Press "Enter" to skip to content
banner
АЛПРО ЕООД
Продажба, инсталация, монтаж и поддръжка на хардуер и софтуер
Изработка и поддръжка на сайтове и други дейности в областта на ИТ
тел: 0884174616
ел. адрес: alpro@abv.bg

Тихомир Безлов: Следващото мнозинство в парламента ще се опита да ограничи властта на главния прокурор

Тихомир Безлов е дългогодишен експерт и анализатор от Центъра за изследване на демокрацията.

© Надежда Чипева, Капитал

Тихомир Безлов е дългогодишен експерт и анализатор от Центъра за изследване на демокрацията.

p:first-of-type::first-letter { float: none; font-size: 17px; line-height: 1.42em; padding: 0; } ]]> Тихомир Безлов е дългогодишен експерт и анализатор от Центъра за изследване на демокрацията. Потърсихме го, за да обобщи и анализира някои от последните важни събития от изминалата година и ефектите от тях – показните акции на полицията и прокуратурата, гражданските протести.
Анализът на Безлов за престъпността и как се променя в условията на световната пандемия от коронавирус – четете тук.
Още обобщения – четете тук.

Кои са най-важните промени, които се случиха през миналата 2020 г. и кои са важните проблеми, за които все още няма решение?

– Трябва да направя една уговорка за моята представа за съдебната ни система и за системата във Вътрешно министерство. Не мисля, че страна като България може да има много по-добра съдебна система или полиция от тази, която има в момента. Няма как страна с БВП на глава от населението годишно около 10-15 хил. долара (каквито са например България, Румъния, Унгария), да има същото ниво на съдебната система като страни с 50-55 хил. долара (Германия, Холандия, Австрия). Същевременно различни обективни външни наблюдатели оценяват нивото на правосъдието в страната като по-проблемно в сравнение с равнището на страни, които се намират на нивото на българската икономика.

В края на 2020 г. отбелязваме и една година откакто Иван Гешев е главен прокурор. Той обяви за приоритет в работата си битката срещу битовата престъпност. Каква е вашата оценка за резултатите?

– Главният прокурор Иван Гешев предизвика безпрецедентни политически сътресения през 2020 г. и вероятно това ще доведе до значителни промени в прокурорската институция след следващите избори. По отношение на конвенционалната престъпност или битова, както я наричаме, е сложно да се оцени личното влияние на един главен прокурор за една година. Впечатлението ми е от фрагментарна информация при разговори с полицейски служители, магистрати и посещаването на различни населени места. В българския контекст, ако сме обективни трябва да отчетем, че ходенето на място при по-сериозни криминални инциденти на главния прокурор води до размърдвания в местните прокуратури и полицейски ръководства.

Върху конвенционалната престъпност обаче влияят твърде много фактори, освен пандемия и влошаващата се икономическа ситуация, значение има капацитетът на полицията по места и специфичният много сериозен проблем за инерцията на българското население. Голямото недоверие към правоохранителните институции, формирано през 90-те години, което води до несъобщаване за престъпления, извършени срещу тях и техните семейства. Така, че е много трудно да се прецени тежестта на тичането по селата, но въпреки иронизирането, то има известен ефект в България. Друг е въпросът доколко това е ефективно дългосрочно и на ниво система.

Едни от най-големите акции на полицията и прокуратурата бяха свързани с бизнеси за милиони – обвинения получиха Васил Божков и братята Пламен и Атанас Бобокови. До какво доведоха пряко и косвено тези акции?

– Първо общо по темата – акциите на полиция и прокуратура, отразявани обширно от медиите през последните 30 година, станаха типичен инструмент. Второ, изследванията на общественото мнение през годините показаха, че хората харесват този тип акции срещу тези, които медиите наричат олигарси. В България се смята, че богатството на най-богатите българи е нечестно спечелено при прехода. След полицейско-прокурорската част на действието, обаче през тези 3 десетилетия практически нямаше присъди.

