Днес

Страната на гъвкавите стандарти, тройните правила и безсмъртните веселяци

27 януари 2021 г. – протест на ресторантьорите заради затворените заведения. "Публична тайна е, че и баровете работят и че полицията се прави, че не знае."

© Цветелина Белутова, Капитал

27 януари 2021 г. – протест на ресторантьорите заради затворените заведения. „Публична тайна е, че и баровете работят и че полицията се прави, че не знае.“

p:first-of-type::first-letter { float: none; font-size: 17px; line-height: 1.42em; padding: 0; } ]]> Коментарът е от „Фейсбук“.

Имах час през електронния регистър за ваксинация в „Софиямед“ на 25.03. В четвъртък срещу петък през нощта получих съобщение, че местят часа ми за 1.04 на същото място. Понеже в този ден няма как да отида, отказах часа си в регистъра веднага, още вчера сутринта, въпреки че обясняваха как системата ще заработи от събота – съвсем чудесно си работеше!

Започнах да търся нов час. Целият календар светеше в червено за София за две седмици напред, така че не успях да си намеря час и се регистирах за ваксина в Самоков на 29.03. Днес от новините разбирам, че в София е пълно с ваксини и хората не се явяват в уречените си часове. Това на практика означава, че записалите се просто не са се отписали в регистъра, защото не им дреме. Това е манталитет – не отиваш и не се обаждаш, за да освободиш мястото за друг.

С манталитет ще обясня и абсолютния факт, че всички ресторанти тези вечери за пълни не 50, а 150%. Все едно за последно в тоя живот ще се ходи на ресторант. На осми март не чух да е направена нито една полицейска проверка никъде, а ресторантите се пръскаха по шевовете от народ. Аз също бях в ресторант, мислейки, че съм щастливката от 50-те процента. А се оказах една от 100-те.

Да кажа ли и публичната тайна, че и баровете работят и че полицията се прави, че не знае? Всяко такова заведение си има своя създадена и проиграна схема как да се крият посетители при евентуална проверка – коридори, мазета, тавани… Пък полицията очевидно знае точно докъде да влиза на проверки. Празен ли е салонът? Празен е! А тия чаши и чудесии наоколо откъде са? Еми… то така си беше! Това също е манталитет – „какво ми пука за другите?!“

Днес на един паркинг срещнах моя приятелка. Баща й е с Ковид в „Пирогов“. Ще ви спестя подробностите за кръженето от болница на болница и намирането на връзка накрая, за да го приемат, но това бяха едни десет минути от разговора. После видяла приетите пациенти – в коридорите на носилки. Изброила 29 човека. Една възрастна жена зъзнела – нямало одеала. Не, че е „Пирогов“ – одеала за пациентите нямало и в „Софиямед“, частната клиника.

Купете

Викам й, да кажат, бе – всеки ще измъкне по едно-две одеала от къщи и ще ги занесе прани, че и дезинфекцирани! Не може хора с температури и едва дишащи да зъзнат.

Никой нищо не е казал досега.

Ясно ни е на всички, че големият проблем у нас е болницата. И не защото няма специалисти, а защото няма достатъчно специалисти, няма система, няма достатъчно място и в резултат на всичко това спира да има и достатъчно добро отношение.

На фона на тази картинка е чудесна новина, че България се готви да произведе своя ваксина! Сигурна съм, че ще е перфектна. Премиерът го дадоха по телевизора от мястото на събитието. Говори. Държи в ръка една маска и я размахва. А нали мерките трябваше да се спазват от всички, стриктно.

Страната на гъвкавите стандарти, тройните правила и безсмъртните веселяци.