Press "Enter" to skip to content
banner
АЛПРО ЕООД
Продажба, инсталация, монтаж и поддръжка на хардуер и софтуер
Изработка и поддръжка на сайтове и други дейности в областта на ИТ
тел: 0884174616
ел. адрес: alpro@abv.bg

Лечението на COVID-19 с кръвна плазма – между надеждата и препятствията

Лечението на COVID-19 с кръвна плазма - между надеждата и препятствията

© Военномедицинска академия – ВМА

Вливане на хидроксихлорохин, ремдесивир и кръвна плазма – това са трите най-споменавани видове лечение на COVID-19 от началото на глобалната пандемия. Девет месеца по-късно, след събирането на достатъчно данни, учените практически отхвърлиха хидроксихлорохина, ремдесивирът се използва само в болниците, а кръвната плазма постепенно набира популярност като най-ефективен и едновременно с това – щадящ, метод за излекуване. В България тя също е все по-търсена. Готови да дарят също не липсват, но част от изискванията пред дарителите изглежда ограничават процеса.

„Дневник“ събра най-важната информация за това как действа рековалесцентната плазма, начините да даряването, обработването и прилагането й и детайлите, които определят ползите от нея.

Какво представлява плазмата

Реконвалесцентната плазмата представлява течната жълтеникава част от кръвта, в която плуват всички кръвни съставки и клетки. Тя представлява 55% от общия обем на кръвта. Около 90% от нея е вода, а останалите 8-10% са органични и неорганични вещества. Плазмата на хора, преболедували COVID-19 съдържа антитела, които организмът е изработил срещу причинителя на болестта – коронавируса SARS-CoV-2. Антителата се свързват с различни вирусни антигени и ги елиминират от организма.

По-достъпната алтернатива на ремдесивир

„За момента статуса на кръвната плазма в терапията на COVID-19 не е съвсем избистрен. Има доста въпроси, на които не е отговорено“, коментира пред „Дневник“ пулмологът в Медицинския институт на МВР Александър Симидчиев. Той я определя като добра и нетолкова недостъпна алтернатива на ремдесивира.

Симидчиев обясни, че плазмата има два аспекта на подпомагане на пациента. Първият е сходен на препарата ремдесивир – да действа противовирусно с неутрализиращи антитела, когато те са в достатъчно високо количество. Нужно е плазмата да съдържа голямо количество на полезните антитела от клас имуноглобулин Г (ImgG), които биха блокирали вируса при болния от COVID-19. Ако антителата в плазмата са различни, биха могли да доведат до смущение в имунната система.

Плазмата може да действа и имуномодулиращо – привнасянето на големи количества антитела започва да забавя имунната реакция. Така се предотвратява евентуална свръхреакция на имунната система (популярната „цитокинова буря“), което е сред най-опасните усложнения при COVID-19.

Според Симидчиев, също като ремдесивира, кръвната плазма трябва да се прилага в началото на симптомите.


д-р Александър Симидчиев,

пулмолог

Специалистът обяснява, че според отделни публикации плазмата помага и при по-тежки случаи, но те са спорни. „Със сигурност няма да е от полза при пациенти, които са в много тежко състояние, няма как да ги изведе чудодейно от състоянието“, каза пулмологът.

Афереза или пълноценна кръв

Получаването на кръвна плазма става по два начина: чрез апаратна афереза и чрез обработка на пълноценна кръв от стандартно кръводаряване, уточниха от Министерството на здравеопазването на запитване на „Дневник“.

При апаратната афереза (плазмафереза) от донора се отнема само част от плазмата, а останалата част – заедно с всички клетъчни компоненти, се връщат обратно в организма му. Процедурата по предварително изследване на кръвта и даряването на плазмафереза трае около два часа.

До средата на ноември даряване чрез апаратна афереза можеше да се извършва само в София, а потенциалните дарители пътуваха до столицата на собствени разноски. Впоследствие центрове бяха открити и в други градове, като голяма част от оборудването (например във Варна и Стара Загора) бе набавено от дарения. Понастоящем центровете за апаратна афереза, както и стандартно кръводаряване са Националният център по трансфузионна хематология в София, центърът по трансфузионна хематология към Военномедицинска академия (ВМА) в столицата, както и сродните пунктове в Пловдив, Варна, Плевен и Стара Загора.

Стандартно кръводаряване може да се осъществи в отделенията по трансфузионна хематология в многопрофилните областни болници на територията на страната, като последващата обработка на дарената пълноценна кръв се прави в центровете за трансфузионна хематология в областните градове.

Критериите за даряване

Производството и прилагането на реконвалесцентна плазма за лечение на COVID-19 е стриктно мониторирано, което изисква регистрацията на целия процес – от дарителя на плазмата до пациента, на който е прелята, уточняват от здравното министерство. Оттам обясниха, че нужните дейности се осъществяват по общата програмата на Европейския съюз и приетото през април за всички държави-членки единно „Ръководство за вземане, изследване, преработка, съхранение, разпределение и мониторинг на получените данни“.

Критериите за подбор на дарителите на реконвалесцентна плазма, във всички места за даряване, се определят както от изискванията на националното законодателство, така и от изискванията на посочения европейски документ. Крайното решение се взема от Експертен съвет по трансфузионна хематология и се уведомяват всички заинтересовани страни. В съответствие с европейското ръководство, съветът може да въведе и по-стриктни критерии на национално ниво.

