Press "Enter" to skip to content
banner
АЛПРО ЕООД
Продажба, инсталация, монтаж и поддръжка на хардуер и софтуер
Изработка и поддръжка на сайтове и други дейности в областта на ИТ
тел: 0884174616
ел. адрес: alpro@abv.bg

Защо се провалят опитите за рестарт на отношенията с Русия

Защо се провалят опитите за рестарт на отношенията с Русия

© Reuters

Прагматизмът е бързо действащо геополитическо лекарство. Отравянето на Алексей Навални миналата година и вкарването му в затвора през тази означава, че отношенията на Русия с ЕС и САЩ изглежда постигат нови низини.

Въпреки това и Вашингтон, и европейските столици продължават да искат да търсят начини за запазване на поне минимални позитивни отношения с Русия. И има някакъв напредък: САЩ и Русия удължиха срока на договора за намаляване на стратегическите ядрени оръжия, а Джо Байдън и Владимир Путин анонсираха намерението си за „поддържаве прозрачна и консистентна комуникация, за да продължим напред“.

Жозеп Борел, Върховен представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, посещава Москва, за да размени мнения по един набор от трудни теми, но и също – вероятно – да потърси начини за подновяване в някаква степен на селективен атгажимент с Русия. (Първият ден от посещението му завърши оценка, че двустранните отношения са на най-ниското си ниво и с решение на Москва да изгони трима европейски дипломати, защото присъствали на антиправителствените протести – бел.ред.)

Тези жестове не представляват „рестартиране“ на отношенията с Русия. Но за да се продължи напред – а има начини за това – първо е нужно да се разбере какво се обърка в предишните няколко провалени опита за подаване на ръка на Русия.

Защо се провалят опитите за рестарт на отношенията с Русия

© Reuters

Рестартът с Русия: Некролози

През последните приблизително 10 години имаше няколко опита официално да стартират – или неофициално да се постигне – рестартиране на контактите между ЕС или САЩ с Русия. Първият, разбира се, беше в ранните дни на мандата на Барак Обама. По това време предвожданият от американците рестарт бе съпровождан от ЕС с прочутото Партньорство за модернизация ЕС-Русия и т.нар. Процес „Месеберг“, започнат от Германия. И двете инициативи се провалиха дори без да започнат като хората.

Дори анексирането на Крим и войната в Донлас не убиха напълно апетита за рестартиране. Две години след нахлуването в Крим, през март 2016 г., ЕС представи т.нар. Пет принципа за отношенията с Русия, един от които бе наречен „селективно ангажиране“. През лятото на 2019 г. и Еманюел Макрон започна голям опит за рестартиране на връзките с Русия.

Всички тези усилия – от добре подготвените до „недопечените“ – затънаха в проблеми. И въпросът е „Защо?“

Защо се провалят опитите за рестарт на отношенията с Русия

© Reuters

Защо не върви рестартирането

Западните оферти за започване отново са основани на идеята, че рестартът ще е базиран на взаимни отстъпки, които в една или друга степен замразяват статуквото по въпросите на сигурността (най-малкото в Източна Европа), плюс куп щедри дипломатически комплименти.

Руският подход е различен. Докато по принцип тя няма нищо против дипломатически рестарт, то със сигурност не иска да рестартира собствената си външна политика.

Точно обратното, Москва настоява на подхода си. Руското мислене е, че Москва е направила твърде много едностранни стратегически отстъпки през 90-те години и началото на века и сега е ред на Запада да прави отстъпки. Москва не се интересува отподдържане на стратегическото статуквото, особено това по границите ѝ. По-скоро Русия иска „да си възвърне“, а не „да поддържа“ влияние в споделените с ЕС съседи. Ако Западът иска рестарт, мислят си руснаците, то Западът трябва да направи крачка назад.

Докато западните дипломати, търсещи рестартиране, отдавна да са блъснали главите си в руската външнополитическа стена, Русия е намерила свои начини да заобиколи барикадата на външнополитическите позиции на ЕС и САЩ: изчакване, докато не се появи нова оферта да се започне отново. До известна степен всяко ново предложение за рестарт подхранва нежеланието на Русия да се ангажира истински: защо да правим взаимни отстъпки, ако след няколко години има шансове нови лидери в ключови западни държави да предложат ново рестартиране? Този подход за безкрайно повторение само подсказва на Русия, че Западът омеква.

Защо се провалят опитите за рестарт на отношенията с Русия

© Reuters

От актьор до зрител и обратно?

Не бива да се твърди, че сътрудничеството с Русия е блокирало. Въпреки напрежението по въпросите на политиката и сигурността, има много примери за сътрудничество с Русия. Част от него всъщност се увеличава. Продажбите на руски газ в ЕС бият исторически рекорди през последните няколко години. Западните инвестиции в Русия продължават бързо да растат. Диалогът с Русия по Иран също.

Западът също тихо се съобразява с руските интереси по много въпроси. Разширяването на НАТО към Украйна и Грузия е замразено. Позицията на САЩ и ЕС по отношение на последните събития в Беларус или арменско-азербайджанската война също сигнализира за голяма доза самообладание на Запада, предназначена да прояви уважение руската чувствителност. Съдейки по руската политика в Либия, Централноафриканската република и Сърбия, не може да се каже, че подобно самоограничение действа и в сметките на руската външна политика.

Тази липса на реципрочна сдържаност повдига въпроса как САЩ и ЕС трябва да реагират на геополитическия „манталитет на златната треска“ на сили като Русия (или Турция). Подобно на XIX век, за тях е важно да се задържат позиции. Силите се наместват със сила в общата картина, движат се бързо и агресивно, маркират територия и след това използват това, за да преговарят и да се ангажират с други регионални играчи. Но досега ЕС все повече бива изтласкван с лакти от твърде деликатни кризи, дори в съседни страни: Либия, Сирия, Южен Кавказ, части от Субсахарска Африка. Вежливите разговори за рестартиране няма да превърнат ЕС от зрител в актьор. Това става с действия.

Защо се провалят опитите за рестарт на отношенията с Русия

© Reuters

Русия ще бъде стимулирана да търси рестартиране, само когато се блъсне в стената на западната непримиримост, без да поддържа надежда, че може да заобиколи такава непримиримост или да изчака тя да намалее. Засега предлагането всяка година на Русия да се направи рестарт води само до по-голямо пренебрежение към западните интереси в източноевропейската сигурност или в Близкия изток.

Донякъде е парадоксално, че един по-конфронтационен подход към Русия по отношение на някои въпроси, съчетан с предложения за разговор, всъщност може да даде по-добри резултати от такива непрекъснато оферти. Това означава, че поддържането на санкционния натиск, отказът от „Северен поток 2“ и подхранването на по-дълбоки партньорства за сигурност с източните съседи на ЕС може да бъде по-нестабилен, но в крайна сметка по-сигурен, път за повторно обвързване с Русия.

Подход, подплатен с повече „мускули“, е по-вероятно да доведе до ангажираност, отколкото дипломатическите молби и неубедителните опити за геополитически ласкателства и рестартиране – които Европа и останалата част от Запада са опитвали многократно вече десет години – и многократно се провалят.

Авторът е директор на програмата Wider Europe в Европейския съвет за външна политика. Преводът е на „Дневник“.