България

Работят, спестяват и харчат у дома… Милиони евро в тъмните прозорци

Развихрило се строителство, една огромна дюлгерска площадка, която разчита основно на гастарбайтерите. Пейзажът на реалността в родопския град. Строи се масово, навсякъде, а строителният бранш се оказва най-печелившия в региона. Всяка свободна площ е „заплюта“. Блок до блок и в средата още един.

Камиони, багери, бетоновози сноват от ранни зори в Кърджали. Неописуем шум за благото, заради бизнес реалностите в периферията на страната. Най-вървежните са бетон и горива. От „Маказа“ спечелиха бензиностанциите, от отворените граници на Евросъюза-строителните предприемачи.

Защо?

„Покрив да има, два-три дори…“

Нашенци влагат в имоти. Всяко припечелено евро на Запад.

„Купих три жилища в града. Смятам да взема и четвърто, в кооперация, която е още на чертеж. След това ще спра. Започвам да работя за интериора на апартаментите“, споделя 40-годишен кърджалиец. Работи зад граница от 20 години. Женен, с едно дете. За всеки член от семейството по едно жилище. И едно бонус, за каквото стане. „Покрив да има, не се губи“, разсъждава кърджалиецът.

Другата гледна точка

„Профилът на купувача е съвсем различен от този преди 10-15 години. Говорим за млади хора, които не търсят жилище на всяка цена. В болшинството това са хора, които работят от години в страни от водещите икономики в Западна Европа. Те знаят цената на еврото, на труда си, живели са в друг стандарт и търсят именно това у дома. Желанията им са за по-голямо жилище, по възможност централна градска част и задължително условие-висок клас строителство. Последното пък се характеризира с архитектура, топ ниво на изпълнение и с таван на качеството на използваните материали. Мина времето на набързо вложените пари в първия строителен обект в близост до старото жилище в родния квартал”, посочват от агенция за недвижими имоти.

Малко цифри

1 385 сделки с недвижими имоти са сключени в Кърджали месец преди края на пандемичната година. В същия този период на 2019-та година те са били 1 316.

Всъщност, това бе и отрасълът, който не спря „производствени мощности“ дори по времето на почти пълния локдаун и дори безумието „КПП“ около областните градове.

В почти всички региони на страната бе отчетен спад при покупко-продажбите на недвижими имоти, като изключение правят само Кърджали, Варна, Стара Загора и Видин. Най-голямо, с 5 %, е увеличението в Кърджали, следва Варна с 4 %.

Голямата квадратура се изчерпва

Големите апартаменти са мишена №1 за търсещите ново жилище в Кърджали. Това сочат анализите и на брокери, и на строителни предприемачи.

Над 20 млн. лева са вложени през миналата година в жилища в града край Арда. Тепърва ще се прави анализ на настоящата, но сделките са дори повече.

„Жилищата с по-голяма квадратура започват да се изчерпват. Нашенци продават малки имоти и инвестират в голям дом. Едно от най-често поставяните условия е-хубава гледка“, коментират от бранша.

От село в града

Освен гастарбайтерите, другите „силни“ на имотния пазар са хората от… селата.

„Продадох моя дял от къщата и двора на село на брат ми. Парите ми бяха необходими, защото с тях и със спестени си купих апартамент в Кърджали, в централната част“, казва един от новодомците през 2020-та. Всъщност, той участва два пъти и в статистиката на Агенцията по вписванията относно сделките с имоти в периода от януари до ноември.

„Децата учат в Кърджали. Тяхното бъдеще е в големия град, ако е писано и на Запад. Дано в България нещата се оправят и доходите станат по-европейски и тогава знам, че младите ще остават тук, но на този етап е трудно да се каже“, обяснява избора си за жилище в Кърджали мъжът. Според него не само гурбетчии купували жилища в Кърджали.

„Тези от Западна Европа купуват ново строителство, докато такива като мен също има много. От малкото населено място – в големия град, по различни причини. Например, това, че в Кърджали има болница и лекарски кабинети, е от особено значение. Докато почти всеки гурбетчия държи на ново строителство, идващите от селата купуват и стари апартаменти, в това число и панелни жилища във „Възрожденци“, добавя новият кърджалиец.

