Любопитно

Ваксините срещу ковид-19 – надеждата за 2021

К овид-19 промени света безвъзвратно. Засегна цяло човечество, доведе изолация, страх и икономически кризи. Отне милиони човешки животи само за месеци. Разкри безсрамно несъвършенствата на здравните и политическите системи. Забави или блокира голяма част от глобалната търговия. След пандемията преди век от т. нар. испански грип, наречен по-късно свински, човечеството не се беше сблъсквало с такова предизвикателство.

Още по-плашещо е, че всичко това се случва, въпреки че сега медицината е много по-напреднала. Испанският грип H1N1 в момента е сведен до сезонно заболяване. Той все още взима жертви, но въобще не може да се сравнява с бедствието отпреди век, когато убива милиони.

Вече има аналгетици за болката, антипиретици за високата температура, антибиотици за пневмонията, кортикостероиди за възпалителната реакция. И въпреки това респираторната инфекция, предизвиквана от коронавируса SARS-CoV-2, постави на колене здравните системи по света.

В края на 2020 г. всички надежди са насочени към ваксините. Те трябва да спрат разпространението на коронавируса и да позволят на хората да възстановят поне отчасти обичайния си ритъм на живот.

Най-ранните случаи на ковид-19 бяха докладвани от китайските власти на Световната здравна организация на 31 декември 2019 г. Само 10 дни по-късно коронавирусната инфекция взе първата си жертва.

Трябва да се отдаде дължимото на китайските лекари. Те с риск за живота си изследваха подробно новия вирус и бързо правиха пълна карта на генетичния му код. Така на 11 януари вече беше налице PCR тест, с който да се идентифицира заразата.

Но трябваше да минат месеци на проучвания, преди да станат ясни особеностите на новия коронавирус и болестта, която предизвиква – инкубационния период, колко дълго продължават да са заразни преносителите,  това че има много безсимптомни случаи, както и необичайните симптоми на ковид-19, като загуба на вкус и обоняние. Липсата на това знание позволи на инфекция бързо да се разпространи в глобализирания свят.

СЗО, донякъде подведена от китайските власти, не успя да реагира навреме и обяви състояние на пандемия едва на 11 март.

Големите фармацевтични компании обаче се задействаха почти веднага, подтикнати от невидимата ръка на пазара, виждайки в новата зараза шанс за печалби. Така разработването на ваксини срещу коронавируса стартира още в средата на януари.

Междувременно започна изпробването на редица вече съществуващи антивирусни медикаменти. До момента няма категорични данни, който и да е от тях да е ефективен срещу причинителя на ковид-19.

Така създаването на ваксина постепенно се превърна в единствената надежда за прекратяване на пандемията.

За целта различните фармацевтични компании подходиха по разнообразни начини. Част от тях базираха проучванията си на вече съществуващите разработки срещу предишни коронавируси. Така те спестиха време за изследвания. Други действаха традиционно. А трети приложиха напълно нови технологии.

Целта на ваксината е да наподоби до такава степен новия коронавирус, че без риск за здравето на пациента да предизвика формиране на имунен отговор в неговото тяло, който ще бъде ефективен и срещу ковид-19.

За момента традиционните ваксини, при които се използват мъртви или омаломощени вирусни частици, търпят неуспех. Нито една от тях не е достигнала третата фаза на проучванията, при която започва масовото тестване.

Победители в конкурентната надпревара кой първи ще излезе с ваксина на пазара са германската компания „Бионтек” в сътрудничество с американската „Пфайзер” и руския институт „Гамалея”, финансиран от Руския фонд за директни инвестиции.

С малко изоставане след тях се движат китайската „Синовак”, британската „Астра Зенека”, която си сътрудничи в Оксфордския университет, американската „Модерна”, германската „Кюрвак” и подразделението на гиганта „Джонсън и Джонсън” – „Янсен”

Първата ваксина, получила лиценз, е руската „Спутник V”. Тя използва човешки аденовирусни вектори – безвредни вирусни частици, които пренасят добавена ДНК, наподобяваща SARS-CoV-2. Подобен е и подходът на „Астра Зенека”. Тя обаче използва вектори от вирус, причиняващ настинка при шимпанзетата, който не е заразен за хората.

