, но и в ритуалите си. Цялата тази древна красота е стояла скрита за хорските очи цели векове.

Сред населението тук пък гробницата е била известна просто като Кухата могила.

Още за гледане в района и други детайли

Тракийската куполна гробница е обявена за паметник от национално значение и като такъв е под опеката на Историческия музей на град Поморие. Затова и се предлагат както отделни, така и комбинирани билети, които дават достъп и до музея, и до гробницата. Има и тройни билети, в които се включва и посещение до още един много интересен музей – този на солта. През зимата гробницата е затворена, но могат да се организират специални посещения с предварителна заявка към музея в Поморие (контакти на http://pomorie-historical-museum.com). Всъщност в момента мерките срещу коронавируса не предполагат и организирани визити, но и това ще мине.

Град Поморие и районът му са известни както с лековитата си кал и луга, така и със солниците си, така че си заслужава да видите как точно се е произвеждала и съхранявала тази толкова ценна подправка. Цените на музейните билети са повече от достъпни – от 2 лв. за ученици, студенти и пенсионери за един обект, до 8 лв. за трите обекта, като има още семейни билети, групови билети и свободен достъп за хора с увреждания и деца до 7 години. Заплаща се и за беседа, както и за любителско заснемане. Не е за пренебрегване и фактът, че именно в Поморие се произвеждат някои от най-висококачествените алкохолни напитки в България – например прочутата поморийска гроздова ракия. Затова да се отбиете в дестилерията си е истинско запознанство с културното наследство на страната, не смятате ли? Така де, ако случайно някой ви обвини в някакви опияняващи пристрастия

А какво може да видите навръщане от морето с малко отклонение? Красива природа и още знания:

Посетете и китното Априлци: