Политика

Защо се разграничаваме от римокатолиците



Когато някой намери за свой особен талант в качеството си на православен християнин да влиза „в диалог“ с католиците, преобладаващата част от вярващите православни го смятат за отстъпник, кариерист или по малко от двете. Невярващите обаче не разбират защо хората се дразнят. Нали е добре да има мир, обратното на което е война, а тя понякога има религиозно оправдание.



Защо ни възмущава усилието на някого да се възприема като човек с мисия да сдобрява православни и католици? По няколко причини и най-важната от тях е, че в политизирания свят много често мирът е лозунг на агресора. „Искаш ли мир, готви се за война!“ – казваше, посрещан от бурни овации, един лидер на свръхдържава, а войските му след това нахлуха в една бедна страна.

Мнозинството под „църква“ разбира едновременно и Православието, и католицизма, а в много случаи и няколкото десетки хиляди протестантски организации. Това се дължи на образователното действие на телевизията. Холивудските вариации, ползващи религията като мотивация за тежки престъпления срещу личността, показват точно такава „църква“. Затова в разговор може да чуеш колко много зло е причинила Църквата… в религиозните войни и кръстоносните походи!

Е, Православието не е водило религиозни войни, както това се случва в западноевропейската Стогодишна война между католици и протестанти с нейните стотици хиляди жертви. Православието не е избивало за няколко часа няколко десетки хиляди, както това се случва във Вартоломеевата нощ в Париж и цяла Франция.

Православието не организира „кръстоносен“ поход (по-правилно е да се назове „кръстопоругателен“) срещу католици или протестанти, както това се случва в 1204 г. с разгрома на Константинопол. Участникът в Четвъртия кръстоносен поход Жофроа дьо Вилардуен описва ужасяващите кръвопролития на пратените от папата „умиротворители“, извършени върху жени, деца и старци, с една едничка цел – грабеж.

Православието не се е съюзявало с Мусолини през 1922 г. и с Хитлер през 1933-а, с които Ватиканът подписва „конкордат“. И ако към еврейството Ватиканът отправи извинения, то на православни нито се е извинил, нито смята да се извинява.

Православието не се е опитвало със сила да обръща католици и да избива несъгласните, както това извършват пратените от Рим на Света гора през 1276 г., оставяйки развалини и труповете на хиляда монаси, между тях и 26-те Зографски мъченици, изгорени живи, защото не приемат отстъплението.

Да сте чули някой да се е извинил за това? Няма и да чуете.

А да сте чули Ватиканът да се извинява за оклеветяването на България, която уж организирала атентата срещу папа Йоан Павел II през 1983 г.? След тази година в академичното издание на тълковния речник на италианския език влезе понятието „български“ и „българин“ като нещо много лошо, без значение, че италианският съд оправда несправедливо обвинените. Сега е ясно, че Ватиканът всъщност е участвал в голямата игра срещу соцсистемата, за което било нужно да се нарочи за злодей някоя малка и не много известна страна по същия начин, както на Хитлер беше нужно през 1933 г. да обвини българи като подпалвачи на Райхстага. Както на Кадафи – като виновни за заразяването на либийските деца.

Какво може да желае една религиозна организация, изобличавана в търговия с оръжие, органи и наркотици чрез своята банка, организация съюзник на големите в техните политически игри? Организация съюзник на осъдени от историята диктатори.

Желае пълно надмощие, пълен контрол върху религиозността, подчинение на Православието.

Българската Православна Църква блокира това римско въжделение през 2016 г., като разкри готвещият се събор в Крит като прелюдия към това подчинение, в потвърждение на което владици на Цариградската патриаршия се изказваха публично, че „православните са готови да приемат папата“ за водач на християнството.

Всичко това, надявам се, обяснява защо Православието не приема римокатолицизма като „църква“ и откъде идват опасенията, че Ватиканът се превръща в оръжие в ръцете на тези, които се опитват да създадат бъдещата обща световна религия, която ще е култ към врага на човешкото спасение и която вижда в Православието единствения отпор в плановете на антихриста.

Другото е богословие – промяната в основните истини на вярата, но за да разбере човек колко зловредно е това, трябва да е вярващ.

Сигурен съм, че няма човек, който да не вижда създаването на глобалната държава. Свещеното Писание ни учи, че това ще бъде държавата на антихриста, на когото ще се поклонят народите, но и тогава ще има Православие. От нас зависи да останем в него, за да се спасим.

Бог да пази България! Амин.