Press "Enter" to skip to content
banner
АЛПРО ЕООД
Продажба, инсталация, монтаж и поддръжка на хардуер и софтуер
Изработка и поддръжка на сайтове и други дейности в областта на ИТ
тел: 0884174616
ел. адрес: alpro@abv.bg

Ваксинационни илюзии

Ваксинационни илюзии

© Reuters

Ако думата на 2020 г беше епидемия, то тази на Новата година, без съмнение, ще е ваксинация. И докато началото на масовата кампания в Европа все повече заприличва на зум чат, в който от 27 прозореца, 27 души ще получат първата доза надежда за връщането към нормалност, не всичко изглежда като коледен подарък, както поиска Европейската комисия.

В много държави първата поставена в определените от Брюксел дати 27-29 декември ваксина, ще по-скоро символична. Начало на едно начинание, изпълнено с рискове и перипетии, подобаващи най-голямата ваксинационна кампания в историята на Европа. Повечето държави в Западна и Централна Европа се надяват да започнат реалната ваксинация през януари, като мнозинството разчитат на първата половина на месеца. Опитът на Обединеното кралство показа, че не повече от 140 000 души седмично могат да получат първа доза, и то при положение че доставките текат без прекъсване.

Производствените трудности на Pfizer/BioNTech, които доведоха до намаляването наполовина на заложените за производство през 2020 г ваксини, показаха, че пътят няма да е гладък.

С над 98% от европейските държави, започващи с най-рисковата група на най-възрастните и медиците на първа линия, нито една не се осмелява да прогнозира постигането на каквито и да е видими резултати преди края на март. Ваксинирането на хората извън най-рисковите групи би могло да се разгърне през лятото и есента, според публикуваните в повечето държави планове за ваксинация. Но всички тези планове са под голямата въпросителна на успеха на разработките на седемте ваксини, за които Европейската комисия от името на държавите членки, е резервирала количества.

Ваксините

Въпреки големите надежди, свързани с резервирането на над 2 милиарда дози ваксини за европейския пазар, реалността е че към момента е, че само една от тях изглежда има осигурена писта към хладилните шкафове. Европейската комисия е заложила 25 декември за издаване на временното пазарно разрешително на Pfizer, след като на 21 декември Европейската агенция по лекарствата изглежда ще даде зелена светлина за употребата. На 26 декември първите самолети и камиони, натоварени с ваксини на Pfizer/BioNTech ще потеглят от заводите на компанията в Белгия и Германия към 27-те държави членки.

В момента плановете на лекарствената агенция са да събере научния си съвет на 6 януари за ваксината на Moderna, което би означавало, че тя би могла да влезе в употреба още до 10 януари.

Пред останалите пет ваксини перспективите изглеждат по-неясни. Най-напреднала от всички е ваксината на британско-шведския тандем AstraZeneca/OxfordUniversity, но дата за нея не е фиксирана заради колебливите данни от клиничните изпитвания, които показаха ефективност между 62 и 90% и вероятно ще наложат допълнително прецизиране. Въпреки това ваксината има достатъчна според стандартите средна ефективност от 68%, която би позволила теоретично тя да получи одобрение за използване. Непотвърдена официално информация на британския вестник „Телеграф“ твърди, че британският регулатор ще я лицензира на 28 декември за Обединеното кралство, което би означавало, че няколко седмици по-късно тя може да се появи и в Европа.

Останалите компании, от които са резервирани количества за Европа CureVac, Novavax,Janssen Pharmaceutica NV и Sanofi-GSK продължават изпитванията. Възможно е част от тях да бъдат готови за влизане в кампанията през лятото, но за това няма гаранции. Особено след неудачите на Sanofi-GSK, които трябваше да преместят към края на годината евентуалното си излизане на пазара заради ниска ефективност на препарата сред най-нуждаещата се от защита група на възрастните хора. Това означава, че изпълнението на договора за 300 млн. дози ще бъде отложен за следващата зима, ако компанията успее да коригира показателите.

Главният медицински съветник на британското правителство проф. Крис Уити заяви, че не очаква до средата на 2021 г да има повече от четири одобрени за употреба ваксини срещу вируса SARS-CoV-2.

Това ще направи имагинерен и изборът на ваксини. Двете, които са близо до одобрение, са от един тип – на основата на информационна mRNA технология.

Третата mRNK на германската компания CureVac започна последната фаза от клинични изпитвания преди седмица и няма да е готова с предварителни резултати преди март, така че не може да се очаква на пазара преди средата на годината. Подобен е календарът и при Janssen Pharmaceutica NV, която стартира заключителни тестове на 18 декември и ако те са успешни, ще е готова в началото на лятото. Компанията прави уговорка, че може да поиска временен лиценз за САЩ още през февруари. Най-новото попълнение в европейския ваксинационен портфейл – Novavax също планира поява до средата на годината, а Sanofi не очаква да е на пазара преди октомври 2021 г.

Краят на ограниченията

Нетърпението за връщането към нормалност след 10 месеца на несигурност, неудобства и отказ от права, е видимо в цяла Европа. Но „освобождението“ от виртуалния живот в чат платформи, е все още твърде далеч.

