Днес

Райската градина в Пловдив: Епископската базилика отваря врати

Изображението на паун - символ на безсмъртието.

© Георги Кожухаров

Изображението на паун – символ на безсмъртието.

Място, в което да четеш по земята.

Такъв съвет може да бъде даден за посетителите на Епископската базилика на Филипопол. Два слоя мозайки разкриват и разказват истории отпреди 14 и 16 века. На централния вход посреща великолепен паун – той е символ на безсмъртието и се чете като послание към влизащите, че християнството е пътят към вечния живот. Мозайките от втория слой показват над 100 медальона с изображенията на различни видове птици. За ранните християни те са имали символно значение и според някои изследователи представят райската градина. Защо са изобразени толкова много птици все още няма категоричен отговор и той ще бъде търсен в изследването, което ще продължи.

Така базиликата освен място за история, дава и поле за въображение на посетителите. Официалното й откриване е в неделя (18 април – денят, в който ЮНЕСКО отбелязва Международния ден за опазване на паметниците на културата), а от 19 април отваря врати.

Епископската базилика на Филипопол, един от най-забележителните обекти на българското културно наследство ще е музей, в който се съхраняват близо 2000 квадратни метра мозайки от раннохристянската епоха. Проектът по реставрацията и изграждането на комплекса е финансиран и реализиран с подкрепата на фондация „Америка за България“ в публично-частно партньорство с Община Пловдив, министерство на културата и още частни компании.

Откриването и онлайн разходка на живо вижте във видеото в края на текста.

Голямата базилика – от изоставен обект към модерен културен център

Първите останки от базиликата са разкрити при археологически разкопки още през 80-те години, когато екип, начело с Елена Кесякова успял да проучи около половината от базиликата. Останалата част обаче се намирала заровена под улицата и останала скрита за изследователите. След приключването на археологическите дейности над развалините било построено защитно покритие, което през 90-те години се срутило и състоянието на мозайката се влошило.

„Това беше един изоставен обект, без охрана и без надзор и в много тежко състояние. Мозайките бяха останали под открито небе, но най-големият проблем беше, че бяха покрити под слой найлон, който беше причинил най-големите щети. Когато започнахме проекта горният слой на мозайката беше в много лошо състояние и се наложи да го вдигнем, за да го почистим“, разказва доц. Елена Кантарева-Дечева, която е ръководител на екипа по реставрирането на мозайките.

Тя успява да убеди борда на фондация „Америка за България“ да финансира и този проект (първият им успешен опит е с Малката базилика в Пловдив), но възниква и друг проблем – за пълното разкриване на базиликата в нейната цялост се налага община Пловдив да премахне цяла улица. „Това беше нечувано решение, което и по света рядко се прави. За мен то е историческо“, коментира доц. Кантарева решението на общината да демонтира улицата.

"Изворът на изобилието"

© Георги Кожухаров

„Изворът на изобилието“

Дейностите по разкриването и реставрацията на останалата част от базиликата започват през 2015 година. В тях се включват над 450 доброволци. Първоначално е предвидено проектът да приключи през 2019 г., за да съвпадне с обявяването на Пловдив за европейска столица на културата, но заради укрепването на сградата-музей и премахването на пътния възел откриването се забавя. Но 2 години по-късно, хиляди часове труд и инвестиция, надхвърляща над 20 милиона лева общо (8 милиона долара от „Америка за България“ и 7 милиона лева от община Пловдив, катто и участието на министерство на културата и частни компании), епископската базилика става достъпна за посетители.

50 компании са участвали в целия проект за възстановяване на базиликата, 49 от тях са български – отбеляза Нанси Шилър, президент на фондация „Америка за България“ на официалното откриване. За нас е чест и признание да участваме в това възстановяване, каза още тя и благодара на всички, включили се в последните години в проекта, включително на тези, които „осиновяват“ птици т.е. правят дарения за работата по базиликата.


Нанси Шилър,

президент на фондация „Америка за България“

Посланикът на САЩ в България Херо Мустафа, която също се включи в церемонията припомни, че страната й от години инвестира в съхраняването на културното наследство тук и „това е нашият начин да покажем колко ценим българската история и култура“. Тя каза още, че знае и колко икономически ползи ще донесе проекта за Пловдив.

Парчета от историята

Епископската базилика е един от най-големите раннохристиянски храмове на територията на Балканите. Смята се, че е един от първите, построени в Римската империя след легализирането на християнството през 313 г. (по времето на Константин Велики).

Научният консултант на проекта д-р Станислав Станев разказва, че комплексът е изграден върху основите на друга антична сграда, която вероятно е представлявала храм посветен на култа към императора. Заради разположението ѝ, размерите и скъпите материали се смята, че на това място се е намирал храма на главното божество на Филипопол – Аполон Кендрисийки. След преобразуването му в християнски комплекс, базиликата просъществува като такава до към VI век, когато вероятно вследствие на земетресение е разрушена, а върху нейните руини възниква древен некропол.

Единственият надпис в базиликата не е запазен изцяло, но потвърждава хипотезата, че комплексът е бил построен със средствата тогавашния епископ. Първият слой мозайки е по-семпъл и включва основно геометрични фигури, а вторият с птиците – много по-пищен. На откриването Елена Кантарева-Дечева каза, че е открит и трети слой мозайка.

Райската градина в Пловдив: Епископската базилика отваря врати

© Георги Кожухаров

Камъче по камъче – миналото в бъдеще време

На мястото на някогашната базилика днес е издигната модерна сграда-музей. За представянето на различните артефакти са използвани и съвременни технологии като виртуална реалност и интерактивни панели. В центъра е обособена „Зона на откритията“, чиято цел е да представи историята на Епископската базилика по достъпен за децата начин има и специална част за деца, които ще се обучават, докато играят.

Сградата е проектирана от американския архитект Лий Х. Сколник и екипа му, които са автори и на проекта на първия детски музей на Балканите „Музейко“ в София.

Според зам.-кмета на Пловдив Стефан Стоянов обектът е много новаторски. „Този обект продължава да живее. Тук вероятно ще се правят неща по експозицията и реставрацията още десетки години. С отварянето му тепърва започва работа по него, което предполага и университети, и музеи, и всички заинтересовани страни да имат активна роля тук. Това може да генерира огромен поток от научни работници, които да идват да гледат и да работят, такива обекти би трябвало да бъдат своеобразен пулс за научната общност“, обяснява още Стоянов.

Дейностите по поддръжката и реставрацията на мозайките ще продължат и след отварянето на базиликата.

© Георги Кожухаров

Дейностите по поддръжката и реставрацията на мозайките ще продължат и след отварянето на базиликата.

С откриването на базиликата целта на община Пловдив е да навлезе в нов ниша за туристическия пазар (ранното християнство) и да се превърне в притегателен център за културен туризъм. Приемането в списъка на културното наследство на ЮНЕСКО би дало голяма популярност на този обект, обяснява още Стоянов. Засега епископската базилика в Пловдив е включена в индикативния списък на ЮНЕСКО, което значи, че трябва да функционира като музей поне 1 година, преди да влезе в официалния списък.

Официално откриване и обиколка сред най-интересните находки в базиликата: