Днес

Капаните в Изборния кодекс целят дълго служебно правителство, май

Проектът на "Има такъв народ" предвижда "по изключение", ако избирателят не може да гласува машинно, да му се даде хартиена бюлетина

© Цветелина Белутова, Капитал

Проектът на „Има такъв народ“ предвижда „по изключение“, ако избирателят не може да гласува машинно, да му се даде хартиена бюлетина

Някои може и да помнят от началото на прехода това „май“, с което първите комерсиални вестници правеха кратки и ударни заглавия плюс само три букви вместо уговорката, че всъщност не се знае май дали написаното е вярно.

Май, май натам отива работата – бързи промени в Изборния кодекс (ИК) и служебно правителство до неизвестно кога.

ЗИД-ове ще ми позволите да наричам законопроектите за изменение и допълнение на ИК на „Има такъв народ“, „Демократична България“ и „Изправи се! Мутри вън“. Това, че тези изключително подробни и професионално подготвени в техническо отношение документи бяха внесени в първия и втория работен ден на Народното събрание, е ясна индикация за готовност или дори намерение за предсрочни избори. Което не е изненадващо, можем да си кажем, че е ОК – политика.

В ЗИД-овете се искат сходни неща, като сред първите – по последователността на разпоредбите на ИК – е

редуцирането на състава и особено безмилостният при „Има такъв народ“ отстрел на сегашната ЦИК.

С редуцирането на състава по принцип не би трябвало да има проблем. За Изборната комисия на Индия, която се грижи за 911 милиона избиратели, знаех, че е от трима, а сега, гледам, на сайта им само две снимки и имена – единият е главен комисар. При тези разпространени по света модели на electoral management комисарите отговарят за принципните решения и са надзорници на разгърната териториално и функционално изборна администрация. Каквато, функционално, в българската ЦИК почти няма, а териториално РИК и СИК са временни минипарламенти с партийни квоти, подобно на ЦИК.

Българските комисари пишат и гласуват лично почти всичко – от най-важните проекти на решения до отговорите на писма от граждани, които искат да гласуват където им е най-удобно. (Не визирам засегнатите от ковида.) Няма как новата ЦИК да си набере опитен и компетентен персонал преди евентуалните избори през юли. Да спомена и Румъния, където има постоянна изборна администрация с около 300 души състав в двайсетина функционални единици.

За милост към сегашната ЦИК не пледирам. Даже предлагам обвинителен акт срещу комисията – пет-шест страници, до поискване чрез редакцията, за неефективност, партийни пристрастия, дефицит на административен и IT капацитет, нечуваемост към идеи отвън, непрозрачност и липса на инициатива.

Предлагам обаче смаляване и преформатиране на ЦИК, защото като внимателен читател на протоколите от заседанията им знам, че там има неколцина, които макар и като партийни орел, рак и щука все пак бутат или теглят каруцата по стръмнините на закона и действителността. Бутат и дърпат до момента, когато два дни след екзит половете по телевизиите имаме и някакви официални резултати, мандати и депутати, да са ни живи и здрави. Доколкото разбирам, у тези неколцина е институционалната памет, а другите са партиен пълнеж. В този смисъл ЗИД-овете

не дават надежда, че в новата ЦИК няма всичко да е пълнеж.

Не са предвидили високи професионални и морални критерии, нито възможност за избиране или назначаване на непартийни специалисти като членове на комисията. И трите законопроекта запазват партийните номинации, от „Демократична България“ са се сетили обаче да махнат процентните квоти.

Вторият и пак не най-голям проблем е, че ЗИД-ът на „Има такъв народ“ предвижда в първите параграфи 15-членна ЦИК, назначена вече изцяло от президента след публични консултации и процедура, определена от президента. И някъде сбутано в преходните и заключителни разпоредби (параграф 63) се дават две седмици за тази драматична реформация. (ЗИД-ът на „Демократична България“ предлага един месец, тоест възможност все пак за смислени консултации; при „Изправи се! Мутри вън!“ – 20 дни.)

Истинският проблем е – стигаме до капаните най-сетне, че новата, смалена на 15 или 9 члена, без гарантирана приемственост ЦИК се натоварва да прави вероятните извънредни избори през юли, като

покрай огромния обем рутинни дейности се занимава с неизпробвани в българската практика тежки задачи:

организирането на гласуването в избирателен район „Зад граница“ (и в трите ЗИД-а); гласуване по пощата (и за избирателите в страната по проекта на „Демократична България“, при „Има такъв народ“ – „ако е възможно“); електронни подписки за подкрепа на регистрацията на партии; видеонаблюдение на преброяването на гласовете във всяка секция на платформа, осигурена от ЦИК. За дистанционното електронно гласуване „Демократична България“ имат и отделен законопроект с експериментално дистанционно електронно гласуване в разумно дълъг период от време, докато от „Изправи се! Мутри вън!“ искат дистанционно електронно гласуване веднага, без експерименти. Искат и активна регистрация, като новата ЦИК незабавно започне да прави избирателни списъци на основата на гласувалите на последните избори.

Всичко по-горе минус пощенското гласуване и видеонаблюдението плюс повече секции в чужбина приветствам в тези ЗИД-ове, но няма да как да се направи от набързо скалъпената нова ЦИК. Да повторя – смалена по състав, без гарантирана приемственост и без разгърната и опитна администрация. Нямат IT експерти, бе хора! И те ли тепърва ще се назначават и учат на избори в движение? ЦИК дотук за всичко зависи от „Информационно обслужване“, за машините – от доставчика „Сиела“ и трите държавни агенции, извършили одита. Реформата на изборната администрация с куклен театър ли я започваме?

С РИК-овете и СИК какво правим, нищо?

Но да дообясня заглавието за всеки случай. Ако някакви избори станат и правилните партии спечелят – добре. А ако едно-две-три сериозни неща се сгафят и изборите бъдат опорочени, служебното правителство остава до второ нареждане. Win-win ситуация. На български – празно няма.

С бързината около внасянето и очаквания от мен напор за бързо приемане на ЗИД-овете ще се цели да се поприкрие още една хватка за служебна победа – задължителното машинно гласуване. Няма да те питат в секцията с над 299 избиратели „с машинка или с хартийка?“. Така е и в трите ЗИД-а, като според „Изправи се! Мутри вън“ машини трябва да има и в малките секции в България, а според ИТН – и в чужбина.

Помня отпреди около две години дискусиите около едно предложение, дошло от „статуквото“ – в квадратчето пред името на партия или коалиция на бюлетината да няма пореден номер. И мен са ме питали по „Хоризонт“ не е ли това скрит образователен ценз. И дали ще ни съдят в някой международен съд. ЗИД-ът на „Има такъв народ“ предвижда „по изключение“,

ако избирателят не може да гласува машинно, да му се даде хартиена бюлетина след деклариране

на това обстоятелство. Идеята да декларираш, че си технофоб или умствено непълноценен, е вероятно заложена като вратичка за пред Конституционния съд при възражения за дискриминация.

Такава вратичка няма в ЗИД-а на „Демократична България“, подписан най-отгоре от г-н Христо Иванов, който на 4 април пусна хартиена бюлетина заради информациите (достоверни се оказаха) за проблеми с машините. Ясно е във всеки случай, че има такъв народ, виждал съм го, който търси помощ пред банкомата или ползва телефони с клавиши. Изборът пред този народ ще е да си остане у дома или, по-сложното, да се регистрира по селата с под 300 избиратели – откъдето основно си е, ако ще си говорим искрено. И което, разбира се, е целта на занятието, както казвахме в казармата.

Но покрай другото ЗИД-ът на „Има такъв народ“ с двуседмичния срок за назначаване на новата ЦИК може да попречи на Христо Иванов да използва срока – също двуседмичен – да получи от сегашната ЦИК по Закона за достъп до обществена информация детайлни сведения за проблемите с машините. А такава папка в ЦИК има и не е само за Велико Търново и Добрич. Коя ЦИК ще я отвори?

Има ли значение?

Има ли изобщо нещо от значение на сергията? Гласувал, не гласувал – политика, майна. Някой вън, някой – вътре.