Двете компании дори постигнаха договорка да тестват дали комбиниране на разработените от тях ваксини ще доведе до по-висока ефективност. В Русия ваксинирането със „Спутник V” вече започна. При тестовете тя показа ефективност от 91,4%.

Поставя се на две дози през 21 дни. Трябва да се съхранява и транспортира при температура от минус 18 градуса по Целзий.

„Бионтек” и „Пфайзер” пък приложиха напълно нова технология при разработването на тяхната ваксина срещу ковид-19. Тя се нарича „Комирнати” (BNT162b2) и при тестовете показа ефективност от 95%.

Ваксината използва информационна РНК. Същия подход прилагат „Модерна” и „Кюрвак”. Този вид ваксини съдържат РНК вериги, каращи човешките клетки да произведат протеин, който е уникален за коронавируса, без да са заразени. Имунната система разпознава този протеин и реагира чрез създаване на естествен имунитет срещу заразяване с ковид-19.

Ваксините, разработени по новата технология, теоретично са по-безопасни, тъй като при нея не се използва ДНК. Така е избегната възможността за предизвикване на мутации в човешките клетки. Освен това процесът на създаване е по-бърз, стига разработчикът да разполага с генетичния код на вируса.

Технологията с модифицирана РНК обаче има и недостатъци. Ваксината BNT162b2 трябва да се съхранява и транспортира при температури от минус 70 градуса по Целзий. При това условие нейната трайност е до 6 месеца.

Ваксинирането с BNT162b2 вече започна в САЩ и Великобритания. То също се извършва на две дози през 21 дни.

Като помага на повече хора да останат в добро здраве, ваксинацията ще допринесе за намаляване на социалните и психологическите последици от ковид-19 и за облекчаване на тежестта върху болниците. Това означава, че ресурсите на здравните системи ще могат да се използват за борба с други заболявания.

Трябва да е ясно, че ваксините не са панацея. Засега не се знае със сигурност какъв дял от населението трябва да се ваксинира, за да се създаде т. нар. колективен имунитет срещу ковид-19. Например според Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC) 95% от хората трябва да са ваксинирани срещу морбили, за да се предотврати по-нататъшното разпространение на заразата. Вирусът, причиняващ ковид-19, обаче е твърде нов и предположенията за колективен имунитет са само теоретични.

Всички гореизброени ваксини са профилактични. Те не могат да се прилагат върху болни от ковид-19 или други респираторни инфекции, тъй като това води до риск от прекомерна имунна реакция. Имунитетът, който създават, продължава минимум 2 месеца.

Тези условия означават, че наличието на ваксини само по себе си няма да спре разпространяването на заразата от ковид-19. За да се формира колективен имунитет кампаниите за ваксинация ще трябва да обхванат по-голямата част от населението.

В същото време е необходимо броят на активните случаи на коронавируса да бъде ограничен преди да започне ваксинирането. А е доста вероятно то да трябва да се повтаря всяка година, поне докато не бъде разработено ефективно лечение за ковид-19.

Процедурите за одобрение на вече пуснатите на пазара ваксини бяха ускорени до границите на възможното. През януари се очакваше процесът да отнеме минимум 18 месеца, а не по-малко от година. Това означава, че безопасността на препаратите в дългосрочен план не е доказана на практика, въпреки че теоретично рисковете са минимални.

Така стигаме и до самия коронавирус. Все още медицината не знае много за дългосрочните последици от ковид-19 върху човешкото здраве. За по-малко от година бяха направени безпрецедентни като брой и обхват изследвания и беше натрупано огромно количество информация за тази инфекция. Но все пак е минало твърде кратко време, за да се научи всичко за патогена и заболяването, което предизвиква.

Ето защо хората ще трябва да свикнат да пазят себе си и околните дори след провеждането на кампаниите за ваксинация. Неща като честото миене на ръцете. Когато някой е болен от респираторна инфекция да носи предпазна маска. Самоизолацията след проява на симптоми на ковид-19. Това ще трябва да стане част от културата на обществото и на всеки един човек.