Последицата е, че това развива устойчивото усещане за несправедливост. Този проблем за свръх големите компании, които имат тъмно минало при бързото икономическо развитие на страната, го има при всички развити страни. Няма смисъл да даваме далечните примери с корпорации на Вандербилт, Рокфелер, Карнеги, Дж.П. Морган, Круп и т.н. Вероятно най-новите примери, за прагматично към корпорациите с проблемно минало, може да намерим навсякъде и предимно при азиатските тигри. Същността на този подход е, ако една корпорация добавя стойност към националния продукт, особено ако този продукт е високо технологичен, създава работни места с висока квалификация и съответно тази компания не извършва вече престъпления, то тази компания се приема за нормална компания.

Сещам се, звездна компания, „Самсунг“ е един от най-известните контрабандисти на ориз, но днес това е една свръх конкурентна световна корпорация. Последното развитие, че наследникът на собственика на компанията и настоящ вицепрезидента на компанията Ли Дже-йон бе осъден за корупция на две години и половина затвор. Това не промени ситуацията с това, че „Самсунг“ ще продължи да е световен гигант. Огромен брой примери може да намерим и в Япония, Тайван, както и сред другите малки азиатски тигри. Обратното е отношението, ако една корпорация разрушава национална добавена стойност, действа като хищник, завладявайки други компании. Тя се преследва от държавите.

В Източна Европа собствениците на големите икономически групи имат различни етикети – магнати, барони и пр. В България използваме етикета „олигарси“. Това най-опростено означава, че тези най-големи икономически групи са придобили и придобиват богатството си, използвайки влиянието си върху политици и партии. Съответно тези политици са преразпределяли националното богатство в тяхна полза (след приватизацията това преразпределяне продължава).

"Чужди наблюдатели редовно коментираха, че това е едно от нещата, които ги шокира в страната - масовото търкане на билетчета от бедни хора", коментира Безлов.

© Георги Кожухаров

„Чужди наблюдатели редовно коментираха, че това е едно от нещата, които ги шокира в страната – масовото търкане на билетчета от бедни хора“, коментира Безлов.

Връщайки се към конкретните имена на Васил Божков и братята Пламен и Атанас Бобокови, мисля, че може да се види съществена разлика между двете икономически групи. В единия случай имаме структура, чиито бизнес е свързан с предимно с хазарт, но също и с безмитни магазини във времената на масовата контрабанда. За мен това са бизнеси, които унищожават национален продукт. Особено тежка бе ситуацията през последните 4-5 години, с епидемията на моментните лотарии. Чужди наблюдатели редовно коментираха, че това е едно от нещата, които ги шокира в страната – масовото търкане на билетчета от бедни хора.

Последицата бе продажбите на хазартните компании свързани с г-н Божков за 2019 г. надминаха 2 млрд. лв., според световния доставчик на икономически данни Орбис. В резултат на това България стана страната с най-големи разходи на хазарт на човек спрямо БВП-то на страните в Европа. За мен тази икономическа група е типична олигархична структура, която влиза още в самото начало на прехода на хазартния пазар при казината, в средата на 90-те става монополист при спортните залагания, в началото на века стана най-големия безмитен оператор, а след 2014 г. получи на практика монопол върху лотариите.

През всичките тези 30 години това ставаше с помощта и протекцията на управляващите политици за момента. Това е група, която през целия период унищожава национален брутен вътрешен продукт. През всичките тези години имаше многобройни лични истории, които обвиняваха г-н Божков, в тежки криминални престъпления и които странно затихваха след като институциите гледаха в обратната посока. Това, което се случи обаче, начинът, по който бяха разрушени хазартните компании на групата и бяха повдигнати обвинения срещу ръководството на компанията и г-н Божков, също е проблемно.

Различен е случаят братя Бобокови. Те създадоха компании, които произвеждат продукти със значителна добавена стойност, при това относително сложни технологични продукти като масла и акумулатори. Значителна част от техните компании работят извън България и връщат печалбата си в България. През целия период, през който икономическата структура на братя Бобокови се развиваше, няма публично известни техни криминални практики или скандали с тяхната дейност.

