Днес

В Близкия изток е време за малки и смели стъпки, а не за самоизтъкване

На тази архивна снимка от 2015 г. Николай Младенов е в бежански лагер край Ербил по времето, когато бе спецален представител на ООН в Ирак.

© Associated Press

На тази архивна снимка от 2015 г. Николай Младенов е в бежански лагер край Ербил по времето, когато бе спецален представител на ООН в Ирак.

p:first-of-type::first-letter { float: none; font-size: 17px; line-height: 1.42em; padding: 0; } ]]> Николай Младенов, бившият външен министър на България, изненадващо се оттегли „лични и семейни причини“ от поста Специален пратеник на ООН за Либия. През последните 5 години той бе Специален пратеник на ООН за Близкия изток и в понеделник публикува тези свои размисли за бъдещето на един от най-размирните райони на планетата.

Израелци и палестинци, евреи и араби прекалено дълго живеят в конфликт. Болезнената реалност на тяхната борба засяга всяко отделно семейство от поколения насам. Загубата и разселването са част от личната история на всяко едно домакинство. Палестинците са изгонени от домовете си, принудени да търсят убежище в целия регион. Евреите са били гонени из целия регион и принудени да търсят убежище в Израел. Този конфликт не е само за земя, тъй като и двата народа имат право да наричат Израел и Палестина свой дом. Това не е само конфликт за историята – лична и колективна.

Това е конфликт за самото право на двата народа са съществуват едновременно.

През 1994 г. лидерите на Израел и ООП се споразумяха за нещо, което рядко е постигано в размирната история на Близкия изток – те се съгласиха да сложат край на конфликта не чрез война, не като обявиха едната страна за победител, а другата страна за изгубила, а чрез мирни преговори. Със сигурност това не беше лесно решение. Това беше решение, което се сблъска с противопоставяне от всички страни. И все пак това беше решение, което беше толкова смело, толкова визионерско, толкова крехко, че международната общност се събра незабавно, за да го защити, да го развие и да им помогне да напредват с прилагането му.

За съжаление, днес тази визия остава непостигната. Това е визия, която е опорочена от интифади, продължаващата окупация и бързо намаляващата воля за постигане на споразумение, което да е справедливо и устойчиво. През последните пет години почти не срещнах палестинец, който да не вярва, че преговорите са само фасада за загубата на повече земя. Нито съм срещал израелец, който да не вярва, че всеки кръг от преговори ще доведе до повече насилие и терор.

Изслушванията ми в Съвета ми за сигурност служат като доказателство каква е ситуацията на терен.

Напускам този пост, оставам твърдо убеден, че светът не може да остави ситуацията без надзор. През годините Съветът за сигурност на ООН прие набор от резолюции, в които се говори за ключови аспекти на начина, по който конфликтът може да бъде разрешен. Подписани и ратифицирани са двустранни споразумения. Създаден е Близкоизточният квартет. През последните две години САЩ представиха визия, различна от широкия консенсус в този съвет. Въпреки различията, никой в международната общност не постави под съмнение фундамента – че всяко разрешаване на конфликта трябва да се основава на принципа за двете държави, със съответните мерки за сигурност и икономика, постигнати чрез преки преговори и подпомогнати от международната общност.

При всичките ни колективни усилия единственият начин за излизане от реалността на „едната държава“, с която все повече се сблъскваме на терен, е чрез ангажираност между страните, а не чрез насилие.

Може би днес не е времето за големи международни инициативи, а времето за стъпки – може би малки, понякога може би смели – които защитават тази цел на двете държави, съществуващи рамо до рамо в мир и сигурност, и създаване на условия за споразумение.

Може би днес не е времето за самоизтъкване или символични победи.

Може би днес е моментът да признаем, че както израелците, така и палестинците трябва да се вгледат в себе си и да видят какво могат да направят както в координация, така и независимо един от друг, за да защитят целта за устойчив мир. През 2016 г. ООН, заедно със своите партньори в Близкоизточния квартет, изготви съвместен доклад за това какви могат да бъдат някои от тези стъпки. Препоръчвам ви да разгледате този доклад отново, тъй като препоръките му остават валидни.

Може би днес е моментът да признаем, че съществуват реални възможности за споразумение, които идват от факта, че сме изправени пред глобална пандемия COVID-19, че всички трябва да работим заедно, за да защитим нашите общества от радикализация, религиозен екстремизъм и икономическа имплозия и да надграждаме върху новите възможности, създадени от Авраамовите мирни споразумения в региона (бел.ред. – така се наричат декларациите с участието на САЩ за нормализиране на отношенията на Израел с ОАЕ и Бахрейн от 2020 г.)

Няма да е лесно, всъщност ще бъде много, много трудна, детайлна работа, за да се съчетае обратно необходимото, за да могат лидерите от двете страни да се включат в смислен процес.

И все пак при цялата добра воля в света, на която палестинският и израелският народ могат да разчитат, възраждането на надеждата конфликтът да бъде разрешен чрез мирни преговори не може да стане с налагане отвън. То трябва да идва отвътре, от двата народа и от техните свободно избрани лидери.

При отсъствие на смислени преговори работих за поддържане на международния консенсус, че целта е реализиране на решението за две държави, като предупредих за опасностите от ерозиращото статукво, подкрепих усилията за вътрешнопалестинско помирение и най-вече бях фокусиран върху превантивната дипломация. Заедно с Египет и с много важната подкрепа от Катар и други в международната общност, ООН изигра ключова роля в предотвратяването на поредната опустошителна война в Газа.

Обявявах се срещу несправедливостите. Осъждах терора.

Твърдо вярвам, че целта за справедлив и траен мир между израелския и палестинския народ остава постижима чрез преговори, които могат да бъдат опосредствани от Близкоизточния квартет и ключовите арабски партньори.

Бих искал да благодаря на премиера Бенямин Нетаняху и президента Махмуд Абас, техните правителства, техните държавни служители и всички събеседници в Израел и Палестина за откровения им ангажимент с ООН. Със сигурност много пъти не сме виждали очи в очи, обаче тяхната откритост и готовност да се ангажират помогнаха ООН да бъде поставена в уникална позиция да посредничи и да разговаря с всички страни в конфликта.

Искам да благодаря на Съвета за сигурност за неговия непрекъснат ангажимент и подкрепа за нашата работа, както и за генералния секретар и службите на секретариата за постоянните им напътствия.

И накрая, искам да благодаря на колегите от UNSCO за техния изключителен професионализъм и приятелство.

UNSCO е в отлична позиция да се справи с предизвикателствата на бъдещето и да използва предоставените възможности за постигане на целта за справедлив и траен мир въз основа принципа на двете държави, в съответствие с резолюциите на ООН. През януари моят наследник Тур Венесланд трябва да поеме тази мисия. Той е един от най-способните дипломати, с които съм работил. Пожелавам му успех през следващите години и се надявам да му окажете пълната си подкрепа, както направихте и на мен.

Текстът е публикуван в понеделник на личния блог mladenov.org под заглавие „Някои размисли на изпроводяк при напускането на поста Специален координатор на ООН за мирния процес в Близкия изток“. Заглавието и преводът са на „Дневник“.