Press "Enter" to skip to content
banner
АЛПРО ЕООД
Продажба, инсталация, монтаж и поддръжка на хардуер и софтуер
Изработка и поддръжка на сайтове и други дейности в областта на ИТ
тел: 0884174616
ел. адрес: alpro@abv.bg

"Черноморски диалози" на Михаил Заимов (откъс)

Издателство "Парадокс"

Издателство „Парадокс“

p:first-of-type::first-letter { float: none; font-size: 17px; line-height: 1.42em; padding: 0; } ]]> В рубриката „Четиво“ „Дневник“ публикува откъс от „Черноморски диалози“ с автор Михаил Заимов, предоставен от издателство „Парадокс“.

„Черноморски диалози“ съдържа 83 кратки поетични текста в проза и 83 оригинални подводни фотографии на самия автор. Книгата е изпълнена с много любов към Майката природа и с размисли за сложните взаимоотношения на съвременния човек с нея, но и със самия себе си; с чувство на преклонение „към този красив свят на спокойствието, в който вечността говори на собствен си език – мълчанието“. Подходяща за всички възрасти, книгата е особено привлекателна за децата, пред които разкрива тайните и красотата на морето и ги учи на определен вид общуване – уж говорейки си наум с морските обитатели, авторът задава тон на хармонични отношения между съществата човешки и нечовешки вид, основани на взаимоуважение, разбиране, толерантност и… обич.

Няма да намерите по-мъдър, по-наблюдателен и по-добър водач за това извънземие от Михаил Заимов. Той е подводният Вергилий, който ще ви води из този ад, рай и чистилище едновременно – Черно море. Един от малцината, знаещи езика на водата и нейните обитатели. И думите му често са по-изумителни дори от фотографиите му…
Любен Дилов-син

Щастливо, красиво, умно и щедро е хрумването на Михаил Заимов да ни потопи във водите на нашия прапрастар дом, за да ни събере с първите ни съквартиранти, да се видим и похортуваме с безмълвните. Михаил Заимов избира формата на диалози с привидно безмълвните, за да ни разкаже най-съкровените си чувства, размисли, страхове, вярвания, съмнения, щастливи мигове и надежди.
Павел Койчев

Купете

Под водата има много повече живот, отколкото очакваме, когато гледаме повърхността на морето. Гмуркам се и снимам по цялото Южно Черноморие и смятам, че нашето е едно от най-живите морета в света. През последните години правя снимки без леководолазно оборудване, само с маска. Искам да покажа, че не е необходимо да имаш специални умения, за да видиш богатството на подводния свят. Има огромно изобилие от живот – морски кончета, морски игли, 40-50 вида риби, няколко вида скариди, 7-8 вида раци, над 100 вида водорасли – и това може да се види на метър дълбочина.
Михаил Заимов

Михаил Заимов е роден през 1967 г. в София. Завършил Академи де Бо-з-ар в Париж, той е представител на рядка порода хора, почти изчезнали днес – енциклопедист, търсещ безметежността и покоя на рая, от който отдавна сме се лишили. Заимов е художник, телевизионен водещ, журналист, писател и морски пътешественик, споделящ приключенията си за радост на децата и приканващ към размисъл техните родители. Печели огромна популярност като подводен фотограф с множеството си изложби в България и по света и с албума си „Светът на спокойствието“.
В „Черноморски диалози“ авторът обединява в едно любовта към писането и към фотографията.

Откъси „Черноморски диалози“

Черното море любопитстваше към всичко, намиращо се отвъд огромната чаша, в която го беше излял Създателят. В началото то беше сладка локва, обкръжена отвсякъде с лед. Захранваха го едри сини вени, пълнещи го със сладки води и до днес. Човеците, намерили приют край бреговете му, бяха малко и безсилни да му навредят. Един ден се чу грохот, сякаш кашлица на стар пушач. Морето видя как в далечината падат камъни под напора на соления му братовчед, за който само бе чувало. Скоро солените и сладките води се срещнаха и обединиха, но никога не се обикнаха. Натрапникът повдигна Морето чак до процепа, след много години наречен от човеците Босфор, където двамата и до днес се разминават със студено кимване. Морето все праща малко от себе си в очакване неговите съгледвачи да се върнат и да му разкажат какво се случва зад планината. Чака ли чака. Никой не се връща. Има време, и това ще стане.

Черното море любопитстваше към всичко, намиращо се отвъд огромната чаша, в която го беше излял Създателят. В началото то беше сладка локва, обкръжена отвсякъде с лед. Захранваха го едри сини вени, пълнещи го със сладки води и до днес. Човеците, намерили приют край бреговете му, бяха малко и безсилни да му навредят. Един ден се чу грохот, сякаш кашлица на стар пушач. Морето видя как в далечината падат камъни под напора на соления му братовчед, за който само бе чувало. Скоро солените и сладките води се срещнаха и обединиха, но никога не се обикнаха. Натрапникът повдигна Морето чак до процепа, след много години наречен от човеците Босфор, където двамата и до днес се разминават със студено кимване. Морето все праща малко от себе си в очакване неговите съгледвачи да се върнат и да му разкажат какво се случва зад планината. Чака ли чака. Никой не се връща. Има време, и това ще стане.

