Press "Enter" to skip to content
banner
АЛПРО ЕООД
Продажба, инсталация, монтаж и поддръжка на хардуер и софтуер
Изработка и поддръжка на сайтове и други дейности в областта на ИТ
тел: 0884174616
ел. адрес: alpro@abv.bg

Проф. Людмил Кацарков: Четвъртокурсниците трябва да работят с центрове в чужбина

– Проф. Кацарков, разкажете за дейността на Международния център по математически науки към ИМИ – БАН. Как се зароди идеята за него, каква е целта му?

– България може да се гордее не само с левия крак на Христо Стоичкова и красивия глас на Гена Димитрова. Тя има сериозни традиции и в науката. Аз мога да говоря само за математиката, но предполагам, че в химията и физиката нещата не са много по-различни. България е постигнала сериозно ниво в природните науки през 90-те години. В частни разговори някои от лидерите на европейската математика като сър Майкъл Атия и Найджъл Хитчин ми обърнаха внимание, че унификацията на начина на правене на математика ще се отрази пагубно на нейното развитие. Поддържането на математическата школа в Източна Европа и спецификата на създаденото разнообразие в математиката там само помагат за усилването и утвърждаването на математиката като водеща наука.

Разнообразието от нови идеи само разгръща нейния потенциал и усилва възможностите за сътрудничество с другите науки. Много западни учени положиха усилия и вложиха лични средства, за да поддържат развитието на науката в Източна Европа. Създаването на нови програми в ERC повиши изключително много конкуренцията в европейската математика. Много от източноевропейските и централноевропейските страни положиха огромни усилия за реорганизирането на техния научен и изследователски потенциал, което ги постави в позиция, адекватна на новите изисквания на времето.

България има доста развита математическа общност, която живее в страната ни и извън нея. С помощта и подкрепата на правителството тази общност е способна да направи нужните за страната ни промени. Много от другите източноевропейски страни полагат същите усилия, но техните държавни ръководители проявяват по-добро разбиране за проблема. Румъния, Чехия, Словакия, Унгария през 90-те не са били по-различни от България, но те се справят адекватно и стоят добре в организирането и участието в европейското сътрудничество.

Програмата за развитието на Триморието също е фактор за развитието на науката в тази част на Европа. Атлантическото общество е мощно и правилната посока е да се задълбочат усилията за сътрудничество с него с цел подобряване финансирането на българската математика и наука.

Започнахме да обсъждаме всичко това с акад. Юлиан Ревалски преди 10 години, много от идеите са негови. По време на една конференция надълго и нашироко обсъждах тези идеи и със сър Майкъл Атия, който ме посъветва да се обърна към акад. Сендов. Така започна организирането на Международния център по математически науки в София (МЦМН – София). Целта на центъра е да възвърне чувството за общност сред българските математици и като следствие от това да даде възможност на най-добрите от тях да прекарват време в България и да предават опита си на младото поколение. Тази интеграция ще даде възможност на младите български математици успешно да кандидатстват за финансиране от еврофондовете и да се интегрират добре в европейската и световната наука. Центърът предлага прекрасна възможност за развитие на дългосрочни сътрудничества и обмен между млади учени. Типичен пример в това направление е договореното сътрудничество между акад. Сендов и директора на института в Маями проф. Стивън Кантрел. Двата института, в София и в
Маями, подписаха договор за сътрудничество, който стартира тази година. Тази програма се спонсорира от Simon Foundation и програмата ВИХРЕН на МОН. Очакваме и спонсориране от частни български фондове.

– Има ли вече млади математици, които да работят в центъра?

– В центъра вече има постдокторанти, които се поддържат от моя грант по програма ВИХРЕН, и докторанти, които работят с мен. Аз се видях с тях около Нова година и обсъдихме поставените им задачи. Планирам и пристигане в България на постдокторант от САЩ, който ще прекарва част от времето си у нас, заемайки постдокторантска позиция по ВИХРЕН. Надявам се и той да се впише добре в обстановката у нас и да започне съвместна работа с млади български учени. Когато едно сътрудничество започне, върви за цял живот. Това е най-простият начин, по който интеграцията се постига – връзки на лично и научно ниво. Това трае за цял живот. След това тези хора ще станат лидери в науката и също ще имат ученици и по този начин мрежата ще се разраства.

Центърът трябва да се разглежда като достояние на българската математическа общност и като механизъм за реинтегриране в България. С малко помощ и огромна работа центърът може да се превърне в успешно достижение на цялата българска наука. Това е стабилна стъпка за интелектуалното утвърждаване на българската нация в Европа на ХХI век. Осигуряването на средства ще помогне, но това, което е необходимо, е постоянното участие и загриженост от страна на водещи международни експерти на високо ниво.

– Има ли математици, които са се завърнали вече трайно у нас?

