Press "Enter" to skip to content
banner
АЛПРО ЕООД
Продажба, инсталация, монтаж и поддръжка на хардуер и софтуер
Изработка и поддръжка на сайтове и други дейности в областта на ИТ
тел: 0884174616
ел. адрес: alpro@abv.bg

Навални може ли да обедини руснаците

К олко души ще излязат следващия път? Това е въпросът, който си задават привържениците на Алексей Навални, които се готвят за нови демонстрации.

На 23 януари по улиците на Русия излязоха десетки хиляди хора, които настояваха за освобождаването на опозиционния политик.

Навални бе задържан на летище „Шереметиево“ в Москва

За някои този брой е впечатляващ, защото протестите са забранени и участниците ги грози затвор, а освен това заради пандемията мнозина предпочитат да си стоят вкъщи.

В същото време официалните власти в лицето на кремълския говорител Дмитрий Песков всячески омаловажават протестите: „Малко излязоха. А за Путин гласуват много,“ каза той по телевизията, цитиран от DW.

Алексей Навални е заплашен от влизане в затвора

Милиони са гледали последното разследване на Навални

Навални се завърна от Берлин, където го лекуваха след отравянето – и веднага беше арестуван. Той обаче успява да наелектризира все повече руснаци. „След като го отровиха, аз ясно разбрах, че не бива да седя безучастен,“ каза пред репортерите на ДВ 26-годишният Адам по време на протестите миналата неделя. За 30-годишния юрист на име Павел пък най-възмутително е погазването на законите в Русия: „Навални не ме интересува. Но как го третират, произволът, който упражняват над него в полицейския участък – всичко това е неприемливо,“ казва Павел.

Скандал с руската ФСБ и Навални, арест на адвокат

Навални беше осъден на 30 дни предварителен арест и сега чака официалната си присъда на 2 февруари. Органите по изпълнение на наказанията настояват предишната му условна присъда заради икономически деяния сега да се трансформира в ефективно изтърпяване на наказание лишаване от свобода.

Путин: Ако Русия искаше, Навални щеше да е мъртъв

Фондацията за борба срещу корупцията (ФБК), начело на която стои именно Навални, миналата седмица публикува едно видео-разследване за палатите край брега на Черно море близо до Геленджик, които според авторите били построени от олигарси и дарени на Путин. Президентът Путин лично заяви, че това не е вярно, но видеото вече е гледано над 100 милиона пъти в YouTube – рекорд за Русия. Чрез това видео Навални нажежи протестите. Но дали между кликовете и хората на улицата има причинно-следствена връзка? И какво подкрепа всъщност има Навални сред руснаците?

Как един блогър се превърна в опозиционер номер 1

За да получим отговор на тези въпроси, трябва да се върнем 10 години назад. През зимата на 2011-2012 година десетки хиляди руснаци излязоха на протест (най-вече в Москва) срещу изборните манипулации и срещу завръщането на тогавашния премиер Владимир Путин отново на президентския пост. В челните редици тогава маршируваше именно Алексей Навални, по онова време 35-годишен блогър, който чрез своите разследвания се бореше срещу корупцията. Тъкмо тогава започна неговият възход до позицията на пръв опозиционен политик, която мнозина му приписват в момента.


През годините Навални демонстрира издръжливост и постепенно промени реториката си. В началото дори опозиционните кръгове не го приемаха радушно – най-вече заради неговите националистически и дясно-популистки възгледи. А днес Навални вече изобщо не говори срещу мигрантите или срещу малцинствата.

Навални обвини Путин за отравянето си

Единственият му успех в политиката досега дойде на кметските избори в Москва през 2013 година, когато Навални получи близо една трета от гласовете и остана на второ място. Но след тези избори властите му затвориха всякакъв достъп до политиката. Партията му не беше регистрирана, а той самият бе осъден заради икономически нарушения и вече няма право да се явява на избори. Тъкмо поради това през 2018 година Навални не можа да се кандидатира на президентските избори. В същото време той съумя да използва тези избори, за да изгради мрежа, която днес е активна из цялата страна.

Възрастните хора в провинцията вярват на Кремъл

Социолози като Лев Гудков гледат обаче скептично на прогнозата, че Навални би могъл да отприщи лавина от големи протести. „Нагласите към него са сложни и много зависят от възрастта и от достъпа до различни информационни канали,“ казва директорът на реномирания център за проучване на общественото мнение „Левада“ в интервю за ДВ. „Младите хора, които се подвизават в социалните мрежи, реагират много по-остро и с много повече емпатия, когато има опит за политическо убийство,“ казва Гудков.

Изписаха Навални от болницата

Близо 40% от младите руснаците смятат, че срещу Навални е имало покушение, докато сред по-възрастните хора, особено в провинцията, които гледат главно държавната телевизия, едва 3% мислят същото. Те са под влиянието на кремълската пропаганда, обяснява Гудков, а тя твърди, че никой не е тровил Навални и всичко това е провокация на западните тайни служби. Руските държавни медии често представят Алексей Навални като престъпник.

Със своите журналистически видео-разследвания, в които често се използва ироничен младежки жаргон, Навални се обръща главно към младите руснаци. И тези млади хора наистина гледат видеоклиповете, но си остават пасивни, обяснява Гудков. „Реагират най-вече хората във възрастовата група 25-40 години, които вече имат някакъв житейски опит,“ казва той и обяснява, че това са хора от средната класа, които живеят предимно в големите градове и обвиняват Путин и неговата политика за икономическата стагнация в Русия.

Алексей Навални е в реанимация, подозират ново отравяне

Гудков не вярва, че идната неделя на улицата ще излезе някакво огромно мнозинство. Той припомня, че руснаците икономически са горе-долу добре, особено в сравнение със съседи като Беларус, където вече от месеци продължават демонстрациите срещу президента. От друга страна, казва социологът, у хората няма жертвеготовност, за разлика от самия Навални, който се завърна в Русия въпреки заплахата от затвор. „Възхитата от Навални ще нараства, но тя всъщност има предвид, че той е нещо особено, а ние самите не сме. Тоест, ще му се възхищаваме, но няма да го последваме,“ горчиво констатира Гудков. И обяснява, че това е проява на конформизъм – наследството от съветските времена.