Експертите и политиците в повечето европейски държави са категорични, че докато половината от 550-милионно население на континента не бъде ваксинирано, ограниченията ще останат. Според авторитетното медицинско списание „Лансет“ ваксините ще помогнат за установяването на контрол върху коронавируса, но едва в края на 2021 г. Дотогова мерките ще бъдат затягани и отпускани в зависимост от успеха на властите в отделните държави да организират масова ваксинация, паралелно осигурявайки здравна грижа за хората, които ще продължат да се разболяват. Първото по-сериозно разхлабване не бива да се очаква преди Великден, но дори то е поставено в множество условности, свързано не само с натрупването на ваксинирани хора, но и с наблюденията за трайността на имунитета на ваксините.

Затова не бива да е изненадващо, ако напролет държавите, които се справят по-добре с имунизациите да могат да си позволят известно отваряне и дори пътувания, но само до държави в сходно положение. Тези, които не успеят да се организират добре, не са разчели правилно поръчките на количества и вида ваксини, ще продължават да са „червени зони“, за които задължителното карантиниране ще продължи да е факт и те ще останат непривлекателни за туризъм и бизнес. В такива държави и икономическото възстановяване ще отнеме повече време и ще е по-скъпо, защото ще трябва да се справя с по-големи щети.

Правото на избор

Всички европейски държави вече обявиха, че решението за поставяне на ваксина ще е лично, индивидуално и гражданите няма да бъдат принуждавани против волята си да я използват. Но това е илюзия. Въпрос на време е доказателство за поставена ваксина да бъде изисквано за пътуване, за работа, за лечение, точно както това вече е факт за тестовете. Нещо повече, след появата на повече ваксини, властите ще разполагат с подробности за датата на поставяне и вида ваксина, което може да има дългосрочни последици за конфиденциалността на здравния статус на всеки гражданин. Ваксините ще променят ситуацията с достъпа до лична информация, освен ако ЕС не вземе спешни мерки да я защити, а това засега не е направено.

От друга страна, недостигът на ваксини, който се очаква да продължи през първите две години, ще лиши хора, които желаят, но са извън най-рисковите групи, да си осигурят ваксини. За разлика от най-широко разпространените противогрипни ваксини, които могат да се купят в аптеките, ковид ваксините могат да се поставят само в здравни заведения. Заради спешността на ситуацията и масовият характер на имунизацията, производителите засега не ги предлагат в индивидуални опаковки. Изискванията за съхранение за част от ваксините, също правят индивидуализирането на дозите, проблематично, тъй като би изисквало огромни допълнителни инвестиции, които в момента никой не може да си позволи.

Единствената разрешена за употреба ваксина на Pfizer/BioNTech се произвежда в опаковки от 5 или 10 дози, които могат да се разделят само от медицинско или специално обучено лице, непосредствено преди поставянето.

Засега напълно илюзорно изглежда и твърдението, че хората ще могат да избират ваксина. Дори да оставим настрана, че обикновеният човек трудно би могъл да направи такъв избор, поради липсата на информация и познания, в момента на пазара няма възможност за избор. Въпреки известни разлики двете ваксини, които първи ще се появят на европейския пазар са от един и същи тип. За обикновения човек е трудно да направи избор между Pfizer и Moderna, въз основата на различната нанообвивка, която се използва за стабилизиране на вирусната молекула. А повечето лекари биха се затруднили да им дадат съвет за това. Разликите в условията за съхраняване биха имали значение само доколкото обикновените хора биха имали достъп до едната или другата ваксина в зависимост от това дали живеят в мегаполис или в малко населено място, в което няма нискотемпературни фризери.

До появата на различен тип ваксина, дори и теоретично избор няма да има. А вероятно нещата и след това ще продължат така в зависимост от количествата от всяка марка, което тяхното правителство е поръчало и моментната наличност.

Цената

Всички европейски държави обявиха, че ваксинирането срещу коронавируса ще бъде безплатно за гражданите, а разходите ще се поемат от държавните бюджети.

Цената на ваксините беше една от най-зорко пазените от Европейската комисия, която преговаряше от името на ЕС, тайни. Тя беше изненадващо разбулена от белгийския държавен секретар за бюджета. Ева де Блеекер публикува данните за Белгия, за да докаже на съмняващите се депутати, че правителството е осигурило достатъчно средства за ваксини.

Така стана ясно, че най-евтина за правителствата би била ваксината на AstraZeneca – 3,56 евро за курса от две дози, а най-скъпа тази на Moderna – 29,4 евро. Тъй като Европейската комисия договори еднаква цена за всички държави картината се проясни, особено в държавите, в които властите обявиха количествата, поръчани на отделните производители. Цената за тях завърши пъзела, но за други, които все още са засекретили тези данни, илюзиите около процеса на ваксиниране остават.

С публикуването на цените много висящи въпроси получиха неочакван отговор, включително необяснения до момента въпрос защо българските власти бяха поръчали първоначално само четири вида ваксини. Най-скъпите не се оказаха сред тях. Разтягането на сроковете за излизането на пазара на ваксините, както и напомнянето от Брюксел, че може би не всички от тях ще са успешни, принудиха властите в последната работна седмица от годината да направят заявки за поръчки от цялото ваксинно ветрило на ЕС. Засега продължава да е неизвестно какви количества са поръчани, така че е невъзможно да се прогнозира кога кампанията за ваксиниране би придобила масов характер. Засега не изглежда това да бъде възможно преди средата на годината предвид сроковете на производителите за появата им на пазара.

Това може да е добра новина за антиваксърите, но високорисковите възрастни граждани, както и тези, които искат да си върнат живота обратно, ще трябва да се запасят с търпение.

Коментарът е от личния блог на журналистката Йовка Димитрова.