Съгласно изискванията на общоевропейското ръководство, както и на регулаторни органи на страни извън ЕС (като Агенцията за контрол на храните и лекарствата на САЩ – FDA), първото условие пред кандидат-дарителя е

документирана диагноза „COVID-19“

Хората, които не са имали симптоми (т.е. нямат ясна история на симптомите, описани в медицински документ) и не са потвърдени с положителен PCR тест, не могат да даряват.

От здравното министерство уточниха, че за да се осигури максимална сигурност на нуждаещите се от плазма, се прилагат специални методи, намаляващи вероятността дарителят все още да не е възстановен от заболяването. Един от тях е удвоеният инкубационен период (времето от заразяването на организма до появата на първите клинични признаци на заболяването). Именно той определя изискването

да са минали 40 дни от положителен PCR тест

При различните заболявания инкубационният период е с различна продължителност и зависи от причинителя на болестта, засегнатия организъм, начина на проникване на причинителя в организма. При COVID-19 той е от 2 до 14 дни и затова за донорите на плазма е въведен 28-дневен период от първоначалния контакт с вируса (установен чрез документиран PCR тест), към който се добавя нормалният карантинен период от 10 или 14 дни и така се стига до изискването от общо 40 дни.

Други изисквания са дарителите да са на

възраст между 18 и 65 г., с тегло над 50 кг

и да се чувстват здрави.

Проблемът с PCR теста

Според пулмолога Александър Симидчиев изискването за PCR тест, което затруднява част от желаещите да дарят рековалесцентна плазма е „административен български, а не е реално необходим проблем“. По думите му тест за антитела би следвало да е достатъчен, ако тества вирусонеутрализиращите специфични антитела.

„Правилата за PCR тест след 40 дни са от период, в който нямаше антигенни тестове. Има хора, диагностицирани и лекувани за COVID-19 само на базата на антигенно изследване и те само по формални причини не могат да дарят плазма“, коментира Симидчиев.

Според члена на националния оперативен щаб за борба с коронавируса Николай Витанов нерегистрираните случаи на заразени с коронавируса в Българлия (т.е. непотвърдени с PCR тест) e 7 пъти над официалните. Това означава, че голяма част от потенциалните донори на кръв, всъщност, са ограничени да дарят.

Пробив в изискването все пак има. В районния център по трансфузионна хематология в Пловдив вече признават резултатите от антигенните тестове, както и изследването на антитела на кандидатите.

Има ли значение кръвната група

Според правилата всеки донор може да дари плазма и да поиска тя да бъде използвана за посочен от него пациент, потвърдиха от здравното министерство. За целта се издава документ, че даряването е свързано с конкретен човек. От ведомството обаче напомниха, че по закон разпространяването на данни, идентифициращи дарителя и реципиента, е забранено.

Първото и най-важно условие за прилагането й е съвместимостта на кръвните им групи. То обаче не е единствено. „Спазват се всички правила за съвместимост по система АВО на кръвната група на дарената плазма и тази на пациента. Това обаче не означава, че същата тази плазма ще бъде прелята на лежащо болния, дори да е кръвногрупово съвместима“ – така от ведомството отговориха на въпроса на „Дневник“ какви са изискванията пациент, осигурил си дарител, да може да я получи. Отпускането на кръвна плазма не е свързано с наличие на дарител, а със здравословното състояние на пациента, оценено от лекуващия лекар, който подава искане до Центъра за трансфузионна хематология, уточниха оттам.

В интервю за БНТ хематологът Чавдар Ботев обясни, че най-голяма трудност има при пациентите с кръвна група АБ, които могат да получат плазма само от същата кръвна група. Обратно, най-лесно е при болните с нулева кръвна група, които могат да получат кръвна плазма и от хора с А, Б и АБ кръвни групи.

Според Ботев проблем в момента е, че 15% от даряваната плазма е с нисък титър (количество антитела), 15% – с висок, а 70% – със среден. Това означава, че трябва да се прелеят по три сака на пациент – следователно трима души трябва да дарят чрез кръводаряване за един. Ако се дарява чрез плазмофереза един човек може да дари три сака и то 3-4 пъти.

Какви са рисковете при преливане

„Не трябва да се прелива плазма от пациенти, които тежко са боледували от COVID-19, защото това крие големи рискове“, предупреди пред Би Ти Ви клиничният имунолог Влади Манев. Той се позова на откритие на холандски учени, които са намерили в плазмата на тежкоболни от коронавирус, освен антителата, и други антитела, работещи срещу макрофагите (клетки от имунната система).

„При едно такова кръвопреливане може да се възбуди цитокинова буря, която да доведе до усложнения“, обясни Манев. Според него центровете за плазма в страната трябва да бъдат уведомени за това откритие и да отказват да приемат плазма от пациенти с тежък COVID-19.

Платформа в полза на нуждаещите се

Напоследък стават все по-популярни групите в социалните мрежи, в които близки на нуждаещи се от кръвна плазма търсят дарители. Стига се и до създаването на платформата „Дари живот“ (www.dari-jivot.eu). В платформата има два вида категории – търся и дарявам. В сайта вече има регистрирани около 40 души, като от осем от тях са дарители.