Press "Enter" to skip to content
banner
АЛПРО ЕООД
Продажба, инсталация, монтаж и поддръжка на хардуер и софтуер
Изработка и поддръжка на сайтове и други дейности в областта на ИТ
тел: 0884174616
ел. адрес: alpro@abv.bg

Защо санкциите на САЩ удрят Турция по-тежко от европейските

Защо санкциите на САЩ удрят Турция по-тежко от европейските

© Associated Press

След месеци на заплахи и след като Конгресът задължи Съединените щати да го направят, Турция очаквано бе санкционирана заради покупката на руските зенитни комплекси С-400. Анкара изтъква аргументи защо такъв удар срещу държава от НАТО е неоснователен и призовава САЩ да размислят. Някои привърженици на президента Реджеп Тайип Ердоган пък изтъкват, че мерките не обхващат цяла Турция, а конкретна организация и няколко души в ръководството ѝ.

Точните санкции обаче, наложени по закона CAATSA заради трансакции с руската компания „Рособоронекспорт“, може да имат по-дълготраен ефект върху Турция, която няколко дни преди това се сблъска и с европейски (но персонални) мерки заради действията си в Източното Средиземноморие.

Какви рискове обаче създават наложените срещу отбранителната индустрия мерки в момент, когато турската отбранителна промишленост изглежда важна в редица конфликти в региони недалеч от ЕС?

Може да са проблем, ако продължат дълго

Подсекретариатът на отбранителната индустрия (SSB, известна на английски като Presidency of Defense Industries) вече не може да купува отбранителна техника от САЩ, освен че ръководството ѝ няма да може да получава визи за страната.

Това може да засегне бъдещите договори за доставка на технологии, сключвани от SBB, в момент, когато турският президент Реджеп Тайип Ердоган изтъква успехите на турската отбранителна индустрия като пример за нарастващата независимост на страната. Действително, от Либия до Азербайджан и Пакистан или при мисии в Сирия, танкове, хеликоптери и най-вече дронове впечатляват като демонстрация на тези успехи.

САЩ и други западни държави обаче остават доставчици на компоненти за голяма част от тази техника. Хеликоптерите T129 ATAK, които Турция реши да продава на Пакистан например, зависят и от разрешението на САЩ; причината е, че двигателите им са американски (разрешение всъщност не бе получено). „Ахвал“ отбелязва, че тъкмо двигателите са проблем за страната и тя търси помощ от чужди компании, за да разработи тези за бъдещия си изтребител пето поколение TF-X.

Изданието цитира Арън Стайн от изследователския център Foreign Policy Research Institute, според когото основният евентуален проблем са бъдещите договори, но всичко зависи и от това за колко от ключовите проекти вече са издействани разрешителни за доставка на компоненти.

Защо санкциите на САЩ удрят Турция по-тежко от европейските

© Associated Press

SSB към момента управлява 700 проекта на обща стойност около 9 млрд. долара и много от тях изискват разрешителни, тъй като разчитат на изградени от САЩ системи или подсистеми.

От друга страна доставките на оръжие за Турция продължават да са замразени от 2018 г. след решение на Конгреса. Това се отнася и за договор за структурно обновяване на изтребителите F-16, които остават гръбнака на турските военновъздушни сили. Туция остана и извън програмата за F-35, в които бе и купувач, и производител на компоненти.

Сътрудничеството между армиите на Турция и другите в НАТО, от друга страна, няма да бъде засегнато – единственият удар е за покупката на нова техника. Според Никола Ера от Института за изследване на войната пък Анкара има по-сериозни проблеми от невъзможността да обнови F-16 – пример е липсата на пилоти след чистката заради преврата от 2016 г. Той смята, че мерките са по-скоро „предупреждение“ към Ердоган, но това затруднява следващия президент Джо Байдън и администрацията му в момент, когато отношенията се нажежават и това предизвиква риск от „експлозия“.

Михаел Танхум от Австрийския институт за европейска политика и политика за сигурност отбелязва, че освен сигнал, че е време Вашингтон и Анкара да се върнат към прагматичния диалог, санкциите може да дадат още един стимул страната да даде тласък на собствената си отбранителна индустрия.

Ако продължи дълго

Процъфтяващата отбранителна индустрия на Турция може да пострада сериозно, ако Анкара не потърси компромис с Вашингтон, за да ограничи продължителността ни въздействието на санкциите. Това смята военният анализатор Метин Гурджан, който има зад гърба си дългогодишен опит в турската армия.

Гурджан отбелязва, че с това решение Турция става едва първата страна в НАТО, на която са наложени санкции съгласно CAATSA, и едва втората в света след Китай, санкционирана заради С-400 – сигнал към други като Индия и Китай, проявявали интерес към системите. По думите му, докато проправителственият лагер нарича санкциите „ембарго“ и добавя, че турската отбранителна индустрия е по-силна от когато и да било, други настояват, че краткосрочният ефект, в следващата година, може да е ограничен, но ситуацията ще се промени след две или три.

Доклад от 2019 г. на Асоциацията на производителите в отбранителната и авиационната индустрия сочи, че турската отбранителна индустрия продължава да зависи от вноса от САЩ. Около 45% от целия ѝ внос, т.е. 1.4 млрд. долара, са покупки от САЩ. От тях 648 млн. са за военновъздушните сили, 564 – за гражданската авиация, 107 – за наземни системи. Санкциите на практика засягат 40% от вноса и според турски експерт, разговарял с „Ал Монитор“, може да имат опустшителен ефект върху индустрията, ако останат в сила две или три години.

Нещо повече, сегашната ситуация създава риск и други държави да ршат да не рабоят с SSB. Още един проблем произтича от възможността САЩ да наложат още санкции, след като Байдън влезе в Белия дом. Може да последват и европейски такива заради желанието на Европа да координира действията си с бъдещия екип в Белия дом. В тази ситуация много зависи и от това какво ще направи Турция – ще има ли диалог, или ескалацията ще продължи.