Днес

Ще могат ли гражданите да обжалват устройствените планове решават днес депутатите

Някогашните поляни край булевардите на Люлин са предвидени за "зелени площи за обществено ползване" в устройствения план от 1982г, но в плана от 2007г. се оказват "смесена многофунционална зона", независимо от протестите на гражданите при обществените обсъждания. Такъв е статутът както на мол-а, така и на паркинга на фотографията - бивши зелени зони до 2007г.

© Вера Стаевска, Личен архив

Някогашните поляни край булевардите на Люлин са предвидени за „зелени площи за обществено ползване“ в устройствения план от 1982г, но в плана от 2007г. се оказват „смесена многофунционална зона“, независимо от протестите на гражданите при обществените обсъждания. Такъв е статутът както на мол-а, така и на паркинга на фотографията – бивши зелени зони до 2007г.

Днес парламентарната комисия по благоустройство отново ще обсъжда промените в Закона за устройство на територията (ЗУТ), над които миналата седмица президентът Румен Радев наложи вето. Законът бе върнат от държавния глава за ново разглеждане от народните представители, защото ограничават кръга граждани, които могат да обжалват Общите устройствени планове, въпреки че в края на миналата година Конституционният съд постанови нуждата от такова обжалване.

Президентското вето е мотивирано с това, че последните текстове на ЗУТ предвиждаха обжалване, ограничено до срок от 14 дни, и то само от собствениците на недвижими имоти, непосредствено засегнати от неговите предвиждания, но не и от всички граждани. В решението си от октомври 2020г. Конституционният съд изрично постановява, че „преграждането на пътя към съдебно обжалване на общите устройствени планове е лишено от конституционна легитимност“.

Гражданите досега нямаха възможност да обжалват общите устройствени планове по силата на ЗУТ. Това ограничаване на правата е осъдено като противоречащо на подписани от България международни правни норми с решение от 2015г. на международната Конвенция за достъп до информация, участие на обществеността в процеса на взимане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда (Орхуската конвенция). За промени в ЗУТ с цел гарантиране на гражданските права от години природозащитни организации предлагат законови промени (например тук).

Ако депутатите не се съобразят с ветото на парламента, реално без право да обжалват ще са жителите извън преките граници на засегнатите имоти. А всъщност Общите устройствени планове (ОУП) задават рамките, в които ще се развива общината като цяло, като изрично се извършват и две екооценки (за съвместимост са мрежата „Натура 2000“ и за евентуално въздействие върху околната среда изобщо) и с това засягат както всички жители на конкретната община, така и конституционното право на чисто околна среда на всички български граждани.

Защо е важно плановете да могат да бъдат обжалвани?

Към момента в България все още се разработват Общи устройствени планове (ОУП) за 118 общини. Отпуснати са за пореден път още две години за завършването им с трето удължаване на първоначално определения срок . Първоначално задължението всяка община да определи с ОУП параметрите на застрояване и опазване на територията бе въведено през 2913г със срок 1 януари 2016 г. Заради неспазването му през 2016 г. крайната дата се отлага за 2018, след това през 2019г се констатира липса на напредък и се измества за януари 2021г., а с промените от последния декември вече е 31 януари 2023г. Последните две отлагания са направени по предложения на един и същи депутат – Александър Ненков от ГЕРБ, а опозицията коментира нуждата кметовете да бъдат наказани заради липсващите ОУП.

Бъдещото обжалване от граждани на предвижданото строителство в общините обаче не се отнася само до предстоящите 118 плана. Реално и приетите преди години ОУП се променят периодично, като всяка промяна би трябвало да може да се обжалва от засегнатите.

Общият устройствен план на София е приет през 2007г, но след това е изменян в 2009г, 2014г. и 2017г. В нито един от тези моменти гражданите не са имали право да възразят на предвижданите зони за застрояване, което постепенно уплътнява междублоковите и бивши „зелени“ пространства както в централни, така и отдалечени квартали. Възможни са нови изменения, за които е важно гражданите да могат да изразят мнение.

Общият устройствен план на Пловдив е приет през 2007г. От 2019г. насам общината подготвя изменение със задание за „преразглеждане потенциала на територията в компактното ядро като се отчитат не само жилищните територии, но и смесените многофункционални (Смф) и други нежилищни територии, в които е допустимо жилищно строителство“, както и разширяване на „агломерационната рамка“ заедно с ръководствата и представителите на бизнеса в съседните общини „Марица“ и „Родопи“. Негласната цел е да се либерализират възможности за строежи, за които инвеститорите не могат да предложат сгради, без разрешение от ОУП. В Благоевград по подобен начин ОУП ще се имени за конкретен имот, както е видно от страницата на екоминистерството, като подобно изменение на ОУП заради друг имот без екооценка вече е правено през 2018г. ОУП на Благоевград вече е променян през 2011г.

Накратко – приетите досега 147 планове на общини са в непрекъсната динамика, но промените се правят от местните администрации и инвеститорите, а гражданите нямат думата. Тоест – веднъж преценените лимити за строителство се изменят „на парче“, което е в противоречие с разделянето на планирането на общи устройствени планове (ОУП) и подробни такива (ПУП). Именно за да се избегне натискът единични инвеститорски планове да променят облика на общините законът е изискал общата визия и граници на строителството да се задават от ОУП – виж повече по темата тук.

Затова и днешното обсъждане на депутатите ще реши както дали България ще бъде изключена от международната Орхуска конвенция, така и дали гражданите ще могат да влияят на бъдещите планове за застрояване, както изискват решението на Конституционния съд и ветото на президента.