Политика

Дори прегръдките с животни или дървета са полезни за тялото и душата



Двайсет секунди прегръдка могат да заздравят връзката между хората и да намалят стреса, пише Die Welt.

Учени са установили, че прегръщането насърчава отделянето на „хормона на щастието“ окситоцин, който положително влияе  върху психическото и физическото здраве.



Тези, които са изолирани или са самотни в пандемията могат да прегръщат кучета, а защо не и дървета, предлагат изследователите.

Тъй като растат копнежът за интимност, телесен контакт и прегръдки, пкоментира германското издание. При всички положения прегърнатият започва да изпитва доверие, съчувствие, сигурност и комфорт – което му вдъхна спокойствие и защита. Освен това прегръките предпазват от болести, смятат учените.

Тялото на прегърнатите отделя специални съединения – „хормони на щастието“. Окситоцинът има успокояващ ефект, помага за намаляване на нивата на стрес и укрепва връзките между хората.

Според проучване, проведено от Американското дружество по психосоматика, при двойки се наблюдава повишаване на нивата на окситоцин след прегръдка от 20 секунди.

В коронавирусната пандемия на мнозина е трудно да бъдат прегърнати от някой друг, на някои места е напълно забранени. Дори Световният ден на прегръдката не допринесе за промяна в това отношение. За първи път празникът се чества в САЩ на 21 януари 1986 г. и оттогава се отбелязва ежегодно между Коледа и Деня на влюбените.

Междувременно почти 17 милиона германци живеят сами – но това не означава, че нямат постоянен партньор за прегръдка, след която ще се почувстват по-здрави, коментира източникът. За наистина самотните има и други решения. В шведски университет е установено, че има положителен ефект и прегръдката с домашния любимец – или дори с дърво.

Относно прегръдката с дърво бременският невролог Себастиан фон Берг обясни: „Това сега звучи смешно, но след като го направите, забелязвате, че имате по-добро усещане, чувства се голям и силен“.

Има ли нещо като идеална прегръдка сред хората?

Не, защото всеки има собствено усещане за това колко близо обича да доближава другия/другите. Учените обаче са търсили обективни фактори, които биха могли да отговорят на очакванията за идеалната прегръдка. Например изследователи от университета Тохо в Япония демонстрирали чрез мониторинг на пулса на новородените, че прегръщането на родител със „средно налягане“ е най-добрият начин за успокояване – както на бебетата, така и на родителите. Гушкането в японските семейства обаче не трябва да трае повече от 20 секунди, съобщиха изследователите. Защото това ще обезпокои децата.

Така че прегръдките не винаги трябва да са дълги. По време на летните олимпийски игри през 2008 г. учени от университета в Дънди, Шотландия изследвали спонтанни прегръдки между спортисти и техните треньори, състезатели и поддръжници. Изследователите регистрират средна продължителност на прегръдките на олимпийските игри от 3,17 секунди. Резултатите не са повлияни нито от националността на двамата прегърнати, нито от самоличността им като мъже или жени.

Превод и редакция: Милена Милева