Press "Enter" to skip to content
banner
АЛПРО ЕООД
Продажба, инсталация, монтаж и поддръжка на хардуер и софтуер
Изработка и поддръжка на сайтове и други дейности в областта на ИТ
тел: 0884174616
ел. адрес: alpro@abv.bg

Коронавирусът може да e постоянно с нас, но и да е по-безопасен

Коронавирусът може да e постоянно с нас, но и да е по-безопасен

© Reuters

Ендемични вируси са тези, които имат постоянно присъствие в даден географски район. Такива вируси са навсякъде около нас, но се различават в зависимост от местоположението. Примерите в Европа и Северна Америка включват риновирус (причинител на обикновена настинка) и грипен вирус, докато вирусите на денге и чикунгуня са ендемични в много азиатски страни.

Ендемичните заболявания често са по-леки, но това невинаги е така. Например грипът причинява до 810 000 хоспитализации и 61 000 смъртни случая годишно само в САЩ.

В момента има четири ендемични коронавируса, които за повечето хора просто причиняват настинка. Дали SARS-CoV-2, вирусът, който причинява COVID-19, ще стане един от тях, ще зависи от два преобладаващи фактора, които контролират поведението на вируса в хората: биологията на вируса и имунитета на хората.

Въпреки че знаем много за биологията на ендемичните вируси днес, е много трудно да се разбере откъде всъщност са дошли. Винаги ли са причинявали тези упорити по-леки заболявания или са се развили от по-тежки предшественици?

Вирусите се репликират много бързо – след като влязат в една клетка, много от тях произвеждат нови вирусни частици в рамките на часове. Поради скоростта на този процес често се допускат грешки при копирането на техния генетичен материал, което води до мутации.

Много от тези мутации водят до нежизнеспособни вируси, неспособни да заразяват или да се репликират. Но малък брой от тези мутации може да са полезни за вируса. Например те могат да позволят на вируса да влиза по-бързо в клетките на организма или да направи преход към нов, различен организъм-домакин.

Коронавирусът може да e постоянно с нас, но и да е по-безопасен

© Reuters

Тези мутации са случайни събития. Вирусите не могат активно да решават да мутират или да вземат съзнателни решения къде се появяват мутации.

След като възникне изгодна мутация, вирусите с нея могат бързо да подменят другите версии на вируса, за да се превърнат в доминиращата форма в населението. Това е, което смятаме, че наблюдаваме в момента с варианта от Великобритания, за който компютърното моделиране предполага, че има повишена способност да се свързва с клетките на хората.

Можем да проследим мутациите при появата на нови огнища, тъй като учените по целия свят редовно записват и анализират генетичния материал на популациите на вируси, използвайки процес, наречен геномно секвениране.

Въпреки това е почти невъзможно да се определи как са мутирали днешните ендемични вируси, за да приемат сегашната си генетична форма, тъй като няма достъп до минали версии на вирусите. Някои вируси са били секвенирани в миналото, но рядко се срещат достатъчно добре запазени проби, а и това ще даде само „моментна снимка“ на вируса в точно определено време, а не подробен поглед върху развитието му.

Като алтернатива сега можем да разглеждаме генетичния материал на известните вируси и да ги сравним помежду им, за да видим къде и кога са възникнали определени мутации и щамове. Например сходството между ендемичния коронавирус HCoV-043 и неговия аналог при кравите, BCoV, предполага, че човешкият вирус е „скочил“ от животните към хората. Заедно с исторически сведения това кара някои учени да предположат, че сегашният ендемичен HCoV-043 е причината за пандемия в края на 19-и век.

Това е особено вярно в момента, когато имунната ни система става все по-добре обучена срещу SARS-CoV-2 от излагане на вируса и ваксинация. Имунната ни система е еволюирала в продължение на хилядолетия, за да предотврати ефективно инфекциите и сега е в еволюционна надпревара със SARS-CoV-2. Нашата „адаптивна“ имунна система се развива всеки път, когато срещнем нови микроби (или имаме ваксина), за да произведе специфични и ефективни антитела.

Пандемиите и спорадичните огнища на зараза се срещат най-често в популации, при които хората нямат съществуваща защита срещу ново заболяване, което често води до тежко преболедуване и бързо разпространение. Но за повечето ендемични заболявания населението като цяло има тенденция да има някакъв съществуващ имунитет, тъй като микробите, които ги причиняват, редовно циркулират в околната среда. Това може да предотврати появата на симптоми изцяло или да доведе до по-леки заболявания, тъй като имунната система ограничава щетите, причинени от вируса.

Коронавирусът може да e постоянно с нас, но и да е по-безопасен

© Reuters

При COVID-19 изглежда, че децата имат по-леко заболяване, докато по-тежкото заболяване има тенденция да се появява при хора над 60 години. Като се има предвид това, ако много хора развият имунитет в началото на живота си (независимо дали чрез инфекция или ваксинация), с течение на времето това може да наклони баланса SARS-CoV-2 да причинява леко заболяване, ако приемем, че младите хора запазват някакво ниво на имунитет през целия си живот.

Както изследователите предполагат, използвайки моделиране от имунологични данни и четирите съществуващи ендемични коронавируса, може да е възможно да стигнем до точката, при която всички са били изложени за първи път на вируса в детска възраст, в резултат на което инфекциите с COVID-19 на по-късен етап са не по-лоши от обикновена настинка. Но е важно да се отбележи, че това все още е много хипотетично.

Също така е много важно да се подчертае, че умишленото заразяване на хора (или активното насърчаване на инфекции) би било безразсъдно – не трябва да подтикваме младите хора да хванат вируса. Не знаем дългосрочните ефекти на COVID-19 или колко дълго трае имунитетът срещу SARS-CoV-2 (или от инфекция, или от ваксинация). Също така няма гаранция, че болестта ще стане по-малко тежка, ако стане ендемична.

Най-етичният, практичен и безопасен начин за намаляване на заплахата от SARS-CoV-2 е да се ваксинира възможно най-голяма част от населението – включително децата.

Грейс Робъртс е вирусолог в университета „Куинс“, Белфаст – изследванията й проследяват развитието на респираторните вируси, аденовируси и хепатит C.