Press "Enter" to skip to content
banner
АЛПРО ЕООД
Продажба, инсталация, монтаж и поддръжка на хардуер и софтуер
Изработка и поддръжка на сайтове и други дейности в областта на ИТ
тел: 0884174616
ел. адрес: alpro@abv.bg

Братът на оператора от bTV Добромир Иванов загуби битката с коронавируса

Топ операторът от bTV Добромир Иванов е загубил своя брат, който е починал преди дни след усложнения от коронавирус. Тъжната вест съобщи самият журналист тази вечер в bTV новините, след като получи медийния приз – Голямата награда „Валя Крушкина – журналистика за хората“ за своя филм „Дишай“, посветен на лекарите и пациентите, борещи се с коварния вирус.

Новината за наградата на Добромир Иванов съобщи в ефир и с усмивка водещата на bTV Новините и негова бивша съпруга Виктория Петрова. Операторът пък каза, че посвещава наградата на своя брат, който си е отишъл от COVID-19.

През пролетта на тази година дългогодишният оператор на bTV прекара повече от денонощие в защитен костюм, носейки маска, специален шлем и камера в отделенията на Александровска болница, в които се грижат за болни от COVID-19. Резултатът от тези 26 часа – ексклузивен разказ отвътре с филма „Дишай!“ в bTV Репортерите, посветен на всичко, което се случва с пациентите в лечебното заведение.

Добромир Иванов е част от екипа на bTV от самото начало на телевизията. През неговия обектив зрителите видяха изборната драма в САЩ през ноември, а точно преди месец екипът на нюзрума го избра и за оператор на 2020 година в традиционната си класация.

„Мога да кажа, че нямах предварителни планове и нагласи за филма“, така преди време в свое интервю Добромир Иванов коментира как се е родила идеята за филма. „Не знаех какво ще видя, не знаех какво да очаквам. Умишлено не исках да гледам и да чета в детайли по въпроса. Исках да отида „неподготвен“, защото смятах, че естествената ми реакция от видяното само би помогнала впоследствие за филма“, разкри Добромир Иванов.

Решението на оператора да влезе сам, без репортер, бе премислено и имаше своето обяснение. Според него по принцип работата му, както и на колегите му с камера в ръце, в подобни случаи е колкото да снимат, толкова и да слушат. Защото само така си адекватен на случващото се на терен, смята Добромир. Според него разликата между репортера и добрия оператор е, че операторът просто е невидим.

„В конкретния случай реших, че тази анонимност би могла да се използва за по-естественото и човешко представяне на историята. Мислех си, че в тази ситуация трябва да се действа много внимателно и снимащият екип по-скоро да бъде в ролята на наблюдател, а това можеше да се случи най-лесно, когато съм сам“, обяснява той.

„Всички сме гледали филми за болници, спешни отделения и подобни“, обяснява той. „Там винаги цари някакъв хаос, някакъв екшън. Колкото и да се стремях да се лиша от очаквания, това беше пред очите ми преди да вляза. Но силно се изненадах – вътре цареше абсолютна тишина. Смразяваща тишина. Чуваха се само от време на време тихи и кратки разговори между медицинския персонал и звука, който издаваха защитните костюми, когото докторите и сестрите се движеха в празните коридори“, добавя операторът.

Според Ивано репортер медиците, като всички останали хора, са със своите особености на характера. Някои се отпускат бързо и говорят свободно, други са по-притеснителни, трети са дори подозрителни. На него наистина много му се искало да е невидим. Плюсът в случая е, че за заснемането на „Дишай!“ не било нужно да се правят специални интервюта, да се реди осветление, да се слагат микрофони. Всичко трябваше да се случи „между другото“, обяснява той.

Ще бъде лъжа, ако кажа, че не изпитвах чисто човешки страх, откровен е Добри. „В дните, в които организирах и чаках разрешението да вляза в болницата, бях много ербап. Но когато разбрах, че влизам в неделя, признавам си – малко се притесних. Започнах да мисля за 100 неща. За това каква техника ще взема, какво ще забравя, как ще се справя, как ще се пазя, за да не се разболея. Но в момента, в който влязох в болницата, облякоха ме в защитния костюм и започна всичко, се успокоих. Аз правя подобно нещо сам, без репортер, за първи път. Единственото, за което мислих, е как да разпределя времето си в следващите 24 часа така, че да не пропусна нещо важно“, споделя той.

За съжаление няколко месеца по-късно Добромир Иванов изпита на гърба си какво е да загубиш близък човек в битката с коронавируса.