Днес

"Като остатък от комунистическо време" – проф. Детрез за българо-македонската комисия

Проф. Раймонд Детрез на представянето на книгата си "Не търсят гърци, а ромеи да бъдат. Православната културна общност в Османската империя, ХV – ХІХ век" в София

© YouTube

Проф. Раймонд Детрез на представянето на книгата си „Не търсят гърци, а ромеи да бъдат. Православната културна общност в Османската империя, ХV – ХІХ век“ в София

Българо-македонската историческа комисия „изглежда като един остатък от комунистическо време“, казва в интервю за сайта МКД белгийският изследовател на Югоизточна Европа проф. Раймонд Детрез.

В интервюто, в което търси баланса между позициите на спорещите България и Северна Македония за общата история и редица други въпроси, проф. Детрез е критичен към нагласите и в двете страни (за което впрочем е силно критикуван в България). Смята, че ключът към решението на проблема е в контактите между българите и македонците и в промяна в подхода към образованието.

Комисията изглежда като от времето, „когато (Йосип Броз) Тито и (Николае) Чаушеску сядат и постигат съгласие и изведнъж югославяните и румънците са братски и приятелски народи. Каквото и да се договорят (историците в София и Скопие – бел. ред.), каквото и да обещае Северна Македония, това няма да промени мисленето на самия македонски народ по отношение на въпросите. Ще се цензурират научни публикации ли, вестници, телевизионни емисии, за да няма мислене, което не допада на България?“

Нужно е, напротив, двете страни да контактуват помежду си „отдолу нагоре“ – гражданите „да се запознават, да спорят“, да се отварят за аргументите на другите и „накрая да схванат, че можеш да другаруваш и да правиш бизнес и с човек, който има друго мислене за Гоце Делчев“.

Отбелязва, че напрежението между София и Скопие, още по югославско време, е с различен интензитет „в зависимост от отношенията между Белград и Москва“.

„Докато не се промени общественото мислене, няма да се правят отстъпки. Това важи и за Северна Македония,“ смята още проф. Детрез. „Неслучайно се казва, че за един политик отстъпките в „македонския въпрос“ биха били политическо самоубийство.“

От Григор Пърличев до Че Гевара

Попитан за твърденията за „кражба на историята“, той казва: „Ако македонците „откраднат“ Гоце Делчев, българите пак си го имат, както преди кражбата… Историческите личности може да имат своето място в много национални наративи.“

Той отхвърля идеята за „изкуствена нация“, тъй като държавите не съществуват в природата и търси корените на македонската национална идеология далеч преди Йосип Броз Тито и Коминтерна. Преди това заявява, че „човек не се ражда с национално съзнание, а го придобива със семейно възпитание, училището, влиянието на книгите и личен опит“ (последното казва по повод на българския възрожденец Григор Пърличев, за когото е написал книга – по думите му се идентифицирал първо с гръцката нация, след това за българин, а към края на живота си, разочарован, развил и „един вид“ македонска идентичност). Обръща внимание, че „някои хора може да играят важна роля в историята на повече нации и да имат свое място в повече национални наративи“. Примерът е по повод на аржентинеца Че Гевара, който е и кубински революционер.

„Македонците постепенно започнаха да се появяват като отделна общност дори след средата на 20 в. Оттогава има хора, които казват, че са македонци и за мен са македонци. Фактите са факти и с тях не трябва да се манипулира, но тълкуванията трябва да бъдат свободни,“ продължава проф. Детрез. Тук той критикува отритата на македонски сайт поема от Никола Вапцаров, в която не се отбелязва, че е превод от български, „сякаш Вапцаров я е написал на македонски“.

„Балканските народи сами затвърждават предразсъдъците на Запада“

Нарича цар Самуил българин, защото това пише в изворите, но отбелязва, че това не го лишава от правото „от професионално любопитство“ да се пита „какво точно в Средновековието обхваща самоопределението „българин“. По друг въпрос на практика обаче застава на страната на критиците на премиера Зоран Заев, който в интервю се отказа от термина „българска окупация“ във Втората световна война и го замени с „българска администрация“. Детрез обръща внимание, че и българите използват термина „окупационен корпус“ по време на войната.

Изследователят опитва да изгради нюансирана представа за спора дали съществува македонски език – литературните езици са изцяло равноправни, но е и факт, че „са изградени върху един и същ език като континуум на диалекти, който още през 19 в. се наричал „български език“, дори от онези, които смятали, че диалектите в Македония представляват отделно македонско наречие, което се различава от източнобългарските до такава степен, че са взаимно неразбираеми.“


Раймонд Детрез,

историк

Проф. Детрез казва още, че се опитва да поправя негативните представи за Балканите на запад, „но за съжаление ми се струва, че балканските народи сами постоянно затвърждават тези предразсъдъци“. „Често се казва, че народ, който не знае миналото си, няма бъдеще. Но на Балканите народите носят миналото си зад себе си като тежък товар, който им пречи по-бързо да напредват. Изглежда, всичко там минава, освен миналото.“