Днес

Тихата революция – 165 години от създаването на първото българско читалище

В българската историография основаването на първите читалища, които имат фундаментална роля в онзи исторически момент, кой знае защо остава в сянка.

© Издателство

В българската историография основаването на първите читалища, които имат фундаментална роля в онзи исторически момент, кой знае защо остава в сянка.

p:first-of-type::first-letter { float: none; font-size: 17px; line-height: 1.42em; padding: 0; } ]]> Преди 165 години, на 30 януари 1856 г., в Свищов е основано първото българско читалище. Няколко месеца по-късно читалища възникват в Лом и Шумен. Всички те са пряко свързани с дейността на Георги Раковски – тази година се навършват 200 години от рождението му.

Публикуваме откъс от историческото разследване „Невидимата искра на Възраждането“.

Из „Невидимата искра на Възраждането“

ТИХАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Георги Димитров, „Княжество България“, 1894 г.: „Ний не знаем как се е породила тая благородна мисъл у умовете на нашите съотечественици свищовчани, които най-първо са открили читалище, и техния пример скоро биде последван изобщо в цяла България… Според съставения и вписан в кодексът протокол, находящ се в общинското управление, на 30 януари 1856 г. станало събрание, основало се читалище и музей и като се снабдило с книги и някои европейски вестници, м. юли почнали редовни събрания.“

При пристигането си в Свищов Раковски бил поет от членовете на революционната ложа – Яни Д. Станчов и Цвятко Радославов. Те му гарантирали пълна закрила от официалните власти и спокойствие по време на престоя му там. Това не било трудно, те се ползвали с протекциите на чуждите поданици в империята – Станчов имал австрийско, а Радославов – френско гражданство. Според официалните исторически справки Раковски получил убежище за около седмица, в която написал емблематичното стихотворение „Постъп български“, и отишъл в Букурещ.

Но Раковски едва ли е отишъл в крайдунавския град, за да стихоплетства и да се усамотява. Той е имал достатъчно време затова през четиримесечното си криене в Котел. Всъщност Свищов е бил неговият Рубикон – тогава явно е дръпнал чертата под своя 34-годишен живот, в който близо 14 години водил стихийна битка с Османската империя. Търсен от тайните служби, той се нуждаел от ново начало, от ново качество на мисията си. А началото било дадено именно в Свищов – тихо и незабележимо. „Начялото и конечното ми решение за открита борба с Турското правителство през пресата и сабята“, било решението му, обявено по-късно от самия него в „Съдържание живота ми“.

Какво се е случило в тези няколко дни в Свищов сред съмишлениците му, какви разговори и какви решения са били взети – няма документи. Преди по Йордановден да бъде прехвърлен на левия бряг на Дунав с поредната безгрешна операция, Раковски подарил на Радославов револверите си. В този жест има голяма доза символизъм – следват 6 години, в които той се отдал само на журналистическа и литературна дейност.

Едва през 1861 г. хванал отново сабята. Впрочем Раковски „получил“ отново личното си оръжие – през 1885 г. през Свищов минала процесията с тленните му останки на път за София. Кириакица – съпругата на Цвятко Радославов, го връчила официално на Опълченското дружество в града, което го поставило в ковчега му. За жалост оръжието било откраднато в София.

Свищов оправдал славата си на най-европейския и бързо развиващ се град на Дунав в средата на ХІХ в. Икономическият му подем довел до знаменателно духовно събитие – на 30 януари 1856 г. най-будните му граждани обявили, че откриват читалище с библиотека и музей. Датата била избрана, защото била църковен празник и едновременно с това – празник на училището в Горната махала на града. Още преди официалното учредяване на читалището бил съставен списък с имената на 42-ма граждани, които предварително обявили суми, с които ще подкрепят начинанието.

Откриването било вълнуващо. След трогателна реч на учителя Васил Манчов за делата на праотците, изнесена пред ученици и родители в училището, търговецът Христаки Филчов и учителите Георги Владикин и Емануил Васкидович посетили Димитър Начович – уважаван и преуспяващ търговец и шеф на училищното настоятелство. В запазения протокол пише, че четиримата решили „да поканят и други младежи, искрени чада отечества на това душеполезно и похвално дело“. След това свикали събрание за читалището.

Събраната за него сума била сериозна за времето си – 37 хил. гроша. Тези факти недвусмислено показват, че начинанието не е било спонтанен, а добре премислен ход.

Показателно е, че духовният център не бил оглавен от явните учредители – учителите, а от членовете на местната революционна ложа, с която Раковски съзаклятничел от години.За председател на читалището бил избран Александър Ем. Шишманов, за редовни членове Йоан Д. Станчов, Апостол Конкович, Сотир Икономов, Цвятко Радославов, Йоан Бужинович, а за надзорник – Емануил Васкидович.