Къщата

Поне 10 години зад граница, къртовски труд, лишения за цялото семейство. Това е рецептата за нов дом. Тя е изготвена от специалисти-в строителството, земеделието, социалните услуги. От всички родопчани, които са напуснали родния край и са се влели в трудовите пазари зад граница с единствената цел-когато се върнат един ден животът им да е по-добре устроен. Планът се изпълнява от хиляди жители на планината, които вече са експерти в намирането на препитание в Англия, Испания, Италия, Германия, Белгия, Холандия и в коя ли още не от силно развитите икономики в Европа. Огромен процент от гурбетчиите ни заминават с мисълта един ден отново да се върнат и установят в региона, откъдето е тръгнал икономическият им воаяж.

„Трябва цялото семейство да е навън и да работи. Всеки за минимум 1500 евро на месец. Няма излишни харчове, няма заведения и бири след работа. Здрав труд и силна храна за издръжливост. Така след 10 години човек може да спести достатъчно, за да мисли да строи. И парите отново не достигат. Винаги излизат допълнителни разходи и няма как-налага се отново да се излиза навън. Границите са винаги отворени. В един момент ти е писнало, искаш да се прибереш. В чужбина винаги си чужденец, не си е като у дома. Но разходите притискат и отново се тръгва на път. За по няколко месеца, за да се спестят пак пари и да се вложат в жилището“.

Размисли на един родопски гастарбайтер, който не иска апартамент в града, а да изгради къща, от копка до ключ.

От Лондон на… село

„Не познавам млад човек, който да е бил в чужбина и да иска да остане там завинаги. Поне не и сред познатите ми. Всички отиват, за да работят здраво и след като се върнат, първата им инвестиция е в дома“, разказва гурбетчията. Прекарал е повече от десет години зад граница. Първо заминават родителите му, после той. След това и съпругата му заедно с детето, но за кратко. Сега си е у дома и строи къща. Години по-късно от първото заминаване. Купува парцел и поставя основите на новия си дом. Работи сам със спестените средства, помагат му роднини-всички с опит в строителството зад граница.

От Лондон отново в родното село. Огромна къща, която отново да сплоти семейството. Към момента само с две жени и деца. Неговите и на брат му. Още трябва да се работи…

Строят в Европа, за да изградят… празни домове

Около милиард евро се превеждат годишно от гурбетчии към България. Още толкова се вкарват кеш от завръщащите се икономически мигранти. Двойка, последвана от девет нули, представлява 5 на сто от Брутния вътрешен продукт на страната ни. Нашенци зад граница ежегодно са най-големият инвеститор в родината ни. Милиони от тези 2 милиарда, заработени зад граница, достигат до Родопите заради хилядите „бежанци” от една от най-красивите планини на Стария континент. Те превиват гръб, търпят всякакви унижения, понасят сизифовски на плещите си всички трудности и стискат зъби с единствената мисъл, че и „Това ще отмине”. Не им са нужни древни мъдрости. Те са ги изживели на гърбовете си. Всичко отминава, а щастието отново ще е у дома. Когато се стегне родната къща, направи се неотложния ремонт, вдигне се още един етаж, купи се техника за земята, заделят се пари за образованието на децата…

Ако броят на родопските села все още не е намалял поне наполовина, то това се дължи на еврото. Но не от чужди инвеститори, които търсят евтините работници, а на своите хора, които бягат, за да дадат повече от всеки друг, дори и от държавата, на родния край, част от отечеството. Колко точно са тези инвестиции няма статистика.

По-тежкото е друго

„Купуват много. Профилът на клиента е „млад, работещ зад граница, готов на всичко за семейството си“.

Така описват купувача брокери. Това са те. Инвеститорите в жилища, заради които всеки втори стана строителен предприемач в Родопите.

Купуват и заминават. Милиони инвестиции в „покрив“, но и празни апартаменти, тъмни прозорци.

Кога ще се напълнят?

„Родопи voice“