Демонстративните акции на МВР и прокуратурата, както и показните арести на действащи министър и зам.-министър и обвиненията срещу бизнесмени, според вас, използвани ли са като инструмент за влияние и притискане или предупреждение към други политици, държавници и бизнесмени?

– Както стана дума в началото на интервюто българските институции са на нивото на социално-икономическото развитие на страната. В страните на това ниво е чест случаят политиците на власт да използват институциите срещу икономическите структури, които смятат, че са на политическите противници. Съответно тези, които имат влияние върху изпълнителната и съдебната власт ги използват в своя полза.

Случаи колкото искаме може да намерим от Латинска Америка до Китай (скорошния пример с Джак Ма). Съответно трудно може да намерим страна в Източна Европа, където това да не е вярно, независимо дали говорим за Сърбия, Полша или Унгария. Вероятно някакво изключение са Балтийските страни. Що се отнася до българския случай с действащ министър и зам.-министър струва ми се, че това бе част от търсеното зрелище, за да се получи симпатията на широката публика към новия главен прокурор. За мен беше тъжна гледка да гледам интелигентни приятели, защитаващи демократичните ценности дълги години, да се радват на тази форма „на справедливост“.

През лятото станахме свидетели и на протести, които интензивно продължиха над 100 дни, с искане за оставката на премиера Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев. Един от поводите за протестите бе влизането на ДАНС и прокуратурата в президентството. Как тълкувате тази акция – нужна ли беше тази показност за разследването или целта е била друга?

– Случилото се бе в рамките българската традицията, която коментирахме вече, да се използват демонстративно специалните служби и прокурорската институция. Същевременно се отиде в крайност, което не се бе случвало за 30 години. Начинът, по който се влезе в президентската институция, изглеждаше на средния човек като държавен преврат. Личното ми мнение е, че, ако действително е имало данни за престъпления от президентски съветници, всичко можеше да се направи спокойно, без шум, буквално с 2-3-ма човека с папки.

През лятото на 2020 г. екипи на прокуратурата, полицията, ДАНС и бюрото за защита към главния прокурор влязоха на акция в сградата на президентството, а това бе един от поводите за началото на продължили над 100 дни граждански протести.

© Юлия Лазарова

През лятото на 2020 г. екипи на прокуратурата, полицията, ДАНС и бюрото за защита към главния прокурор влязоха на акция в сградата на президентството, а това бе един от поводите за началото на продължили над 100 дни граждански протести.

Дали щеше да има протести, ако тази демонстрация не се бе случила? Според мен беше въпрос на 1-2 седмици, за да започнат улични протести. Дали щяха да са толкова масови, е трудно да се каже. Влизането в президентството бе спусък, подобен на този при избора на Делян Пеевски за председател на ДАНС при протестите през 2013 г.

Малко след началото на протестите премиерът Борисов обяви рокади в кабинета и начело на МВР дойде Христо Терзийски. Каква е вашата оценка за работата му на поста през тези месеци?

– Аз съм пристрастен и вероятно ми е трудно да съм обективен. Познавам Христо Терзийски от почти 20 години, още като беше началник на сектор наркотици в СДВР и имам много добро мнение за него.

Успя ли да се справи МВР с протестите и защо се стигна до насилие и сблъсъци с полицията?

– След като направих уговорката, че съм пристрастен, вероятно бих казал, че МВР като цяло успя да се справи. Полицията и жандармерията като цяло не допуснаха тежки инциденти, въпреки интензивността и продължителността на протестите. Случаите на тежки инциденти и полицейско насилие гледахме достатъчно през 2020 г. в САЩ и ЕС страните.

Според мен в България полицейското насилие е на нивото, на което се намира МВР. За съжаление, слабото обучение за действия при масови улични протести и не добрия контрол върху личния състав неизбежно водят до подобни случаи на насилие. Все пак трябва да имаме предвид и характера на самите протести. На тези протести имаше всичко – от нормални възрастни хора, през млади хора, които идваха с децата си до платени футболни агитки и професионални криминали. Същевременно сред организаторите на протестите имаше една раздвоеност на съзнанието – от една страна, призоваваха за мирни протести, но, от друга страна говореха, че това не е достатъчно, че малко насилие би помогнало.

