Днес

"Пра’им се на луди" – защо Борисов и Гешев не трепват от (евро)критика

Схемата е толкова успешна, че за премиера и главния прокурор си струва да търпят периодично малко "шамари" от европейските институции.

© Дневник

Схемата е толкова успешна, че за премиера и главния прокурор си струва да търпят периодично малко „шамари“ от европейските институции.

p:first-of-type::first-letter { float: none; font-size: 17px; line-height: 1.42em; padding: 0; } ]]> „…И накрая Гешев вика: „А,бе, аз обичам се пра’ им на луд, ама вие, г-н премиер, май си праи’ те много успешно. Не, бе, викам, брат, прост съм и ми е лесно. То е кофти да си сложен.“

Това е обяснение на премиера Бойко Борисов, чуто в изтеклите записи и което до сега не е опровергано, за всичко, което на някого би му се сторило неразбираемо в поведението на българските официални власти. Стратегията „Пра’им се на луди“ е спасителният пояс на министър-председателя и на главния прокурор за все по-настойчивите въпроси на Съвета на Европа и на група евродепутати от Комисията за граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE). Същото е поведението им и към българските граждани.

Останалите български институции имитират този цирк

Вече над 10 години – по-точно от есента на 2009 г. – дни след като ГЕРБ, начело с Борисов, дойде на власт, тече целенасочено „тупкане на топката“ по въпроса за недосегаемостта на главния прокурор. Тогава Европейският съд по правата на човека в Страсбург каза ясно на управляващите и те се съгласиха, че практически нито един български прокурор не би повдигнал обвинение срещу началника си. Това изкривява разследването на престъпления и прави обективността невъзможна.

От решението на съда следва, че е необходимо да се промени статутът на главния прокурор и да се осигури възможност за независимо разследване. Защото няма държава, в която прокуратурата да е независима от съда, нито главен прокурор, който да е изцяло извън системата на взаимен контрол и възпиране, характерна за разделението на властите в демократичните държави.

За да се стигне до това решение пред съда бяха изнесени съмнения, че предишен главен прокурор е замесен в убийство. Решенията на съда в Страсбург имат задължителна сила за държавите, които са подписали Европейската конвенция за защита на правата на човека, и затова правителствата са длъжни да ги изпълняват.

Българското правителство успява да клинчи от това свое задължение вече 13-а година

Защо го прави? Много просто – защото всевластните главни прокурори, които си избира, са му изключително удобни – те не разследват деянията му. Също и защото самите прокурори, веднъж докопали се до властта, не биха се лишили нито от частица от нея. Този прокурорско-правителствен Франкенщайн действа безотказно.

През годините този проблем беше поставян на дневен ред спорадично от авторитетни български юристи, а в началото на втория мандат на ГЕРБ имаше опит за промяна на конституцията и Закона за съдебната власт именно затова. Франкенщайнът обаче не позволи.

Съветът на Европа периодично критикува правителството, като директно настоява за спешни промени в законодателството. През последната година този процес стана особено видим, защото с избирането на новия главен прокурор въпросът с недосегаемостта му излезе на дневен ред.

Теоретично шефът на държавното обвинение може да бъде проверен, наказан, разследван, дори и сменен. Практически обаче е невъзможно, защото е шеф на всички прокурори, а от неговото благоволение зависят пряко както те, така и членовете на прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет. В същото време началникът на прокуратурата е избран с благословията на управляващите, за да могат те да се възползват от неговия чадър. Именно затова

изборът му представлява сложна сделка

В резултат от нея той получава пълна безконтролност спрямо неудобните на властта, а хората по най-високите етажи на управлението получават гаранция, че няма да бъдат разследвани.

Висшият съдебен съвет, който избира прокурор №1, привидно също е независим орган. Но реално е сбирка на командирован правителствен персонал, който бива контролиран и съответно щедро възнаграждаван за услугите си. Независимите представители на съдебната власт в съвета са по-малко от пръстите на едната ръка. Същият е случаят и с Инспектората, където попадат само хора, за които партиите в парламента предварително и потайно се договарят.

По този авторитарен модел вече над две десетилетия се разграбват публичните ресурси и това не се разследва и остава ненаказано. Схемата е толкова успешна, че за премиера и главния прокурор си струва да търпят периодично малко „шамари“ от европейските институции.

Защото засега от тази критика няма никакви конкретни последствия за тях

И ако години наред тактиката беше да се мълчи по въпроса и да се замита под килима, с идването на новия главен прокурор тактиката вече е екшън. Докато той обикаля по села и паланки да търси безакцизна домашна ракия, управляващите натвориха един куп законопроекти. Кой от кой по-безсмислен и по-вреден. Като идиотщината да има „надглавен прокурор“. Който, естествено, ще бъде посочен, след което формално избран, от същите хора, които са сложили и главния.

Легитимирането на подобни безумства минава през нахално разиграване на Венецианската комисия, която се ползва безобразно за параван на юридическите напъни, от които всички уважавани юристи в страната изпитват срам. Те вече дори не искат да коментират по същество предлаганите от правителството промени във връзка с главния прокурор, защото са абсурдни, защото „това, което се случва пред очите ни, няма законова рамка. То е в друга координатна система“, по думите на уважавана юристка.

И въпреки че Венецианската комисия и Съветът на Европа всеки път казват ясно на ГЕРБ, че идеите им са ексцентрични и неработещи, парламентът продължава да упорства и да си приема каквото си иска. Тоест каквото е удобно на правителството, главния прокурор и другите участници във взаимоотношенията им. Така през май току виж шашнем света, като станем първата държава с „надглавен прокурор“, избран по модела на Гешев и Цацаров.

Иначе браво на евродепутатите, че се сетиха да зададат и някои конкретни въпроси. Ей така, да вкарат малко прокурорите ни в обяснителен режим. Например:

Какво правят по казуса с къщата в Барселона, за която в Испания тече разследване за пране на пари?

Действат ли по аудиозаписите, снимките и видеото от премиерската спалня с пачките по 500 евро и кюлчета злато?

Разследваха ли търговия с влияние заради инструкциите и намеците за натиск, които се чуват в записите?

Настина ли докладите на ЕК и препоръките й са включени в регистър за случаи на неправомерен натиск върху прокуратурата?

Ние вече знаем отговорите. „Всичко е шест“, казаха разследващите. И вълкът е сит, и агнето е цяло. До изборите ще е така. После ще видим.