Рачетата отшелници (Diogenes Pugilator) се родеят със зевзека Диоген, при това не, както мнозина ще кажат, по причина на общия им навик да живеят в чужда къща – черупка, бъчва или делва – а, мисля си, в общата им философия за пълната независимост като най-висша форма на щастие. И мен така, в последно време единствено ме занимава дали ми се слуша повече Бах или Хендел. Казват, че Платон описал човека като двуного без пера. Диоген оскубал кокошка и я занесъл в школата на философа. Вероятно се е забавлявал от сърце.

Рачетата отшелници (Diogenes Pugilator) се родеят със зевзека Диоген, при това не, както мнозина ще кажат, по причина на общия им навик да живеят в чужда къща – черупка, бъчва или делва – а, мисля си, в общата им философия за пълната независимост като най-висша форма на щастие. И мен така, в последно време единствено ме занимава дали ми се слуша повече Бах или Хендел. Казват, че Платон описал човека като двуного без пера. Диоген оскубал кокошка и я занесъл в школата на философа. Вероятно се е забавлявал от сърце.

- Какво е за Вас животът? – с престорена наивност ме запита младата рибка.– Животът е нещо просто, което постоянно се мъчим да усложним. Същият имам чувството, че притежава много от качествата, които мразя, и малко от греховете, които обичам. Но си остава най-хубавото, което имаме – назидателно започнах, следейки внимателно реакцията ѝ. – Толкова сложно се изразявате, че напълно Ви съжалявам – заключи мъникът, слагайки точка на притесняващия и двама ни диалог.

– Какво е за Вас животът? – с престорена наивност ме запита младата рибка.– Животът е нещо просто, което постоянно се мъчим да усложним. Същият имам чувството, че притежава много от качествата, които мразя, и малко от греховете, които обичам. Но си остава най-хубавото, което имаме – назидателно започнах, следейки внимателно реакцията ѝ. – Толкова сложно се изразявате, че напълно Ви съжалявам – заключи мъникът, слагайки точка на притесняващия и двама ни диалог.

- Лудите и несеяни никнат – рече ми тихо рибокът. Подир туй приглушено сподели, сякаш е тайна, че подобно на хората близо две трети от рибите били със сериозни психически отклонения. Останалите били пълно куку.

– Лудите и несеяни никнат – рече ми тихо рибокът. Подир туй приглушено сподели, сякаш е тайна, че подобно на хората близо две трети от рибите били със сериозни психически отклонения. Останалите били пълно куку.

- Имате ли семейство? – нахалствам без срам. – Какво е семейство? – свенливо отвръща скаридата. – Стойностни чувства могат да процъфтяват само в среда, в която се ценят индивидуалните качества, грешките са толерирани, комуникацията е отворена, а правилата – гъвкави. Това се случва в семейството, един от трите стълба, крепящи света – отговарям, без да се замисля. – Разбирам, колко интересно. Прощавайте, но съм заета – с лек уплах рече скаридата, отдалечавайки се в ефирния сумрак.

– Имате ли семейство? – нахалствам без срам. – Какво е семейство? – свенливо отвръща скаридата. – Стойностни чувства могат да процъфтяват само в среда, в която се ценят индивидуалните качества, грешките са толерирани, комуникацията е отворена, а правилата – гъвкави. Това се случва в семейството, един от трите стълба, крепящи света – отговарям, без да се замисля. – Разбирам, колко интересно. Прощавайте, но съм заета – с лек уплах рече скаридата, отдалечавайки се в ефирния сумрак.

Не съм чул човекът да се е отказал доброволно от инстинкта си за разрушение. Обратното би било процес на съзряване, за който е добре да има личности и примери за подражание. Всъщност за природата всичко това няма особено значение. Времето за нея не е фактор и ако не се осъзнаем, тя ще се възстанови – няколко стотици хиляди години след като ние сме изчезнали от лицето на Земята. Защото явно сме истински добри единствено в деструктивността си.

Не съм чул човекът да се е отказал доброволно от инстинкта си за разрушение. Обратното би било процес на съзряване, за който е добре да има личности и примери за подражание. Всъщност за природата всичко това няма особено значение. Времето за нея не е фактор и ако не се осъзнаем, тя ще се възстанови – няколко стотици хиляди години след като ние сме изчезнали от лицето на Земята. Защото явно сме истински добри единствено в деструктивността си.