– Да, известни са ми примери за около десетима математици, които са се завърнали в България. Склонен съм да прогнозирам, че още млади хора ще се завърнат в България през следващите няколко години. Ако правилно се позиционират нещата и се намерят средства, това би било добра възможност за тяхното интегриране. Възможностите за работа в Америка и Европа през следващите 3-4 години няма да са благоприятни и България може да се възползва от това, за да привлече научен потенциал на високо ниво. Ако страната ни излезе с инициативи, това би било отлична възможност. Трябва да се действа бързо днес, утре ще е късно. Идеи, енергия и контакти има, необходимо е правилно финансиране. Българско математическо общество има, необходима е подкрепа от страна на управляващите за развитие на младите кадри и поддържане на българската наука на високо ниво.

Надявам се чрез моя грант по програма ВИХРЕН да се произведат 3-4 млади учени, интегрирани в европейската и световната карта. След това те да продължат делото. Имам 3 успешно завършени проекта за интегриране на млади хора в САЩ, Австрия и Русия. Всичко това е резултат от огромна къртовска работа. Дори и след като завършат, младите учени имат нужда от съвети и постоянна помощ. Изграждането на младия математик и младия учен като цяло е по-сложно и от отглеждането на едно дете.

– Международният център по математически науки организира онлайн семинар в памет на акад. Сендов. Какво ще се случи по време на него?

– Акад. Сендов е едно от най-добрите неща, които са се случили в историята на развитието на българската наука. Плодовете от неговата работа се берат и днес. Едно от основните му постижения е повдигането на статуса на българската наука и създаването на българска математическа общност по целия свят, над която ние ще градим. Централното събитие на това мероприятие е доклад на Терънс Тао, който ще представи своето току-що получено доказателство на хипотезата на акад. Благовест Сендов за разположението на критичните точки на полиноми с комплексни коефициенти при достатъчно голяма степен на полинома. Този нов резултат на Терънс Тао поставя началото на нова революция в областта. Творчеството на Тао може да бъде сравнено с това на Моцарт. Неговите резултати и техните доказателства са олицетворение на красотата и изяществото на мисълта. За жалост това изящество и тази красота не са подвластни на обществото като цяло, но това не ги прави по-малка интелектуална ценност, тъй като прогресът в обществото е изцяло базиран на тях.

Този семинар ще бъде предаван по света едновременно от няколко канала и е ярка възможност за популяризиране дейността на центъра.

– Планирате ли и други събития за тази година?

– Тази лекция е едно от многото мероприятия, които организираме. През миналата година имахме две големи мероприятия – едното беше конференция по теория на Ходж, а другото бе уебинар за жените в математиката в Югоизточна Европа. През тази година планираме още две големи конференции, както и двумесечно мероприятие по теоретична физика. В случай на тежка епидемиологична обстановка те ще бъдат отложени във времето и проведени по-късно.

– По-лесно ли е провеждането на международни конференции и семинари онлайн, или загубата на живия контакт е пагубна?

– За всички е ясно, че не е същото. Конференциите не се организират само за представянето на докладите. Важно е това, което става в промеждутъците и вечерите, когато можеш за няколко часа да поговориш с даден човек. Това е моментът, в който се постига успехът. Хората са готови за открити конференции, но не е същото. За науката никой не си е правил илюзии, че ролята на институтите и прякото общуване могат да бъдат заменени. Единствено ме изненадва колко бързо се измориха хората. Фактът, че не са заедно, може би им припомня, че ситуацията не е толкова обикновена, те искат всичко това да свърши. Предполагам, че има проблеми и с преподавателския процес. Това трябва да се изследва по-късно.

– Преподавател сте в Австрия и САЩ. Каква е разликата между обучението в Европа и Америка?

– Има категорична разлика между европейската и американската система. В европейската академична традиция, където свободата е правото на избора, хората имат право на избор какви курсове да изучават. В Америка правилото е, че ти струваш толкова, колкото струва последната ти статия и последният ти студент. В САЩ има добре организирана система на гилдиите. Предполагам, че Европа скоро ще се реформира, но ще отнеме известно време.

– Какво трябва да се промени в българската образователна система?

– Българското средно образование е много добро, макар че по отношение на точните науки е пострадало малко, но не толкова, че да е по-зле от другите европейски страни. Във висшето образование обаче нивото не е това, което беше по-рано. Това, което е необходимо да се направи, е да се дадат повече възможности за интеграция на студентите, завършили трети курс, с водещите европейски и световни центрове, което ще изведе тяхното образование и изследователска дейност на световно ниво по най-ефективния и бърз начин.

– Въвеждането на минималната асистентска заплата правилна стъпка в тази посока ли е?

– Правилна е, но е недостатъчна. Ресурсите са финансови и човешки. Повишението на заплатите е стъпка в правилната посока, но е много далече от перспективно и дълготрайно решение. Човешкият ресурс трябва да бъде привлечен с много повече – с постоянно внимание и грижа. Необходими са дългосрочна визия и програма за подпомагане на българската наука, субсидиране на нейното интегриране на европейско и световно ниво, което ще доведе до нови резултати и извисяването й на световно равнище.

в. „Монитор“