Самите служители на МВР излязоха на протест няколко месеца по-късно с настояване за по-високо заплащане. Един от аргументите бе, че са на първа линия в борбата с коронавируса. Те участваха в КПП-та, събираха декларации, а в момента продължават да участват в съвместни екипи с РЗИ и следят за спазване на карантината. Как оценявате работата на МВР по време на извънредното положение?

– Протестите на полицаите беше просто користно рационално поведение. След като се видяха колко силно зависи властта от полицията, профсъюзите в МВР лесно убедиха членовете си да се възползват от ситуацията и търсят по-високи заплати. Съответно получиха нещо, което без излизането на улицата нямаше да получат. Друг е проблемът, че България отделя един от най-високите проценти разходи за полиция като БВП на глава от населението в ЕС.

Що се отнася до работата на МВР по време на пандемията тук има различни периоди. Според мен в началото ефективността бе изненадващо добра. Първо МВР успя заради системата от данни на Гранична полиция да регистрира всички влизащи в България, които не излизат до 24 часа и да ги подава на РЗИ и Национална полиция. Съответно РЗИ ги поставяше под карантина. След това РЗИ и МВР проверяваха дали се спазва карантината. В някакъв смисъл се получи МВР да контролира РЗИ дали проверява и обратното.

Вероятно тези действия заедно с това, че учениците не ходеха на училище ни доведоха до много ниските нива на заразени от Ковид-19.

Резултатите от този „социален експеримент“ ми дадоха възможност да се шегувам с моите приятели, които вярваха във възможностите за авторитарен контрол. Някак си забавно е да говорим за диктатура в България при положение, че една градинка не можем да затворим.

Връщайки се към темата за това какво се случи с мерките по Ковид-19, в които МВР участваше. Ние в някакъв смисъл станахме жертва на успеха си през пролетта. Малкото случаи с Ковид-19 доведе до бързо премахване на мерките към средата на май 2020 г. По време на лятото, когато диагностицираните случаи минаха 300 случаи на ден, РЗИ-та, особено в най-големите градове, вече не можеха да проследяват и карантинират. През есента когато случаите достигнаха 400-500 на ден процесът за контрол и карантина премина в хаос. Точно тогава МВР отново се оказа последният резерв и в най-критичното време в големите градове половината от охранителна полиция обикаляше по адреси и връчваха съобщения за карантиниране на хора, диагностицирани с Ковид-19 и техните контактни лица.

Полиция патрулираше в парковете по време на забраната да бъдат посещавани през пролетта на 2020 г.

© Диана Пеева

Полиция патрулираше в парковете по време на забраната да бъдат посещавани през пролетта на 2020 г.

Друг е проблемът, че за разлика от пролетта нямаше човешки ресурси, да се правят проверки за спазването на карантината. Тогава всички администрации ползваха служителите на МВР като се започне от въвеждане на ред по опашките пред болниците и супермаркетите и се стигне до разправии между пътници в градския транспорт заради не носенето маски. В крайна сметка служителите на МВР, особено охранителна полиция, имат вероятно като процент заразяване подобно на това на медиците. Но нямаха възможност да се тестват толкова интензивно и съответно официалната статистика не го регистрира. Нямат и толкова много починали заради това, че не са изложени на толкова интензивни контакти с болни от Ковид-19 и в системата има повече млади хора поради пенсионирането на 50 и няколко години.

Кои са големите събития и промени, които можем да очакваме през 2021 г. в съдебната система и МВР?

– Мисля, че след изборите новото мнозинство в парламента, дори да е с противоречиви възгледи по други въпроси, ще се опита да ограничи властта на главния прокурор и да промени съотношенията във ВСС. За МВР ми е много трудно да прогнозирам.