Press "Enter" to skip to content
banner
АЛПРО ЕООД
Продажба, инсталация, монтаж и поддръжка на хардуер и софтуер
Изработка и поддръжка на сайтове и други дейности в областта на ИТ
тел: 0884174616
ел. адрес: alpro@abv.bg

Наздраве и да си припомним историята на леда в чашите

Наздраве и да си припомним историята на леда в чашите

© Associated Press

Ако напоследък е имало година, за края на която да вдигнем чаши, това е 2020 г. По време на празниците неведнъж ще бъде вдиган тост за едни по-добри времена.

А съпътстващите въздишки на облекчение вероятно ще бъдат съпроводени със звук на охладено в лед шампанско или на ледените кубчета в чашата с алкохол.

Докато подготвях книга за социалната, медицинска и морална история на напитката джин с тоник, пийвах – умерено – в барове от хотел Raffles в Сингапур до бар Morse в Оксфорд. На всяко място моят G&T винаги се сервираше с лед.

Историята на охладените напитки датира от древността. Но именно иновативната търговия със „замразена вода“ от Нова Англия до Индия в средата на XIX век популяризира леда.

Студен лукс

По това време ледът вече е бил използван за охлаждане на напитките в продължение на хилядолетия – но само за тези на елита.

Охладеното вино беше най-луксозното в Рим през първи век. Ледени късове бяха сваляни от върховете на планините Везувий и Етна, за да охладят храната и напитките на богатите. Римският автор Плиний Млади приписва на император Нерон изобретяването на кофата с лед и охлаждането на водата.

Моголският император Хумаюн охлаждал летния плодов сок в замразен шербет в средата на XVI век. Той използвал настърган лед от огромни ледени блокове, които транспортирали с мулета от Кашмир до столицата Делхи. За да не се стопи, ледът е бил обработен с калиев нитрат, иначе известен като селитра. Към XVIII век Моголите са били толкова зависими от ледd за охлаждане на храната или на дворците, че построили големи „бараф хана“ или ледени къщи, за да съхраняват продукта.

Фредерик Тюдор

© Library of Congress

Фредерик Тюдор

В другия кра на света във Флоренция от XVII век управляващата фамилия Медичи е била домакин на пищни тържества, включващи планински масиви върху маса, изваяни от лед, пазен от зимата. Те също така били покровители на Бернардо Буонталенти, създателят на съвременния сладолед.

Но до началото на XIX век само императорите и приказно заможните се наслаждавали на охлаждащия ефект на леда.

Това се променя благодарение на един млад мъж от САЩ. Фредерик Тюдор е роден през 1783 г. в богато семейство от Бостън, което летувало край езеро в Рокууд, северно от града. Там те се наслаждавали на сладолед и охладени напитки благодарение на леда, събран през зимата и съхраняван в ледена къща.

Резервираните клиенти

Когато брат му Уилям на шега заявил, че трябва да вадят лед от езерото на имението и да го продават в тропиците, Фредерик приел идеята сериозно. Той молел за помощ и взимал заеми от свои познати, включващи герои от Войната за независимст и търговския елит, за да финансира леденото си начинание.

Според дневника на Тюдор, съхраняван в Харвардското бизнес училище, той започва да доставя лед до карибския остров Мартиника през 1806 г. Но жителите на острова не са впечатлени от ползите от охлаждането. Ледът се стопил в трюмовете и Тюдор свършил в затвора заради дългове от над 5000 долара към своите покровители.

Въпреки този провал, предприемаческият дух на Тюдор не отслабнал. До 1826 г. той развил бизнеса си достатъчно, за да наеме известния изобретател Натаниел Джарвис Уайет като ръководител на компанията си – The Tudor Ice Co. Той изваждал огромни ледени блокове от езерото Фреш понд в Кеймбридж с помощта на големи ледорези, задвижвани с конска тяга, и ги пренасял по железницата до кораби в пристанищата на Бостън и Салем.

Оттам нататък ги очаквал целият свят.

Ледените къщи на Индия

През 1833 г. към Тюдор се обърна Самуел Остин, търговец на коприна и подправки, с молба да изпрати лед до Калкута на 16 000 мили. Целта била да го използва като баласт в празните си кораби. Остин знаел, че британците в колониална Индия се бояли от тропическата жега, вярвали, че тя е смъртоносна, и често бягали по хълмистите райони през безкрайното лято.