Основните цели, които си поставило ръководството, били създаване на библиотека, в която трябвало да има книги, вестници и списания, но не само на български, а и на руски, френски, немски, румънски, сръбски и гръцки език, както и стари монети и антикварни издания. Друга задача на новосформираното дружество била да подкрепя обещаващите младежи да учат в чужбина и след това да работят в отечеството си.

Издателската дейност също била приоритет, както и разпространението на книжнина. На печата, който читалищните дейциодобрили, бил изобразен факел, разпръскващ светлина, и книга.

Заседанията трябвало да се провеждат всеки четвъртък и така и станало. Но ръководството не фокусирало своята работа само върху културно-просветната работа. В деловодството на читалището постъпвали оплаквания от различно естество. Тъй като членовете на настоятелството били най-уважаваните в града, очаквало се от тях да бъдат и своеобразен арбитър по всякакви въпроси.

На особена почит се радвал председателят Александър Ем. Шишманов. Роден във Видин през 1812 г., той получил сериозно икономическо образование в Темешвар (Тимишоара), владеел френски и немски и олицетворявал гордия и независим български дух. Австрийското му поданство му позволявало открито да критикува социалните, икономическии политически недъзи в Османската империя, както и своеволията на Цариградската патриаршия. Още преди да оглави читалището, Шишманов смело се застъпвал за нарушените права на българите. Опитите на турци да го убият били неуспешни.

Вторият председател – Апостол Конкович, също бил сред влиятелните личности в града. След учредяването на читалището той отпътувал за Цариград, за да издейства разрешение от султана за неговата безпроблемна работа.

Заради огромния си авторитет настоятелството започнало да разглежда граждански молби по различни икономически и стопански проблеми. Много имуществени разправии били решени срещу заплащане, което отишло в касата на читалището. По този начин още в първите месеци след учредяването си читалището било припознато от свищовлии и като доброволен арбитраж и граждански клуб, в който наченало формирането на гражданско общество.

За читалищни членове започнали да се записват и много занаятчии. Славата на просветното общество скоро излязла извън региона – на 21 юли 1856 г. „Цариградски вестник“ публикувал дописка за основаването на свищовското читалище. Новината била разпространена и в руския печат. Александър В. Рачински публикувал в списание „Русская Беседа“ устава му и извлечение от писмо, което получил през март 1857 г., съобщаващо, че в Цариград е излязъл български календар с новината, че е основано и „Дружество за Българска писменост“.

Любопитното е, че Рачински, без да назовава източника, уточнява: „Другая новость. В Свищове (Сиштов) составилось Общество, учредившее „Народное Читалище“ для собрания книг и Палаты Редкостей. Это Общество имеет уже до шистидесяты тысяч пиастров капитала“. Тази публикация категорично показва, че читалището в Свищов е дело на група хора, обединени в неизвестна за Рачински организация, която от своя страна създава народното читалище.

Просто руският литератор и журналист не е бил информиран в детайли. Зад това Общество всъщност е стояла революционната ложа и е нямало как той да знае това.

Медийното отразяване и призивите за материална подкрепа осигурили на читалището още финанси и много книги, вестници и списания. Започнал нов етап от Българското възраждане.

В българската историография основаването на първите читалища, които имат фундаментална роля в онзи исторически момент и които се явяват като израз на народния стремеж за национална независимост, кой знае защо остават в сянка. Засенчва ги борбата за независима църква, която е отразена, тълкувана и обяснена пространно. Читалищата обаче заслужават огромно внимание, защото те се превръщат в граждански клубове, стават училища за самоуправление, от тях започват да излизат всички граждански инициативи, ражда се кооперативният дух, предопределил съдбата на независима България в първите й десетилетия.

Купете

И до днес обаче липсва отговор на въпроса чие дело са те. Кой ги създава? Защо се разпространяват толкова бързо? Кой е техният невидим ръководител и вдъхновител? Коя е тази сила, която във времето на трудна комуникация създава като по сигнал и ръководи тези духовни общества? Какво представляват всъщност те? Защо в своята благотворителна мисия са идентични с най-характерната черта на Свободното зидарство – дарителството? Случайни ли са сходствата на уставите им с тези на ложите?

Някои от „бащите“ на читалището, с много от които Раковски бил в постоянна кореспонденция, се видели с него в края на 1856 г. на пристанището в Свищов. Там преследваният от османската полиция Раковски се отбил за малко по време на пътуването си по Дунав – от Нови Сад до Галац. Целта му била да си осигури разпространение на книгата си „Предвестник на Горски пътник“ и да набере средства за отпечатването на поемата си „Горски пътник“ и вестник „Българска дневница“.

По това време читалището в Свищов вече не било единственото по българските земи.