България

Хиляди български имигранти – в бюрата по труда в Родината

Над 28 000 българи, завърнали се от чужбина, са потърсили препитание чрез бюрата по труда в страната. Най-голям процент от тях, близо 40 на сто, са онези, които са се прибрали от Великобритания. От Германия те са една 2631, следвани от Франция – 4,1 на сто записали се от всички върнали се. Процентът за сънародниците ни, завърнали се от Испания и потърсили помощ в бюрата по труда, е 3,4%.

Това сочи справка на Агенцията по заетостта, пише „24 часа“.

Близо 40% от тях са се завърнали от Великобритания. Пандемията е върнала на пазара на труда

у нас едва 2631 българи от Германия. Топ три на прибралите се емигранти са тези, които са

работили във Франция. Те обаче представляват 4,1% от общия брой. А записалите се в бюрата българи, работили в Испания, са 3,4%.

3822 е броят на българите, които са се върнали в Родината и са имали

право на пари за безработица

по европейски регламенти през октомври. Това показват данните на Националния осигурителен институт. Средно тези наши сънародници са взимали обезщетение от 1434,28 лв. Това е почти три пъти повече от парите, които са взимали българите, работили в България. Средно през октомври те са получавали по 511,02 лв.

Най-много обезщетения по европейски регламенти са получили в Благоевград – 789. От НОИ в Благоевград пък доверяват, че служителите на института непрекъснато търсят съдействието на колегите си от Гърция за доказване на осигурителни периоди там. През последните 2 г. са получени близо 150 писма от южната ни съседка, с които тя ни уведомява, че тези българи не са работили там, и така те не са взели обезщетение за безработица.

Най-високо обезщетение за българи, работили в Европа, се е плащало в Търговище – 1495,47 лв. С четири лева по-малко е това в Благоевград, а топ 3 се допълва от Варна със средна сума от 1485,72 лв. Най-ниско то е в Перник – 1208,41 лв.

2 482 358 са се осигурявали във фонд „Безработица“ през октомври. 16 745 са били чужденците.

124 пък са получавали обезщетение от България. Средната сума за тях е била 881,74 лв.

Колко точно българи са се върнали в България заради пандемията, трудно може да се каже, тъй като емигрантите не са задължени да се отписват от системата ЕСГРАОН, пише още „24 часа“. Но през март миналата година, когато бе въведено извънредното положение, от националния оперативен щаб съобщиха, че е имало денонощие, в което са пристигнали от чужбина 23 хил. българи.

Според данни на Гранична полиция за 10 дни – от началото на извънредното положение до 23

март, в България са влезли 109 467 българи. Над 1/3 от тях се прибрали със самолет, а други основно през сухопътните граници със Сърбия, Македония, Гърция, Турция и Румъния.

Както BG VOICE писа преди време, доклад от края на миналата година на Европейския съвет за външна политика сочи, че завърналите се българи заради пандемията са 121 000. Данните са взети от Гранична полиция и системата за карантиниране.

Сравнението на броя карантинирани по места с работоспособното население посочва, че има градове, където завърналите са сериозен процент. Например в Добрич този показател е 9%, във Видин – 4,5, в Монтана, Русе и Благоевград – около 4%. Като се има предвид, че карантинираните са почти двойно по-малко от общо влезлите, е логично да се предположи, че общият брой завърнали се в тези места е още по-голям като процент“, се отбелязва в доклада.

В три града от тези с над 20 хил. души население работната сила се е увеличила чувствително.

Това са Петрич, Сандански и Свиленград. А доскоро и трите губели хора заради намиращите се близо Гърция и Турция.

В Русе пък се върнали повече, отколкото в двойно по-голямата Варна, а във Видин също повече, отколкото в Бургас, където населението е 5 пъти по-голямо.

В доклада се прави извод, че най-много хора са се завърнали в области, където преди е имало най-силна емиграция. Условно те са определени като зоните Русе – Разград – Силистра, Кюстендил – Благоевград – Петрич и Северозападна България.

Направена била и онлайн анкета с хора, прибрали се от чужбина, която показала, че почти половината от тях посочват като причина желанието да са с близките си, а за 32% завръщането е заради загубата на работата в чужбина. В изследването се посочва, че няма адекватен метод, според който да се определи колко от хората са се върнали дългосрочно. Но в анкетата само 10% посочили, че няма да се върнат обратно след края на кризата, а ще останат в България.