Така на 12 май 1833 г. корабът „Тоскана“ отплавал от Бостън за Калкута със 180 тона лед, изваден през предходната зима. Когато пристига в Калкута четири месеца по-късно, корабът все още има в трюмовете си 100 тона лед. Това означава, че Тюдор може да продаде превъзходния си лед само за 3 пенса за паунд, подбивайки цените на своите съперници, които продават по-мръсен лед много по-скъпо.

Когато плъзнали новините за леда в Калкута, британски търговци в Бомбай развълнувани събрали пари, за да построят ледена къща в доковете на града. Първоначално търсенето било ограничено до британците и Парсис – персите, заселили се в Индия. Но ниските цени на Тюдор и превъзходните суровини скоро гарантирали, че и повечето индийци от елита имат достъп до студени напитки в домовете, клубовете и ресторантите си.

Ледена къща, разположена между църква и съдебна палата в Бомбай.

© Wikimedia

Ледена къща, разположена между църква и съдебна палата в Бомбай.

Търговията в Бомбай с лед от САЩ продължава стабилно през по-голямата част от XIX век. По време на Гражданската война в Америка индийският памук e използван за запълване на празните кораби за лед, които се завръщали у дома. До 1853 г. Индия се превръща в най-доходоносната дестинация на Тюдор, като само Калкута носи около 220 000 долара печалба.

Някои от структурите, построени за този тип търговия, съществуват и до днес. Преди десетилетие посетих ледена къща в Мадрас (днешният Ченай) – сега известна като Вивекананда Хаус – истинско инженерно чудо. Британският военен инженер полк. Дж. Дж. Колингууд заимства сирийска техника за покрива за ледената кула – куполна конструкция, изградена с помощта на глинени цилиндри. Този покрив поддържа леда при много ниска температура, тъй като осигурява двойна изолация.

На езерото Уолдън

Американският естествоизпитател Хенри Дейвид Торо писал за търговията през зимата на 1846 г. След като наблюдавал 100 ледорезачки на Tudor Ice Co. при работа на езерото Уолдън, той пише: „Потящите се жители на Чарлстън, Ню Орлийнс, Мадрас, Бомбай, и Калкута – пият от моя кладенец“.

Вадене на лед от езерото Спай в Масачузетс.

© Wikimedia

Вадене на лед от езерото Спай в Масачузетс.

Не е само Индия. Нарязаният лед от Нова Англия е транспортиран до Сингапур, Ямайка, Хавана и Хонконг.

Освен че можел да доставя на едро, Тюдор предлагал на пазара качество. Твърдението му, че ледът на езерото Уенам – на 10 мили северно от Бостън – е „най-чистият“ в света, поражда много имитатори. През 1844 г. конкурентът The Wenham Lake Ice Co. отворил магазин за лед в Лондон. На улица „Странд“ той демонстрирал голям блок лед с вестник, поставен зад него, така че минувачите да могат да прочетат отпечатаното през замръзналата вода.

Tudor Ice Co. процъфтява въпреки конкуренцията. През декември 1847 г. американският вестник „Сънбъри“ съобщава, че 22 591 тона лед са изпратени до чуждестранни пристанища.

В рамките на 40 години Тюдор изгражда истинска ледена империя, блок по блок, което му печели прозвището „Ледения крал“.

Проблеми за ледения крал

Но задухали ледени ветрове на промяната. През 1844 г. американският изобретател Джон Гори, лекар, специализирал се в лечението на малария – също свързана с раждането на G&T – създал прототип на модерния климатик.

През 1851 г. Гори получава патент на САЩ за една от първите машини за правене на лед, а до 1860 г. успява да произведе лед чрез изкуствено охлаждане. Междувременно езерата в Нова Англия се замърсили от железниците, работещи с въглища.

Пазарът на Tudor Ice Co. рязко се свива. Компанията е закрита през 1887г.

Тюдор починал преди това в Бостън, в средата на зимата на 1864 г. По това време той вече създал онова, което ледената индустрия сега определя като „дзън ефект“ – способността на с подрънкването си ледените кубчетата да създават по цял свят множество положителни спомени и емоции.

Авторката е преподавател по антропология и изучаване на религиите и международните контакти в Института за интердисциплинарни изследвания в колежа „Емерсън“.