Политика

Интереси и геополитически битки пречат на глобалната ваксинация



Препятствия в процеса на глобална ваксинация към момента се оказват националните интереси, геополитическите борби и икономическите интереси, според д-р Майкъл Хед от университета в Саутхемптън е изследовател на инвестициите в здравеопазването в глобален мащаб.

В предаването „Събота 150“ по БНР той описа актуалната ситуация във Великобритания:



„В Обединеното кралство имахме затваряне през последните седмици, а заедно с това се проведе много успешна ваксинационна кампания. Тези два фактора се комбинираха много добре, за да се намали темпа на заразяване. Това ще се случва навсякъде по света, щом ваксинирането се засили и в други страни. Няма да можем да имунизираме всички, но ще намалим сегашните високи темпове на заразяване до много ниски нива, придобивайки контрол над Covid-19“.

Пред успешната формула обаче постоянно възникват пречки. Здравната служба във Великобритания предупреди, че досегашният темп ще бъде забавен през април поради проблем с доставки на „АстраЗенека“ от производствените ѝ капацитети в Индия.

Наред с това председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви, че може да бъде спрян износът на ваксини, произведени в Съюза, към Великобритания. Тя оправда това с факта, че в предишните месеци Островът не позволи обратното – „АстраЗенека“ да компенсира намаляване на европейските доставки с британска продукция.

Недостатъчните доставки

следват и от недостатъчното производство, зависимо от мрежите за дистрибуция на фармацевтичните компании. „АстраЗенека“, например, произвежда на 25 места в 15 държави. „Джонсън и Джонсън“ произвежда ваксината си в Нидерландия, откъдето я праща за бутилиране в Съединените щати. За „Модерна“ процесът е разделен между Швейцария и Испания.

В САЩ, където вече са поставени над 100 милиона дози, са решили въпроса, като на по-ранна фаза са гарантирали федерална помощ за фармацевтичните компании в рамките на плана Warp Speed. Той позволява например на „АстраЗенека“, „Модерна“ и „Джонсън и Джонсън“ да използват по-рано изградени производствени мощности, които обхващат целия цикъл по направата на ваксини. После те приоритетно се поставят в САЩ.

В момента Германия, Италия и много други страни по целия свят инвестират в подобни съоръжения, което ще е от ключово значение, защото предизвикателството се усложнява.

„Смятам, че в някакъв момент ще ни е нужна подсилваща ваксинационна доза, която да ни осигури защита срещу появяващите се щамове на коронавируса. Ваксините, които вече имаме, са изключително ефективни срещу оригиналния щам и този, който се появи във Великобритания – Б117. Осигуряват някаква защита и срещу щамовете от Бразилия и Южна Африка. Но смятам, че

ще ни е нужна още една ваксинационна доза в бъдеще

Надявам се да не е прекалено скоро, така че да можем да завършим първоначалната имунизация, а допълнителната доза да се постави след няколко години. Също така, защото не знаем колко дълъг ще е имунният отговор от ваксините. Знаем, че той е много силен най-малкото през първите месеци, а според мен е вероятно да издържа няколко години, но за момента не знаем дали това ще е дълго време или само 2-3 години. Така че ще трябва да се редим и за още една доза – дали заради новите щамове, или за да поддържаме имунитет“.

Подобен сценарий, описан от д-р Майкъл Хед, усложнява надпреварата с мутациите. Към момента ваксинационният процес е труден дори в Европейския съюз – заради липса на американската производствена подготовка, а може би и заради неясните договори с фармацевтичните компании. Но да погледнем отвъд нас.

Една африканска страна като Етиопия получи първите си ваксинационни дози посредством глобалния механизъм „Ковакс“ тази седмица и се надява да ваксинира едва 20 процента от населението си до края на годината. Там епидемията тепърва се засилва, с нарастване на новите и смъртните случаи средно с 11 процента на седмица. Подобна е ситуацията и на други места в Африка. В европейска Молдова към момента доставените дози са едва 36 хиляди, при положение че само лекарите в страната са 60 хиляди. Много други държави очакват първите си доставки.

А нови щамове могат да се появят навсякъде, където ситуацията не е овладяна?

„Няма да сме в безопасност в собствените си страни, докато целият свят не е ваксиниран, защото видяхме колко лесно се разпространява Covid-19. Това, на което можем да се надяваме, е отварянето на повече производствени мощности, които да увеличат капацитета на разпределението на ваксините. Ще видим и одобрението на много нови ваксини през следващите 6 до 12 месеца – много ваксини са в клинични изпитания и ако са успешни, това ще означава повече ваксинационни дози за целия свят. Местата за производство на ваксини в Индия са много ефективни и покриват голяма част от Югоизточна Азия. Да се надяваме, че ефективността на „Ковакс“ ще се увеличи, така че повече ваксини да достигнат например до Субсахарска Африка. Със сигурност трябва да ваксинираме всички, за да можем да спрем заплахата“.

Да ваксинираме всички“ се превръща

в лозунг и на геополитическите битки

между Западния свят, Русия и Китай, които се водят в традиционни оспорвани територии като Латинска Америка, Югоизточна Азия и Западните Балкани, а и в самия Европейски съюз. Въпросът отново е коя от големите сили ще може да ти достави ваксини, след като първо е задоволила собствените си нужди?

Ситуацията в момента не изглежда като нужното ни глобално сътрудничество. Специалистите вече гледат към разработката на нов вид мултивалентни ваксини, които да са ефективни срещу откритите мутации на коронавируса. В анализ за „Форин полиси“ инфекционистът Майкъл Остерхолм и писателя Марк Олшакер изтъкват, че ни е нужен фармацевтичен еквивалент на проекта „Манхатън“, чрез който да се разработи универсална коронавирусна ваксина, достъпна за всички. Към момента обаче този процес се спъва както от политиката, така и от факта, че фармацевтичните компании споделят технологиите си предимно в рамките на ограничени бизнес партньорства.

„Трябва да видим по-свободно споделяне на детайли за ваксините, патенти и друга интелектуална собственост, с цел да ускорим ваксинационния процес. Със сигурност това трябва да се случва в момента, а също така трябва да мислим за следващата пандемия. Защото ще има друга пандемия и трябва да използваме опита си от тази. Нужни са ни, например, места за производство на ваксини в няколко страни в Субсахарска Африка, които да обслужват приоритетно хората на континента. Трябва да стартираме и партньорства, в които данни и планове за производство на ваксини са свободна информация, чрез която производствените капацитети да се увеличат при следващата глобална здравна криза. Много неща можем да направим преди следващата пандемия, които трябваше да направим преди тази. Дано да ни е за урок“.