Днес

Китай се среща с Източна Европа и търси пробив за ваксинната си дипломация

Премиерите на Китай и България, Ли Къцян и Бойко Борисов, заедно с лидери от Централна и Източна Европа през 2018 г.

© Reuters

Премиерите на Китай и България, Ли Къцян и Бойко Борисов, заедно с лидери от Централна и Източна Европа през 2018 г.

След миналогодишната отмяна заради пандемията срещите на Китай и Централна и Източна Европа се връщат, макар и, очаквано, във видеоформат.

Часове преди разговорите на най-високо ниво в групата „17+1“ – в която е и България – обаче дори не бе сигурно дали ще се състоят, а очакванията са много различни от онези през 2018-а или 2019 г. Инициативата някога се рекламираше шумно в Източна Европа като шанс за растеж чрез партньорство с една от най-динамичните икономики.

За Китай срещата тази година носи надежда за успех във „ваксинната дипломация“, ако Пекин успее да убеди още държави – освен Унгария – да ползват нейна ваксина (според китайски експерти – по-евтини и по-лесни за производство). Будапеща направи това на базата на възможност в извънредни ситуации (каквато несъмнено е пандемията) ваксини да получават одобрение и без то да е дадено от Европейската агенция по лекарствата.

Лошата новина за Пекин е, че редица държави – от Полша до балтийските страни – вече не гледат към формата със същите очаквания, каквито имаха само допреди няколко години. Балтийските държави например решиха да не се включват в днешния виртуален разговор на ниво правителствени ръководители, а вероятно външни министри.

„Предпочитаме много повече да използваме формата ЕС 27+1 (всички в ЕС и Китай – бел. ред.) и да работим с Китай през общите политики с ЕС,“ газва говорител на новия естонски премиер Мая Калас, цитирана от „Политико“.

Неизвестност

В. „Саут чайна морнинг пост“ отбелязва, че китайското външно министерство дори не е потвърдило срещата на върха към понеделник вечерта – необичайна практика.

Вестникът все пак пише, че за срещата има проектонасоки – например договорка за физически диалог през 2022 г., подкрепа за серия събития през годината (сред тях среща на върха в Унгария за медицинско оборудване), сътрудничество по въпроси като околната среда и овладяването на пандемията.

Китай се похвали със стокообмен над 100 млрд. долара с Източна Европа, както членките на ЕС, така и държавите от Западните Балкани. Същевременно единствено Унгария и Сърбия, която с китайска помощ миналата година увеличи рязко капацитета си за тестване, а тази стана лидер във ваксинирането – имат сериозни ползи от това партньорство.

Умора в Източна Европа

Износът към Китай пък основно се увеличава не при източно-, а при западноевропейските държави – Германия и Франция. През втората половина на 2020 г. Пекин дори е станал водещата дестинация за германския износ за пръв път в историята.

В тази ситуация именно Полша – една от най-разочарованите от резултатите на партньорството в „17+1“ – бе сред противниците на инвестиционно споразумение, което направи крачка в достъпа на ЕС до китайския пазар.

Срещата ще е изпитание за Китай в момент, когато новият президент на Съединените щати Джо Байдън дава сигнал, че ще продължи курса на предшественика си за сдържане на влиянието на Пекин, но външнополитически отношения тепърва предстоят. Това е важно, тъй като в Източна Европа САЩ имат множество верни съюзници.

Повечето държави във формата са в ЕС – България, Гърция, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Унгария и Чехия (Гърция бе добавена по-късно). Останалите са Албания, Босна, Северна Македония, Сърбия и Черна гора. На Балканите това оставя извън списъка само Косово, чиято независимост Китай не признава. От балканските държави в партньорството само Албания не проявява интерес към китайските ваксини. Сърбия ползва предимно тях, а Северна Македония вчера подписа договор със „Синофарм“.

Последните срещи – включително тази в София през 2018 г. – бяха използвани от китайската държава, за да успокои Брюксел, че този диалог, в който 2/3 от участниците са членки на ЕС, не е по никакъв начин насочен срещу единството на съюза.