Днес

Чехия и Словакия се изправиха срещу България за "фалшифицирането на историята" в ЕС

Външните министри на Чехия и Северна Македония, Томаш Петржичек и Буяр Османи, в Прага, 17 декември 2020 г.

© Twitter @TPetricek

Външните министри на Чехия и Северна Македония, Томаш Петржичек и Буяр Османи, в Прага, 17 декември 2020 г.

Понятието „фалшифициране на историята“ би било „изключително вредно за процеса на разширяване и има потенциала да създаде други усложнения“, ако стане част от заключенията за разширяване, стабилизация и асоцииране.

Това се казва в официално съобщение на Чехия и Словакия, публикувано на сайтовете на постоянните им представителства в ЕС.

Съобщението е насочено към България и на практика е част от спора между София и Скопие, който напусна пределите на обсъждането на преговорната рамка и продължава и по други въпроси в ЕС. Заключенията за разширяването бяха одобрени от посланиците на държавите членки в ЕС и изглеждаше като чиста формалност министрите на околната среда на вчерашното си заседание извънредно да одобрят текса (тъй като това не стана на Съвета по общи въпроси миналата седмица).

Чехия и Словакия обясняват позицията си публично по-малко от ден след гневната реакция на външното министерство заради блокирането на заключенията на ЕС за разширяването. София не спомена поименно двете държави, но уточни, че те са блокирали заключенията за разширяването и асоциирането в ЕС, след ато по настяане на България е обавено „изречение за важността на договорите на Република Северна Македония с България и Гърция, както и че тяхното прилагане ще доведе до край на всички претенции, основани на грешно интерпретиране на историята.“

Още преди чешко-словашкото съобение обаче двете страни бяха споменати от източници на държавната македонска агенция МИА, както и от редакцията на „Свободна Европа“ на македонски. Източници на последната медия от Брюксел твърдяха, че „твърде много се е отпуснало на България“. По принцип македонските медии са далеч по-склонни да споделят информация за разгарящия се от месеци спор, блокирал македонските преговори в ЕС.

„ЕС не може да е съдник“

Официалната българска позиция – която фактологично отговаря на действителността – е, че не съществува формална връзка между заключенията на Съвета на ЕС по разширяването и одобряването на преговорните рамки с Албания и Северна Македония. София подкрепя тази на Тирана, но не може да приеме тази на Скопие, като настоява да бъдат изпълнени три искания, докато отделно от това води спора си със Северна Македония за историята и други въпроси, свързани с Договора за добросъседство.

Погледнат от Братислава и Прага обаче, проблемът изглежда по друг начин. Съвместното им изявление влиза в задочно противоречие с това на София. В него се казва, че от една страна заключенията трябва да предадат общо послание за политиката на разширяването, но от друга да очертаят напредъка и недостатъците на конкретни кандидати и „имат пряко въздействие върху редица аспекти на политиката и подготвят почвата за подхода на ЕС в идния период“.

Няма как Чехия и Словакия да дадат съгласието си за текст с елементи за „фалшификация на исторята“. „От наша гледна точка той би бил изключително времен за процеса на разширяване и има потенциала да усложнят процеса… На мнение сме, че окончателното одобряване на текста трябваше да се направи по време на Съвета по общи въпроси“ (вероятно се има предвид съвета на 8 декември, на който заради българското несъгласие отпадна разширяването на ЕС от дневния ред).

Следващите два абзаца очертават връзката между двата процеса така, както я виждат двете държави:


„Основната цел е и остава да се приеме преговорната рамка възможно най-бързо и вярваме след допълнителен анализ, че сегашният текст би затруднил хода на приемането ѝ. Убедени сме, че решение може да се намери, за да се отговори на исканията на колегите ни без дълбоки последици за подхода на ЕС.“

„Няма да позволим съюзът да е съдник на общата ни история, на това как се самоопределяме или какъв език използваме. Тези въпроси са в ръцете на конкретните страни и ние сме тук, за да ги подкрепим с опита на собствения си процес на лекуване.“

В последния ред се добавя: „Освен това сме дълбоко разочаровани, че преговорните рамки както със Северна Македония, така и с Албания не са одобрени.“

Двустранни въпроси и идентичност – говоренето „на различни езици“ в ЕС

Това е голямата разделителна линия между българската позиция и отношението на другите в ЕС към спора със Северна Македония. Чешко-словашката позиция съдържа повторени на схващането, че исторически въпроси нямат място в преговорния процес в ЕС.

От текста следва и че Прага и Братислава разбират настояванията за решаване на исторически спорове между София и Скопие като посегателство срещу самоопределението на македонците. България отрича това. Тази позиция на София намира отражение и в исканията ѝ в преговорната рамка, отнасящи се до употребата на думите „македонски език“, които тя иска да не се споменават в рамката и да бъдат заменени от „официален език на Република Северна Македония“.

Държави членки на ЕС като Германия дадоха сигнал в последните месеци, че смятат историческите спорове за „двустранни въпроси“ и те нямат място в преговорната рамка. Същевременно македонски министри обикалят европейски столици, в които дори държави, които не са заемали активно такива позиции, изразяват пред тях желание за бързо започване на преговорите. Това стана и при срещата на външните министри на Северна Македония и Чехия, Буяр Османи и Томаш Петржичек, по-рано тази седмица.

Понятието „лекуване“ не е изяснено. Чехия и Словакия се разделят мирно, когато на 1 януари 1993 г. след известни дебати в обществото Чехословашката федерация спира да съществува. Учените не са единодушни кои фактори надделяват: икономическите (на практика „чешкият субект на федерацията“ издържа словашкия по това време) или историческите и идентичностните. Днес отношенията им са белязани от мир и тясно сътрудничество, въпреки някои разлики в тълкуванията на близкото и далечното минало.

Кой още участва в спора

Въпросът дали само Чехия и Словакия са срещу България по този въпрос остава отворен към момента на публикуване на текста.

Погледък на брюкселското издание на „Политико“ обяснява промяната в позицията като „сага на разширяването“ и цитира дипломат от ЕС с думите: „Този път т. нар. приятели на разширяването наложиха вето на важни заключения в ЕС на министерско ниво, след като посланиците им едва вчера (сряда – бел. ред.) одобриха текстовете. Трагично е за Западните Балкани, че няколко лагера в ЕС се блокират взаимно в политиката за разширяването.“ Обяснява се, че на хартия и Чехия, и Словакия, и България са приятели на разширяването.

От друга страна македонски медии цитиран представители на кабинета, според които не само Чехия и Словакия, но и Австрия, а (негласно) и други държави са на същата позиция, макар да не са изразявали това официално. Виена обаче също не е правила подобни заявления. „Дневник“ се обърна към австрийските власти за коментар по темата.